Дори начинът, по който говори, вдъхновява. Непринудено, емоционално и темпераментно. И в погледа, и в думите ù личат отдадеността и озарението, с които преминава и през красивите, и през трудните моменти. Много е вероятно да я познавате от Master Chef. Но Нела е и женската енергия зад Вила Синтика – омайващото място, което ни връща вярата в сладостта на живота. За самата Нела този проект е кармично даден на нея и на съпруга ù.

На всички дами, които участват в проекта „Силата да вдъхновяваш“, задаваме въпроса откъде черпят тази сила. Без да питам директно Нела, разбрах отговора – от любовта. И към родителите ù, и към съпруга ù Петко, и към двете момичета – тийнейджърката Емилия и бебето Летисия.

"Възпитана съм с любов, баща ми и до днес обожава майка ми. В семейството ми любовта е била постулат – да обичаш и да бъдеш обичан, това е било сърцевината на всичко. На 20, когато срещнах Петко, колко да съм разбирала от любов. Но разпознах в него веднага моя човек. Имали сме много катаклизми в живота, но кой ли ги няма за толкова години. И двамата много сме се трудили за нашата любов. И за двамата, колкото и да са важни кариерата и бизнесът, семейството остава приоритет.“

Пием коктейли в сърцето на София, докато си говорим, и, естествено, питам Нела градско момиче ли е.

Градът е моят пулсиращ елемент. Важно ми е да знам, че театрите са до мен, ако искам да отида на концерт, че мога да го направя, че ресторантите са наблизо, обичам градския шум, трафикът не ми пречи. Сега с бебето правим всеки уикенд голяма градска разходка – през Борисовата градина, по „Оборище“, през Докторската градина към Редута…

Но все пак потърсихте и създадохте контрапункт на градското живеене – Вила Синтика?

Синтика е оазис, така го замисляхме с моя съпруг – за хора, които искат да избягат временно от динамиката на града и да останат на острова с хубава храна и вино, с детски площадки, открит и закрит басейн, да си починат, да не мислят ден ли е, нощ ли е, да се чувстват уютно и спокойно.

Защо казваш, че Вила Синтика ви е кармично даден проект?

Аз за Сандански знаех само къде е на картата. По онова време търсехме в какво да инвестираме средствата от продажбата на компанията на съпруга ми. Беше лято, пътувахме за Гърция и пътьом гостувахме на моя братовчедка, която сега е управител.

Съпругът ѝ ни каза: „Елате да видите какво райско място“. Собствениците на винарната нямаха възможност да възстановят и поддържат хотелската част. С Петко решихме, че сме готови на съдружие с тях. Усетихме какво предизвикателство е това, знаехме, че ще ни е много трудно, но ще е нещо, в което си заслужава да вложим много енергия и много любов.

Дори и тези, които не са ходили още, са виждали Вила Синтика в сериала „Вина“. Продължението също се снима там. Самите създатели на филма са очаровани от мястото. Помниш ли как то плени теб?

Мястото е било комплекс на опитната станция на Сандански – много зелено, с много екзотични растителни видове, от втория етаж на хотела растяха храсти и дървета, дотолкова беше запуснато. Сградата беше от 50-те години, собствениците на винарната бяха започнали реконструкция, но ред обстоятелства я бяха осуетили. Бяхме пътували доста, веднага си представихме какво може да се случи там, и скочихме в дълбокото. Бюджетът пък скочи поне три пъти над предвиденото.

Реконструкцията отне наистина много. Баща ми дойде да ни помага като строителен надзор. В началото особено важното за нас бяха ресторантът и вкусната качествена храна с локални продукти, съвременно оборудвана кухня и шеф, който знае и може. Като се запознахме с Петко, бяхме студенти и работехме в Щатите в ресторанта на четиризвезден хотел в Ню Джърси – там се научихме да имаме изисквания към храната и сервиза.

Как се хармонизира мъжката и женската ви енергия в този проект? Петко е човекът с бизнес, ти си с хуманитарно образование, което пък дава друг подход към нещата…

Петко е глобалният. Той се занимава с финансите, а сега и с новите вили, със закрития басейн. Когато започнахме този нов етап, аз родих втората ни дъщеря и се разбрахме, че той ще отглежда новото дете на Вила Синтика, аз – нашата Летисия. Екипът, ресторантът, старата сграда, са моята зона. Отивам например при него и казвам: „В четири стаи трябва да сменим мокета“, и съответно искам бюджет за това. Шеф-готвачът винаги коментира менюто с нас. На 1 януари често аз правя румсървиса, защото и екипът се изморява и изнервя, като се съберат дни с компании до 3 часа в ресторанта. Тогава ще отида в кухнята, ще помогна, ще нарежа нещо, ще приготвя. Ще омекотя ръбовете на шеф-готвача, за да не се зъби на сервитьорите. Лобирам между хората, защото сме едно семейство.

Когато дизайнерката Нина Боянова, с която работим прекрасно, ни изпрати предложението си за входната врата, бях очарована – нещо невероятно от ковано желязо с много френско излъчване. Съпругът ми подскочи – не, това е много скъпо, не можем да си я позволим… Обещах, че давам мой личен бюджет и че нищо няма да си купувам три месеца, убедих го, че е толкова фотогенична тази врата, че дамите биха се снимали с удоволствие пред нея за инстаграм… Така си „купих“ вратата… Много оскъпи, но пък е толкова красиво.

Един твой перфектен ден там…

Дните, докато бях бременна, събуждах се рано, слизах да видя как е блокмасата за закуска, да поговоря с екипа – знам за всеки колко деца има, кога ще има бал, кога ще се раждат внучета, какво става в семействата им, не ги деля на камериерки и мениджъри, общуваме истински, после да поседя на рецепцията, старая се да не влизам фронтално в личната територия на гостите, но с някои да поговоря….

Ставаш и генерал компостер?

Ха-ха-ха, да, имаме наследени оранжерии… Заварихме ги с изпочупени стъкла и наметнати с едни зелени мрежи… Преди две години намерихме стъклар в Перник, един тон маджун сложи, за да ги остъкли… После пък беше трудно да открием градинар… Но искаме да отглеждаме продукти за ресторанта, местни, качествени, с нулев отпечатък върху природата.

Ти си родена и живяла в Бургас. Не ти ли липсва морето?

Не, то си е с мен, както и вятърът в косите. Нося го в усмивката си и в лекотата, с която общувам.

Създавате оазис, в който хората да почиват от ежедневието. Вие с Петко как почивате?

Времето с децата е безценно, но когато почиваме, държим да оставаме поне за 3-4 дни само двамата. Първите два дни още трябва да си най-красивата, най-сексуалната, най-общителната, все още си малко в гейша режим. Петко от своя страна – да е джентълмен и рицар. Едва след втория ден се отпускаш. Преди години направихме малдивско пътешествие – островът се преброждаше за 5 минути пеша, имаше един ресторант, усещаш спокойствието да дишаш един и същи въздух с партньора си и да общуваш без думи. Това е безценно.