„Времето е живот“ е девизът на кампанията, посветена на рака на гърдата, която „Новартис“ – България инициира през месец октомври. Традиционно се набляга върху животоспасяващата роля на редовната профилактика и ранното откриване на проблема. Сега обаче глобалната фармацевтична компания е избрала да се фокусира върху напредналия стадий на тази болест, която продължава да е на първо място сред онкологичните заболявания, застрашаващи жените.

Само допреди няколко години прогнозите при авансиралия карцином на гърдата са били сериозно песимистични, тъй като наличните лекарства и терапии са давали ограничени възможности за удължаване и подобряване качеството на живота на пациентите (според статистиката около 1% от хората, страдащи от рак на гърдата, са мъже). Защо „времето е живот“ при рака на гърдата и какви са модерните подходи в лечението на болестта, поразяваща 1 от всеки 8 жени – това е темата на разговора ни с доц. д-р Желязко Арабаджиев,  началник на Клиника по медицинска онкология и председател на Българското научно дружество по имуноонкология.    

Доц. Арабаджиев,  какви са новостите в лечението на рака на гърдата? Можем ли да вдъхнем малко повече надежда и оптимизъм?

Все повече са поводите да се гордеем от постигнатото. Аз започнах кариерата си преди 17 години, когато пациентите с това заболяване биваха лекувани само и единствено с химиотерапия и само единици успяваха да получат хормонална терапия. В момента лечението все повече и повече се прецизира в зависимост от вида карцином и това е една от причините да е все по-успешно. За съжаление, ракът на гърдата е водещото онкологично заболяване сред жените като освен това е и заболяването, натоварено с най-голяма социална тежест. За една жена, независимо от възрастта ѝ, но още повече когато е млада, съобщаването на тази диагноза е повратна точка в живота ѝ. Не съм виждал пациентка, която да не е в тотален шок при съобщаването на диагнозата, независимо от всичко, което ще кажа в по-нататъшния ни разговор и в което може да има и много оптимистични неща. В този ред на мисли ми се иска вашите прекрасни читатели да имат предвид първо – че жените с тази дигноза не са сами, а са част от страшно голяма пациентска популация, и второ – че това не е лош късмет, не е прокоба…

Наистина много от жените си задават въпроса: „Какво не съм направила както трябва, че ме сполетява това?“. Или обратното: „Какво съм направила?“.  

Точно така. Нищо не сте направили, мили дами, не се самообвинявайте. Около 4 хиляди жени годишно се диагностицират с карцином на гърдата в България, около 500 хиляди – в Европа, и около 2 милиона – в света. Просто клетките на гърдата се развиват в неблагоприятна посока и така се стига до това заболяване. По-важното е жените да ходят на редовни прегледи и да не допускат късното диагностициране, а ако вече се е стигнало до него – да проучат възможностите за най-правилно и съвременно лечение.

Защо „времето е живот“ при рака на гърдата?

Прекрасно е мотото на кампанията на „Новартис“ – България. Първо, защото наистина колкото по-рано се диагностицира заболяването, толкова по-успешно се лекува. И второ, защото това, че си диагностициран с карцином на гърдата, не означава, че задължително не се поддаваш на лечение. Колкото повече се лекуваш, толкова по-дълго време за живот имаш. И толкова по-голям шанс да получиш ново лекарство или терапия, тъй като в тази област нещата се развиват много бързо. Само за миналата година в България са били одобрени около 20 нови лекарства за онкологични заболявания и тези лекарства са напълно безплатни за пациентите, тоест поемат се от Здравната каса. Тук включвам и таргетната терапия, и имунотерапията, която тотално промени хоризонта на пациентите с най-опасния карцином, тройно негативния… Времето е от изключително значение за пациентите с рак, защото позволява на нас, лекарите, да повишаваме квалификацията си.

Какво точно представлява правилната профилактика, която във възможно най-голяма степен гарантира, че вече съществуващ проблем в начален стадий няма да бъде пропуснат или пренебрегнат?

