Мащабната експозиция „Да те стилизира Сарджънт“ – плод на съвместните усилия на Музея за изящни изкуства в Бостън и лондонската галерия „Тейт“, изважда на бял свят едно изненадващо откритие за платната на изящния американски художник.

Много преди светът и знаменитостите да оценят смисъла и нуждата от личен асистент по стил и мода, роденият през 19. век артист, смятан за един от най-великите портретисти на своето време, разбира тайния език на облеклото и аксесоарите и го използва умело в работата си.

Перфекционист в детайла и изобразяването на характера на хората, които позират в ателието му, Джон Сингър Сарджънт (1856–1925) владее до съвършенство и извайването на гънките и текстурите на роклите и наметките на красавиците, които бленуват да са негови музи. На тях и дарбата му е посветена експозицията, която до 15 януари показва в Бостън един непознат аспект от творчеството му. След това изложбата ще отпътува за лондонската галерия „Тейт“, точно навреме за провеждащата се в края на февруари традиционна Седмица на модата. Защото именно модата е пресечната точка между изкуството и личните истории на жените, вдъхновили този интересен проект.

Идеята за изложбата се ражда уж случайно, когато кураторът на музея за изящни изкуства в Бостън – Ерика Хиршлер, гостува в Париж, за да представи своята разработка на тема „Мъжките портрети на Сарджънт“. „Докато подготвях тази презентация, осъзнах колко важен инструмент в работата му на художник е облеклото. Сарджънт
използва дрехите на моделите си като скрит герой, който разказва историята им. Затова е много старателен в избора на тоалетите.

Тогава обичайно позиращите са били рисувани с дрехите, които самите те са избирали от гардероба си. Сарджънт им отнема това право и се заема с ролята не само да извае техен портрет, но и да го направи стилизиран така, както го вижда във въображението си. Той е човекът, който решава с какво да са облечени тези, които позират в ателието му, както и какво точно да кажат за тях избраните одежди!“

В процеса на изследване Хиршлер разбира, че в картините на Сарджънт няма нищо случайно. „Той е един от първите визионери в историята на американското изобразително изкуство. Преди да седне и да рисува, е прекарвал дни в размисъл и скициране на детайлите, които са били важни, за да разкаже историята на героите си.“

Категорична е, че художникът е действал подобно на съвременните стилисти, прекарващи седмици, а понякога и месеци в търсене на подходящ аутфит за прочутите си клиенти. Всъщност до голяма степен точно такива са и хората, които попадат в ателието му – светски особи, аристократи или съпруги на бързо придобили пари и самочувствие бизнесмени. Новаторството му е било толкова необичайно и стряскащо на моменти, че те не са били в състояние да откажат на понякога щурите му идеи. Става ясно, че за тях е важало правилото: „Вие не отивате при Сарджант, за да изобрази вашата рокля. Отивате при него, за да оживеете в платно, нарисувано от майстора на историите!“, допълва Хиршлер.

Всеки детайл от живота му е като фините настройки, които е използвал в работата си, само че в този случай авторът не е той, а съдбата. Тя нарежда звездната му карта така, че синът на очния хирург Фиц Уилям и съпругата му Мери да се появи на бял свят на 12 януари 1856 г. във Флоренция. Семейството се озовава в красивия италиански град, люлка на изкуството, на път от Париж, където Мери лекува разбитото си сърце, след като загубва първородната си двегодишна дъщеря. В опит да спаси съпругата си от болезнените мисли и самообвинения Фиц Уилям избира романтичната прегръдка на Европа и не бърка.

Между Париж и Флоренция Мери е заобиколена от красота и величествени гледки. Многобройните партита и балове я развличат от разрушителните мисли и скоро на бял свят се появява Джон – момчето, отгледано с много обич и внимание. Мери зорко следи израстването му и когато е на 13 години, забелязва, че рисува много хубаво.

След като не успява да се пребори с кандидатите за място в художествената академия във Флоренция, Джон се връща в Париж, където започва да взема уроци при френския портретист Шарл Огюст Дюран. В ателието му научава много за тънкостите в занаята и се среща с известни френски художници. Един от тях, Пол Сезар Елю, ще го приближи към кръга на Дега, Роден и Моне – срещи, които остават завинаги в съзнанието му и вдъхновяват стила му.

За разлика от великаните във френското изобразително изкуство, които акцентират върху силното си присъствие в платната, Сарджънт е заинтригуван от историята на хората, позиращи в ателието му. Отнася се с респект към моделите си и винаги търси невидимото на пръв поглед у тях. След парижкия скандал с „Портрет на мадам Х“ (четете за него на страница 175 в рубриката ни „История на една картина“) и спада на клиенти художникът взема решение да напусне френската столица и отпътува към Лондон. В началото бягството му се струва временно, но интересът на аристокрацията към картините му убеждава Сарджънт да избере Великобритания за свой дом, а висшето общество – за редовни и платежоспособни клиенти.

Една голяма част от тях са представени и в настоящата изложба. Героите в платната на Сарджънт разказват историите си обикновено дискретно и мълчаливо ни допускат до някои от тайните си. Затова приживе Сарджънт признава: „Всеки път, когато рисувам портрет, губя приятел. Но аз не съм съдник, а само един хроникьор на времето и красотата на хората в различни аспекти“.