Понякога наистина животът е велик сценарист. Създава развръзки-изпитания, а после виртуозни завръзки и акумулира огромна енергия в главните герои, за да напишат сами развитието на сюжета. Не, не става от само себе си и не, не им е лесно на героите, но са щастливи и удовлетворени. Бизнес тандемът „Д-р Цвети и Джули“ е вдъхновяващ пример.

Срещата ни е в 9. часа в Детската дентална клиника „Dr. Cvety“. За мен часът е ранен, за Цвети и Джули по всичко личи, не е. Разбирам, че обичайно стават около 6 и по това време на деня работният ритъм вече е в ход. Усеща се от спокойно усмихнатата атмосфера на клиниката, в която вече са дошли малки пациенти. Цвети и Джули създават “Dr. Cvety” преди малко повече от година, паралелно със създаването и развитието на собствен продуктов бранд – иновативните антикариес близалки във формата на сърце. Разбира се, иновативността не е в сърцевидната форма, а в състава, но как да не споменеш сърцето, след като в цялата тази история се преплитат толкова чувства.    

Преди да се пресекат пътищата им, и Цвети, и Джули са работели съответно 20 и 15 години в Magic circle/ big four  на своите сфери – Цвети в денталната медицина, и по специално в детската дентална практика, Джули в правния сектор. И за двете това е изградило високи критерии. Великият сценарист животът ги среща „на попрището жизнено в средата“, напълно в духа на Дантевия стих, попаднали и те сякаш сред „тъмен лес“ и обхванати от чувство за изгубеност, точно както Дантевия герой. Особеното е, че в момента на срещата двете се намират в абсолютно огледални житейски ситуации.     

Цвети: Стрaнен е животът – среща точните хора на точното място в точното време. И двете се бяхме разделили с партньорите си, когато се срещнахме на събитие на обща приятелка. Преди това се познавахме бегло. Оказа се, че и двете имаме момичета, и то на една и съща възраст – моите близначки и дъщерята на Джули сега са на 11 години.   
Джули: Минавахме през едно и също нещо. Първо само се оплаквахме и ревяхме. Но аз съм късметлия. В живота ми винаги е имало някой, който, като изгубя себе си, ми показва коя съм и ме връща обратно в мен, за да продължа напред. В този случай това беше Цвети. На 40 години да изгубиш себе си и да започнеш отначало не е лесно. Благодарна съм за късмета си. И днес, ако тръгна да се изгубвам, тя пак ме връща. Когато едната е много огън, другата я приземява и обратното.

Сега, от разстоянието на времето и през факта, че в момента седим и говорим във вашата детска дентална клиника, как виждате онзи момент в „тъмния лес“?   
Цвети: 20 години бях в общ семеен бизнес. Имахме деца, бяхме преминали през трудности, бяхме ги преодолели… Тръгнали сме от нулата, изграждали сме и в един момент се намеси друга енергия и аз трябваше да напусна и да си тръгна без абсолютно нищо и без работа. Останах много разочарована, но сега съм много доволна от това, че стартирахме с Джули нещо ново, което винаги съм обичала и в което съм горяла, създадохме и продукт като добавена стойност. Оказва се, че съм невероятна късметлийка. Развиването на този наш съвместен бизнес проект ме спаси в най-трудните месеци, когато нямах клинична практика, а за мен работата е енергиен наркотик.
Джули: За 9 месеца родихме новото начало, четвъртото ни, общо дете. Много ме промени това, което се случи. Направи ме по-смирена. Преди като зодия Лъв имаше едно силно изразено аз, сега съм по-обрана. Обръщам се към всички жени да погледнат сами себе си отстрани, да видят в какъв етап от живота си се намират и да намерят пътя към себе си. Когато живеем с някого, има опасност да се отдалечим от себе си. След като останах сама с детето, се върнах към моето аз. В началото беше много болезнено. Все пак 15 години съм градила нещо заедно с партньора си.
Цвети: Фамилният бизнес е много труден. Пренасят се проблеми от къщи в работата и обратно. И това може да бъде пагубно. Отделяйте време за себе си и за връзката си, не трябва да забравяме, че сме жени, и да притъпяваме женската енергия. Сега като ме питат искаш ли помощ – казвам да.

Преминали сте през трудния период заедно с вашите малки дъщери. Със сигурност си мислите – дано никога те да не преживяват подобни неща. Не можете да ги предпазите, но какво бихте искали да знаят?  
Цвети: Трябва да уважаваш себе си. Ако нещо или някой те кара да се чувстваш зле, просто се оттегляш.
Джули: И да знаят, че винаги има избор, както и че за да бъдеш щастлив, не ти е нужен някой друг.

Какъв беше вашият начин да преминете през емоционалната буря на раздялата с един период от живота ви?
Джули: Да се обградя с много работа, важно е да не спира човек.
Цвети: Аз тичах, изтичах маршрута „Ком – Емине“ няколко пъти. Джули ми се обажда по телефона, аз казвам – тичам, на стадиона съм. Но всъщност имаме още да преминаваме. Всеки ден се борим с някакви предизвикателства от миналото.

