След смъртта на любимия си Брайън Рандал и призивите да ù отнемат статуетката „Оскар“ заради избухналия скандал около филма „Сляпата страна“. Сандра Бълок е може би най-тъжната звезда в Холивуд.

В интервю за Vanity Fair, публикувано в септемврийския брой на изданието през 1995 г., актрисата Сандра Бълок, вече звезда след огромния успех на филма „Скорост“ („Speed“), казва, че продължава да сънува един и същ лош сън. Нарича го „сънят за обречения брак“. „Вървя по пътека към олтара и долу, в края на пътеката има врата. Вратата се отваря и аз виждам ярка бяла светлина и в нея – едно мъничко човече. Гледам мъничкото човече и си казвам: Това е човекът, за когото трябва да се омъжа.“ В сънищата, както е известно, нито една крайност не е добър знак.

Когато разказва за своя „пророчески сън“, Бълок току-що се е разделила с първата си голяма любов – актьора Тейт Донован, след 4-годишна връзка. По-късно се разделя и с първия си съпруг, Джеси Джеймс, след 5-годишен брак и мъчителен публичен развод. Но и двете изброени раздели не могат да се сравнят с това, което 59-годишната Сандра Бълок изживя съвсем наскоро – загубата на мъжа, с когото споделя живота си през последните 8 години – фотографа Брайън Рандал, отишъл си на 57 години след тригодишна битка с амиотрофична латерална склероза (АЛС).

Бълок нарича Брайън „любовта на живота ми“, а приятелите и близките ѝ определят загубата му с една-единствена дума – трагедия. „Санди загуби своята сродна душа“ – написа актрисата Октавия Спенсър в личния си Инстаграм профил.
„Нещото, наречено любов“ (както се нарича един от ранните филми на Бълок, режисиран от големия Питър Богданович) сякаш винаги се изплъзва на актрисата, при това някак съдбовно, фатално. Макар че кой ли в Холивуд е щастлив в любовта?!

Клоунът с немска дисциплина

Когато Сандра Бълок се появява в светлините на прожекторите в края на 80-те, тя вече е минала през всички задължителни етапи – върволица от неуспешни прослушвания, глуповати роли в анонимни филми, работа като сервитьорка и барманка… Класика. Само че за разлика от мнозина кандидати за слава и успех, пристигащи в Холивуд, „дрогирани“ с илюзии и розови мечти, Бълок отлично знае за какво става въпрос – и двамата ѝ родители се занимават с изкуство и Сандра е свидетел на всичките им битки. Наясно е, че трябва да се въоръжи с търпение и железни нерви.
Майка ѝ Хелга е германка, оперна певица, а баща ѝ, също с немски произход, макар и роден в Алабама – гласов треньор.

Заради участията на майка ѝ – ту в Европа, във Виена, ту в Америка – семейството е непрекъснато на път. За Сандра като дете прекосяването на Атлантика със самолет е нещо обичайно – случва ѝ се поне веднъж месечно. Още от съвсем малка говори свободно и немски, и английски. Ако майка ѝ подпише дългосрочен договор с някой оперен театър в Европа – най-често в Австрия или Германия – Бълок тутакси е записвана в училището в Нюрнберг, където за нея се грижат баба ѝ и леля ѝ. Понякога обаче майка ѝ решава да я държи близо до себе си и я поверява на грижите на гардеробиерките в операта. Ако за някоя сцена е необходимо дете за масовката – готово, Санди е на линия! Още тогава вирусът на актьорството я поразява.

Въпреки че детството ѝ изглежда волно, безгрижно и различно от това на повечето от връстниците ѝ, Бълок е възпитавана доста строго, по немски – никаква нездравословна храна, никакви срещи с момчета. По-късно в живота ѝ сякаш и двете забрани отключват някакво закъсняло желание за бунт. Когато започва да придобива популярност, всички – и нейни колеги актьори, и журналисти – коментират скандалната ѝ, и при това откровена пристрастеност към т.нар. джънк фууд (буквално „боклучава храна“ – чипсове, вафли и шоколадови десертчета, газирани напитки и т.н.). За погрешните мъже така или иначе по-нататък ще стане дума.