Михаела Филева

Работа ли е да поддържаш социални мрежи и колко време средно от деня ти отнема?

Като музикант те ми дават възможност за по-близко общуване с хората, които се вълнуват от мен и творчеството ми. Сама поддържам всичките си профили и ги използвам най-често, за да разказвам повече за музиката ми, концертите, които ми предстоят, мюзикълите, в които участвам, предизвикателствата и приключенията, които ми се случват в професионален план. С други думи, издавам тайни от „кухнята“ и опитвам откровено да разказвам за живота на артиста както на сцената, така и извън блясъка на прожекторите. Не го приемам за работа, макар често да е времеемко. Когато не ми остава достатъчно време, мога с дни да не се появя online.

Има ли продукти, кампании, които не би допуснала в съдържанието си? В кои посоки се самоцензурираш и защо?

Работя единствено с брандове, които наистина харесвам и използвам. Избирам компаниите, с които се обвързвам, внимателно, затова са и толкова малко, но с всички тях сме дългогодишни, истински партньори и буквално сбъдваме мечтите си заедно. Отказвам да работя с алкохолни напитки, тютюневи изделия и хазартни игри, защото в аудиторията ми все още има подрастващи и го считам за нередно.

Любимите ти каузи, които подкрепяш в социалните си мрежи и не само и които не са обвързани с финансово възнаграждение?

Активист съм в борбата за равни човешки права на всички общности у нас и в борбата с домашното насилие, както и посланик на няколко кампании в помощ на деца в неравностойно положение, деца със заболявания и хора в нужда. Възприемам за дълг на всички публични личности да заемат ясни позиции по конфликтните за обществото ни теми и с осъзната отговорност да бъдем хората, които чрез изкуство или като участници в дискусии променят средата, в която живеем, към по-добро.

Лекувам душите на хората, като ги карам да се чувстват разбрани и по-малко сами чрез музика.

Излезе новият ти албум „96“, който всъщност е първият албум на български изпълнител, създаден от международен екип на специално организиран лагер за писане на музика…

Да, записахме демото към албума ми „96“ на един дъх в рамките на творчески лагер за писане на музика, който организирахме заедно с екипа ми от „Монте Мюзик“ и с безценната помощ на Боян Бояджиев и Peter Åstedt. Заедно с група чудесни, млади и безкрайно талантливи автори от Швеция, Латвия, Румъния и България работих в рамките на 4 дни (96 часа), в 3 звукозаписни студиа. В работния процес се отваряха странни прозорци на откровение, в които разказвахме с часове житейските си истории, опознавахме се, превръщахме се в приятели и запечатвахме колективното си преживяване в музика. Това е най-честният ми албум досега, а написването му напълно преобърна представите ми за това как искам да създавам музика оттук насетне. Осъзнах, че няма нищо по-велико от чувството за споделеност и заедност, когато твориш.

Как се промениха социалните мрежи от първия момент, в който си започнала да ги ползваш, досега? И как това влияе на работата ти?

Създадох първата си фен страница през 2011 година, когато започна малко по-публичният ми път като певец и музикант. Тогава основно качвах снимки от концерти и събития. Преди 12 години използвах социалните мрежи, за да споделям основно какво вече ми се е случило, често с дни по-късно.  Днес ги използвам, за да разказвам повече за това, което ми предстои или се случва буквално в момента на споделяне. Всичко е много по-актуално, много по-тук и сега.

Не би могла лично да познаваш всичките си последователи, но можеш ли да ни опишеш според теб какъв е профилът на твоите фенове в интернет?

Любопитното е, че с много от хората, които ме следват в интернет, всъщност първо сме се виждали на живо на мои концерти, говорили сме си, снимали сме се и някак като естествено продължение да комуникацията ни са ме намерили и онлайн. Това са предимно млади, мислещи хора, мечтатели, мои съмишленици, когато си говорим за морал и ценности, и незаменими приятели на музиката и мечтите ми.

Изброй три неща, с които си горда от пътя ти досега?

Каква не бях,
каква не съм,
и каква знам, че няма да допусна да бъда.

Какъв според теб щеше да е животът, ако социалните мрежи не бяха създадени?

Със или без тях, музиката винаги е намирала своите начини да стига до публиката. Разпространението на новите ни песни най-вероятно щеше да отнема повече време, сигурно щяхме да творим на малко по-бавни обороти, да издаваме по една, а не по 3-4 песни на година например.

Какво място в живота и работата ти заема модата? Водиш ли се от бързо сменящите се трендове, или търсиш свой персонален стил?

Винаги съм възприемала модата като още едно изразно средство, с което мога да дам ключ на публиката към това коя съм аз като артист и човек. Страня от всичко, което можем да сложим в графата бързо сменящо се. Не съм тук за спринта, а за маратона.