В опит да погледнем на менопаузата от различни страни, се срещнахме с клиничния психолог д-р Маргарита Тарейн – ръководител на центровете по клинична психология, психоонкология и психосоматика в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда и УМБАЛ Младост. Обучава се в психоанализа в България и Париж. Работи и преподава в областта на психотерапията и аналитичната психосоматика при онкологични, автоимунни и други заболявания, и подпомагането на пациентите, техните семейства и медицинските специалисти в процеса на лечение.

Д-р Тарейн бе един от участниците в организирания от Vichy дискусионен панел Meno Positivity, който се проведе в УМБАЛ „Токуда“. Участниците разговаряха за различните етапи, през които минават жените по време на перименопаузата и постменопаузата.

Д-р Тарейн, има ли рамки, които налага обществото и с които се налага да живеят жените в менопауза?

В съвременното общество рамките на средната възраст са много по-гъвкави. Сега виждаме все повече зрели жени, чиято възраст ни убягва, които живеят много пълноценно и активно, не отстъпвайки по нищо на младите жени, а и мъже! Предполагам, че значение за това има и напредъкът на медицината – възможностите за удължаването на живота, поддържането му в добро качество и оттук подмладяването. И жените, за щастие, започват да се възползват от това, както и от промяната в културата.

Вярно ли е, че по време на менопаузата може да се промени абсолютно всичко: социална роля, статус, кариера, социален кръг?

Ако имате предвид промяна в негативен смисъл, то бих казала – само ако жената го допусне. Ако по някаква причина тя позволи менопаузата да стане основание да излезе от живота, може би да, тогава това може да се случи. Човек създава много голяма част от своята реалност с това как я възприема и реагира на нея. Важно е не само какво ни се случва, а как го интерпретираме и как му отговаряме. Това е избор на всеки човек, който е изцяло в неговите ръце.

Може ли да бъдат избегнати промените в женската психика?

Мисля, че убеждението, че менопаузата неминуемо е свързана с негативни емоционални последици, е пресилено и донякъде рисковано, като всеки предразсъдък. Да, дълбоко в себе си жената неизбежно е белязана от този момент. Както началото на менструацията бележи младото момиче, така и нейният край – зрялата жена. Образът за себе си се променя. Проблемът е, че менопаузата символизира остаряването, преходността. Въпреки че менопауза и остаряване не са едно и също нещо. Защото тялото винаги е и психично тяло, и никога само биологично. Но човешката психика работи със символи и значения. Менопаузата представлява форма на загуба и е свързана с фантазии и представи за този период от живота, изградени от социалния контекст и от примера на други жени. С настъпването ѝ в ума си жената се придвижва с едно поколение напред. Това променя начина, по който тя мисли за себе си, възприема тялото си и женската си роля. Менопаузата като знак за преминаването към друг етап от живота води също и до равносметки. В този смисъл тя е сериозен психичен трус, който обаче може да задвижи един много креативен потенциал, чрез мобилизиране на импулсите на живота в отговор на намека за остаряването и преходността.

Жените в менопауза споделят, че често забравят думи и паметта им изневерява. Кога това трябва да буди тревога или да повиши вниманието ни?

Нерядко сериозни на пръв поглед когнитивни нарушения могат да се дължат на напрежение, преумора, потиснатост и други причини от чисто психичен порядък. Картината на състоянията, които могат да бъдат повод за тревога е много по-комплексна, със засягане и на други годности, и прогресивно задълбочаване на оплакванията. В тези случаи паметовите смущения не се повлияват от снемане на емоционалното напрежение, промяна в ежедневието и настроението, почивка и т.н. Тогава е необходимо да се направят неврологични и невропсихологични изследвания.

Всеки страх, колкото и обоснован да изглежда, винаги съдържа в себе си някакъв въображаем елемент. Сексуалността и удоволствието от нея, макар и свързани с биологичното, всъщност са на първо място психични феномени. Те зависят от емоционалната връзка, близостта, дълбочината на свързването и комуникацията в двойката, с други думи, те се отнасят много повече до желанието, отколкото до хормоните. В този смисъл, важно е и качеството на сексуалността в двойката преди настъпването на менопаузата. Отношението към интимния живот е свързано също и с образа на тялото и самооценката, които могат да бъдат разклатени от настъпването на менопаузата.

Това може да доведе до чувство за чуждост на собственото тяло или неадекватност спрямо партньора и до отдръпване от сексуалността. Затова в този момент жената се нуждае да намери успокоение и опорна точка за увереността в своята привлекателност в погледа на партньора си. Рискът е тя да се изолира в опасенията си и да се дистанцира от него, като по този начин го възпрепятства да ѝ помогне. Споделянето, откритото, спонтанно и автентично свързване с партньора повишават близостта и задвижват емоционалния живот в двойката. А тя е едно споделено творение между двама души, което има потенциала да променя, развива и поправя. Както казва един от големите психоаналитици: „Двойката и любовта не съществуват. Те се създават“.

Как трябва да се държат роднините и партньорът, когато жената понася трудно периода на менопаузата?

Да проявяват толерантност, търпение и разбиране към това, че си имат работа с нещо, което не разбират. В трудните моменти да могат да отварят пространство за споделяне, близост и подкрепа, без да претендират, че са наясно какво се случва, а да се опитат наистина да проумеят от какво се нуждае жената до тях. И също така да служат за едно добро, коригиращо огледало за неприятните усещания, съмненията по отношение на себе си и свързаната с тях неудовлетвореност – огледало, в което жената да може да се разпознава като себе си, пълноценна и обичана.