Цвети, още ли стои на вратата онази бележка „Никога не се отказвай“?
Да, още. Когато ми беше най-трудно и тежко, децата сутрин ми казваха: „Мамо пак си плакала, не искаме да плачеш“. Една сутрин Йоана ми беше оставила тази бележка на входната врата и още си стои там. Поглеждам я, когато ми е тъпо и тъжно. Децата ми помогнаха да осъзная, че нещата просто са приключили, че имаме нужда от ново начало и че това е един невероятен шанс, че на 40 може да предизвикаш себе си и да се чувстваш млада. Нямаше го вече баща ми, и Джули загуби баща си по това време, нямаше го, за да ми каже: „Ти си най-великата, ти можеш да се оправиш с всичко“, но децата по техния си начин ме научиха на нещо подобно.

Джули, ти казваш, че си гледала да не показваш сълзи пред дъщеря си…  
Опитвах се да представя всичко като игра пред моята дъщеря, като някакво предизвикателство, и това ме помогна да се събера. Сега сами си отглеждаме децата и не остава време да изпадаме в депресия или да се отчайваме. Децата те връщат към важните неща – целувката, разходката в планината, да се научиш да караш колело, скейтборд... И това помага. Много.

По-предпазлив ли става човек след подобно нещо?
Джули: Аз съм много по-предпазлива. Лъвското в мен съвсем се променени, един лъв обича да обича, сега предпочитам да бъда обичана.
Цвети: Аз не съм станала по-предпазлива. Имам Марс в Овен и съм пожарникар, така ми каза моята астроложка, гася пожари и паля пожари.

Гледайки клиниката, която сте създали, оставам с впечатлението, че със сигурност човек не става по-малко мотивиран след подобен труден период…   
Джули: Силата си е в нас, когато има цел и визия и си увлякъл екип, ти гориш и нямаш избор да не продължиш. Като почти всеки имам дни, макар и рядко, когато нищо не ми се прави, но после се замисляш твоето бездействие как би се отразило на хората които си привлякъл в екипа си, как би се отразило на самия теб и… предизвикваш сам себе си.  
Цвети: За мен детската стоматология винаги е била много силна мотивация. Лекувам деца и подрастващи, а те са най-гушливите, те ти казват в прав текст харесват ли те или не те харесват, приятел ли си или не. Те са просто мотивационни батерии. Затова създадох и тик-ток канала. Искам да помогна на родители от цяла България и дори извън България по различни въпроси на превенции и профилактика. Обучаваме детски зъболекари. Променяме нещата. Днес всички виждат, че в детската стоматология има бъдеще и възможности за кариерно развитие. В нея има и много интересни комуникационни предизвикателства.   

Паралелно с клиниката задвижихте и проекта дентална близалки за здрави детски зъби ‘‘Dental lollipop“. Вдъхновяващо е това, че преминавайки през една ситуация, много болезнена за сърцето, осъществявате идеята за близалките, които са именно във формата на сърце.    
Цвети: От 2014 година все съм си мислила за нещо, което да се дава на детето, да му създаде  приятен вкус в устата, да тушира изтръпването след упойката. Така стигнахме до идеята за близалката, искахме тя да е без киселина, за да не се нарушава нормалното Ph. Миналата година, януари, започнахме работа по продукта с Пловдивския университет по хранителни технологии.
Джули: Всички обясняваха, че не е толкова сложно. Но се оказва много трудно да намерим технолог. Ходихме във фабрика за захарни изделия, оттам ни насочиха към бонбонена фабрика, после към един университет, накрая стигнахме до правилния. Трудно беше, но късметът ни заведе там, където трябва. По пътя ни помагаха абсолютно непознати хора.
Цвети: Докато работехме по продукта, Йоана ми казва: „Мамо аз никога не съм виждала жив професор“. Взехме и децата, като отидохме в Пловдивския университет. И трите момиченца седят на дивана и гледат с възторг професора. А за пореден път не се постигаше стабилност на формулата – продуктите се разпадаха. Многократно изминавахме разстоянието София–Пловдив и обратно. После трябваше да намерим екип, който да направи и поддържа сайт и изобщо целия брандинг. И представи си – отиваме в Пазарджик – аз с бялото мини, Джули с черното BMW, тя облечена в бяло, аз в цикламено, и слизаме пред един офис, през чиито витрини ни наблюдават четирима мъже. Като се заговорихме, разбраха, че си имат работа с хора, много вещи в това, което правят.    

Цветно и много витално е това, което разказвате. Имате ли чувството, че сте успешни?
Цвети: Според мен човек не трябва да се приема много на сериозно, трябва да уважава себе си, партньора си, колегите си, да е благодарен. Но не и да се приема много на сериозно. И да запази името и енергията си. Няма да забравя как в онзи труден период отидохме с една приятелка в манастира на Ванга и аз написах желанието си, че искам да постигна решение за себе си и за децата си. На сутринта се събудих с идеята да наема кабинет и потърсих в Гугъл. Още на първия сайт намерих това, което искам – оказа се, че се дава не само кабинет, а цяла клиника под наем. Така още с първата стъпка нещата започнаха да идват по местата си.
Джули: Аз смятам, че човек винаги може по-добре. За всеки успех има различна дефиниция… Аз съм просто щастлива и удовлетворена. Старя се всеки ден да съм по-добра от предния, невинаги се получава, но се опитвам. Старая се да гледам от веселата страна и да предизвиквам себе си и да не се прокрестинирам. Най-трудно е началото, но започнеш ли, ще  завършиш и това важи за всичко в живота. Това, което ни държи, е, че не спираме и нещата се подреждат.