Сериалът на NOVA „Клетката“ – криминален, с елементи на затворническа драма – разказва историята на Ина Арнаудова – жена, чийто живот се преобръща след фатален инцидент. Решена да спаси детето си, тя е изправена пред сериозна морална дилема. Ролята е поверена на актрисата Гергана Данданова, която споделя за персонажа си: „Ина е изключителна жена – силна, борбена, харизматична, в същото време чувствена и нежна.

Както казва Димитър (героят на Асен Блатечки в сериала – б.р.): „Най-големите изпитания са за най-силните хора“. Ина се сблъсква с нечовешки трудности, които са постоянен тест за прага на нейната издръжливост. Това, което трябва да научи, е, че да можеш да признаеш слабостите си също е голяма сила, защото всички сме просто хора.“ Ето какво още ни каза актрисата за новото предизвикателство в кариерата си.

Гергана, какво ви спечели в сценария на „Клетката“?

Историята на обикновения човек, на едно нормално семейство, изправено пред  беззаконието и несправедливостта в нашата страна. Героинята ми Ина и близките ѝ внезапно се превръщат в жертви на корумпираната система. И точно както е в живота – невинаги институциите създават усещането за  справедливост. Доста актуална и болна тема за цялото ни общество и за изборите, които правим.

Коя е „клетката“, от която сте особено щастлива, че сте успели да се измъкнете?

С течение на времето успях да се освободя от мисълта какво мислят хората за мен. Сега знам, че най-важното е семейството. Друга разбита клетка е да не робувам на вечната суета и претенциозност, защото нашата професия предразполага към тези неща. Щастлива съм, че успявам да погледна със самоирония на себе си и не се взимам на сериозно. Знам, че не всичко трябва да бъде на всяка цена.

Има ли извънредно физическо натоварване в сериала? Какъв е ритъмът на снимки и как се подготвяте?

Не бих казала, че има тежко натоварване, но самите снимки са интензивен процес с много хора на терен. Затова целият екип се старае максимално да ми осигури комфорта и настроението, за което съм им благодарна. Пък и колкото и да е натоварен процесът, нищо не може да се сравни с удоволствието от добре свършената работа накрая на деня.
Старая се да се наспивам, защото понякога се работи по 12 часа на ден. Когато имам почивка, я използвам активно. Храня се добре и използвам всяка свободна секунда да пътувам и да презаредя батериите сред природата.

В „Клетката“ показвате действителността в български затвор – това е една от основните сюжетни линии. Виждали ли сте някога отвътре истински затвор? Трябваше ли да го  направите заради сериала?

Била съм веднъж в затвора, за да играя едно представление. Не съм сигурна дали заради мисълта, че играеш пред затворници, но мястото имаше особена енергия. Направи ми впечатление колко културно и адекватно реагира публиката. Това, което ясно си спомням, беше особеният поглед у всички – тъжен, но едновременно с това някак си болезнено празен.

Обичате ли да гледате сериали? Имате ли си любими?

Със семейството ми много обичаме да гледаме сериали. Има поредици, чиито следващи сезони чакаме с огромно нетърпение. Не сме любители на някакъв специален жанр. Спомням си, около пандемията всички бяхме болни вкъщи и си направихме маратон със сериали от т.нар. северен ноар, т.е. скандинавски криминални сериали. Започнахме с „Мостът“ и след това „Проходът“, „Кестеновият човек“, „Убийства във Валхала“, „В капан“. Станахме сериозни почитатели на скандинавското кино.

Как бихте обобщили и формулирали посланието на „Клетката“? И с какво той е актуален днес?

Сюжетът засяга всички тези събития, които се случват около нас и ни вълнуват – корупция, измами, предателства, но също така и изключителна човечност, в която е и спасението ни. В сериала има любов, неочаквани приятелства, както и идеята, че в трудни моменти  можем да се опрем на неподозираните възможности, които всеки от нас крие.