Има ли конкретна история-вдъхновение зад текста и авторската композиция „Под небето на Пловдив“, включена в албума?

Да, винаги има конкретни истории в текстовете, които пиша за песните си. Това ми е важно, защото превръща цялото (текст, музика, изпълнение) в автентична творба. Това е моята история на избора ми да съм любима на един мъж, с когото делим последните 30 години от живота ни. Това е песен за романтичните развои след всяка криза, спадове, тревоги, провали. В мелодията, чийто автор е дългогодишният ми сценичен партньор Мирослав Турийски, има толкова светлина.

Кое е онова под небето на Пловдив, без което не можеш?

Пловдив е моят подслон. Повече от град, в който се завръщам. Той е осъзнат избор. Обичам спомените си от детството в този град – летния двор с огромни хортензии, за които и до ден днешен вярвам, че под цветовете им, в дълбините на усоя се криеха други, приказни светове, бръшляните по къщата ни, донесени от Виена, които дядо някога е засадил… Не мога без ароматите на липа, на старо дърво и влага, на печени чушки и пушек през есента, без пазарите му…

А кое е онова под небето на Пловдив, което ти липсва?

Ако трябва да съм съвсем конкретна, понякога в Пловдив ми липсва голяма архитектурно изпипана концертна зала, курирана с вкус и отношение към музиката, изобщо, липсва ми мащаб, към който се стремя чрез организацията и програмирането на Пловдив Джаз Фест. Все още такова ярко музикално пространство в града ни няма.

Казваш, че някои изпети неща се случват после…

Боби Макферин казва в едно свое интервю, че колективното пеене е молитва. В този смисъл много трябва да се внимава какво човек избира да изпее, защото сякаш го „измолва“. Когато през 2020 година започнах да репетирам програмата „Алфонсина и морето“ по името на прочутата песен, не си давах сметка какво предстои. Тази песен е много красива, но и по аржентински драматична. Разказва историята на аржентинската писателка феминистка Алфонсина Сторни, която се разболява от рак на гърдата и се самоубива. Песента Alfonsina y el mar е изпълнена от Мерседес Соса през 1969 година. В нея се пее за Алфонсина, която влиза навътре в морето, то се превръща в нейна рокля и тя никога не се връща. Докато пеех тази песен на репетициите, дойде новината за пандемията, за отменени концерти и локдаун. Възприех песента като личен знак, предизвестяващ събитията около пандемичния хаос и невъзможността да излезем обратно на сцена почти година и половина. Взех решение да не я пея повече. От онова време все пак остана чуден спомен – фотосесията за „Алфонсина и морето“, направена от Слав и Хубен.

Как ще звучи октомврийският Пловдив Джаз Фест?

Като китара. Тя ще е основният акцент, в ръцете на едни от най-ярките джаз китаристи на съвремието ни американеца Джулиън Лааж, австриеца Волфганг Мутшпил и бразилеца Чико Пинейро. Две италианки – певицата Киара Чавело и виртуозната пианистка Франческа Тандой, ще са другият акцент, а легендарният пианист и композитор Джоуи Калдерацо ще закрие феста със своя квартет заедно със саксофониста и композитор Мигел Зенон.

Джазът утеха ли е за нас, неутешимите?

Моята музика джазът е игра като самия живот. А това е голямото спасение за мен, изказано е най-поетично от Фернандо Песоа: „Винаги съм бил дете, което играе“. В тези думи се съдържа и идеята за любовта, която също е игра посвоему. Велика игра.