Как готвиш?

По италиански шумно – с много хора около мен, но не допускам помагачи в кухнята. Харесва ми да бъбря с тези, за които готвя, а когато съм сама – виното е неизменно до мен, музиката звучи силно и аз медитирам насред продуктите и подправките.    

Това ми напомни как в Матера, когато беше столица на културата, вечер след концертите жителите ѝ канеха гостуващите музиканти по домовете си, предлагаха им вечеря…   

Да, винаги готвя за музикантите, в близост няма ресторант, а те са от обяд на саунд чек, горещината е изтощителна. А като каза Матера... Аз съм пяла в Матера. Имах концерт там по покана на RAI, на площада срещу катедралата „Свети Франциск от Асизи“. Публиката беше фантастична. Станах звезда за два часа. Толкова сладко усещане за провинция в най-хубавия смисъл на думата. Като минавах след концерта по улиците, отвсякъде чувах: „Чао, Мира!“, предлагаха ми вино… Имах и едно мистично преживяване. Бях в църквата. Не знам защо съм си погледнала телефона и нотификациите във фб. И виждам молитвата на свети Франциск, изпратена ми току-що от моя състудентка от Богословския факултет. Удивително съвпадение.

Удивително съвпадение ли е срещата ти с Танко, твоя съпруг? Нарече го по-горе „алтер его“. Как успяхте да превърнете голямата любов в пълноценна връзка, траеща повече от 30 години?  

И двамата осъзнахме, че е много важно да си ценим свободата. Колкото и да сме близки във вкусовете си, в избора на места за пътуване или за вечеря, имаме и огромни разлики… Преживяхме сътресения, пикове и спадове. Те ни сближиха по нов начин. Имахме много голяма любов и тя все още е жива, разбира се, различна от това, което е било преди 30 години. Аз имам в негово лице подкрепа, дори когато сме на противоположни мнения. Това е безценно. Интересно е, че винаги си казваме много важните неща извън къщи. Докато пътуваме, когато сме някъде по света или дори в колата. Не сме го искали. Така се е получавало. Домът остава място за друга близост.

Говорите си с дъщеря ти много, включително и за човешките отношения, за отношенията между момичета и момчета. Това предполага истински дълбока близост. Какво учиш от нея?

Дъщеря ми Божана е на 20 години – красива и впечатляващо зряла за своята възраст. Оставяхме я да преживее всеки етап от развитието си по нейния начин, без императиви от наша страна. Аз съм по-традиционно възпитавана, дори за такива ежедневни неща като това да се съберем и да седнем всички на масата за обяд или за вечеря. Тя ми помага да възприема новите начини да бъдеш добре възпитан, без да робуваш на традиционното. Изначално е много свободолюбив човек, с авантюристичен дух и желание да бъде в окото на бурята. Научи ме да преодолея страха си от дигиталните видеосветове, които белязаха растежа на поколението им. Осъзнах, че те са също важен начин да трупаш познание. Учи ме на по-голяма свобода и ме кара да се замисля, че може би това, което не достига на нашето поколение, е повече действие и по-малко обмисляне, за да не отмине моментът.

Защо отиде с новия си албум „отвъд джаза“?

Много вярвам, че съм свързана с джаза, но това, което съм, е отвъд. В албума са използвани поп парчета, интерпретирани по нов начин, с техниката и стилистиката на джаза, с моята певческа фраза. А аз харесвам провлачената фраза на Били Холидей, синкопите при Сара Воун и Елла Фицджералд, съвременния вокален джаз, при който се пее с кратки фрази, подчертаващи смисъла на тишината, без разпяване и атлетизъм, които съсипват дълбочината на музиката и са лековат, показен и самоцелен израз на едно неовладяно его.