Европейската комисия препоръчва профилактичните прегледи за карцином на гърдата за жени на възрастта 45-67 години да са всяка година – мамографии, ехографии, ядреномагнитен резонанс за жени с по-големи гърди, защото при тях ехографският преглед може да не достигне до туморните формации. По света два вида специалисти диагностицират карцинома на гърдата – хирурзите и образните диагностици. И двамата могат да вземат биопсия, тоест проба от проблемната зона. Те поставят и диагнозата – след като е направена и образна диагностика, и биопсия. След това обаче, за да се определи лечението, трябва задължително да се събере мултидисциплинарен екип – онколог (какъвто съм аз), патолог, хирург, образен диагностик, лъчетерапевт, психолог, медицинска сестра и няколко други допълващи специалисти в зависимост от стадия на заболяването. В 21. век решението за лечение се взима от такава комисия, а не еднолично от един лекар.

Известно е, че в ранните си фази ракът на гърдата е напълно лечим. Какво се случва обаче, ако е открит в по-напреднал стадий?

Ракът на гърдата не е едно нещо, не е гастрит. Съществуват три вида: хормоночувствителен, който се лекува с хормонотерапия и таргетна терапия и при който са най-големите успехи на медицината, тройно негативен, най-опасният, при който хормоналната терапия не работи и се прилагат химиотерапия и имунотерапия, и т.нар. HER 2 позитивен, при който определена таргетна терапия също действа и който също може да бъде с оптимистична прогноза. Що се отнася до стадия, ранен рак наричаме първи-втори стадий на заболяването, когато няма далечни метастази и може да се оперира. При трети стадий се налага първо да се проведе лекарствено лечение и едва след това да се пристъпи към операция. Четвъртият стадий е авансиралият, метастатичен рак, който не подлежи на операция, тъй като тя няма да удължи живота на пациента. При този рак се прилагат само лекарства. Преди немного години пациентка с такъв рак имаше преживяемост от около година и половина – две. Сега, благодарение на новите лекарствени препарати, преживяемостта ѝ може да надхвърли дори пет години.

Да поговорим не само за преживяемостта, но и за качеството на живот, което хората с диагноза рак на гър-
дата имат. Там каква е промяната?

Нашата цел е пациентките ни да бъдат свободни да се придвижват, да пътуват, да не са в тежест на семейството си и въобще да могат да водят пълноценен живот. Ние трябва да намалим болките, разпространението на рака, увреждането на функциите на вътрешните органи. Модерните лекарства правят точно това. И тук е разликата между класическите химиотерапия и хормонотерапия и новите лекарства. Химиотерапията се свързва с ефектите, влошаващи качеството на живот – гадене, повръщане, косопад, уморяемост, безапетитие, метален вкус в устата. При модерните лекарства тези странични ефекти са доста по-изчистени.

Много от нашите пациентки, особено които са на таблетна форма на лечение, живеят абсолютно пълноценен живот. Често ги виждам в заведения, ресторанти, чувстват се добре, нямат косопад, нито компрометирани венозни пътища, понеже приемат таблетки, а не им слагат системи. Не искам да заблуждавам никого, че новите препарати не водят до никаква токсичност, но тя е много по-добре регулирана. В момента в България имаме специалисти по рак на гърдата на европейско ниво. Разбира се, медицината в Израел и в САЩ, заради начина, по който се финансира този отрасъл, е на изключително високо ниво, но в никакъв случай разликата не е критична.

При нас е по-слабо развито и застъпено всичко от парамедицинския сектор – социалната адаптация, психологическата подкрепа, семейните консултации, генетичните консултации… На много от жените в детеродна възраст, диагностицирани с рак на гърдата, никой не им казва, че трябва да съхранят яйцеклетки, ако искат да имат деца. Семейните консултации са нужни, тъй като страшно много съпрузи напускат жените си в деня, в който разберат, че те имат това заболяване.

Генетичните консултации пък са важни с оглед предпазването на поколението – около 30% от пациентките с тройно негативен карцином на гърдата имат генетичен дефект, т.нар. мутация в BRCA гена. И това е риск за потомството. Ако човек знае, че е носител на този генетичен дефект, ще има мотивация да се наблюдава и да ходи на редовни прегледи.