Излел е Дельо Хайдутин Роженския пилон…
Най-напред искам да уверя всички, че нямам нищо против никакви най-големи неща. Дори ето така ще кажа: Нека да са български, да се пукат от яд душманите! Второто, което ще кажа, при това най-сериозно – на българския химн си рева редовно. Предполагам, от патриотизъм. От какво друго?!
Ирин-Пирин Иванова 03 October 2023

Най-напред искам да уверя всички, че нямам нищо против никакви най-големи неща. Дори ето така ще кажа: Нека да са български, да се пукат от яд душманите! Второто, което ще кажа, при това най-сериозно – на българския химн си рева редовно. Предполагам, от патриотизъм. От какво друго?!
Ама не я разбирам Лили Иванова. Защо се отказа да пее на откриването на Роженския пилон, тази антена българска към вечността и необятния Космос?! Ако не се беше отказала, може би не само гласът на Валя Балканска щеше да се носи из Вселената, ами и този на Лили. Така щяхме да покажем на евентуалните извънземни, че ние не само фолклор си имаме, ами и естрада, и поп музика. При това нямаше да има нужда да се харчат излишни средства и да се кач-ват песни на някакви космически совалки като „Вояджър“. Слагаш един най-висок Пилон и извънземните си хващат директно сигнала. Кво ще им ходим на крака да ни се правят на интересни!
Само да вметна – винаги съм се чудила защо точно „Дельо Хайдутин“ е избрана да ни представи пред извънземния разум. Космическа песен, без съмнение, обаче нека да сме честни – ние самите не си я разбираме напълно. Познавам много хора, които са убедени, че първата дума от песента – „излел“ – означава „Излел е Дельо Хайдутин бетонна плоча (например)“. Всъщност „излел“ означава „излязъл“. Аз например съвсем не знам какво означава словосъчетанието „хайдутин ян кесанджие“ или пък това – „дериданскимнем аяне, айене, кабадалие“. Наречете ме безродница (макар че аз твърдо си се броя за патриот), обаче ей на, не знам. Аз не знам, извънземните ли ще разберат?! Но както и да е.
Тази шумотевица около Роженския пилон доста ме смути и реших да проверя как точно стоят нещата. Оказа се, че Пилонът си има сайт – pilon.rozhen.bg. Сайтът ме посреща с голям надпис: Тук, най-високо в ЕС, ще се вее българският флаг. България заслужава!
И като прочетох този надпис, едно такова тежко ми стана на душата, жално. Какъв ми е проблемът? Проблемът ми е, че наистина съм патриот. Думата идва от гръцката дума за „баща“ и затова, може би някак без да искаме, я асоциираме с „патриарх“, „патриархалност“, а пък тези две понятия в съвременния космополитен свят, с новите технологии, с изкуствения интелект… Не знам, сякаш „бащата“ и всичко, което се асоциира с него, е някакъв архаизъм и затова и патриотизмът е като че ли отживелица и хич не е престижно да си патриот. Вероятно цяла психоаналитична теория може да се изгради върху това. Психоанализа на съвременния свят. Може и да има вече такава. Ако има, първо с нас трябва да се пробва, защото ние с този най-голям Пилон – фалически символ, олицетворяващ доминантата на фигурата на Бащата и прочие….
В основата на пилона стои една фондация. Между другото, през последните 20-ина години в основата на много неща у нас стоят някакви фондации. България вече е на едно от първите места в света по брой фондации на глава от населението, убедена съм. Така че, гордейте се, българи! Ако няма с какво друго, поне с броя на фондациите можете да се гордеете.
Фондацията, дето се е заела с Пилона, се нарича „Наследство в бъдещето“ и той, Пилонът, съвсем не е първото „най-голямо“ нещо, което тя прави. Най-напред преди няколко години тя е покорила Родопа планина с най-голямото българско знаме с рекордните размери 21 х 320 метра, площ 7000 кв.м и тегло от близо 1 тон по време на Рожен – Събор на народното творчество и животновъдство, през 2015, 2016 и 2019 г. После издигнала най-голямото знаме – с дължина 35 м – на пилон край Разлог, и го развяла за събора „Ирин-Пирин“ през 2016 г. и после го дарила на община Разлог, за да радва жителите и гостите на Пиринския край. И още подобни… Но сега заканата е, цитирам: „Ще издигнем българското знаме на внушителен пилон от 111 метра в сърцето на Родопите, на Роженските поляни. Пилон Рожен ще е най-високият в Европейския съюз и ще бъде поставен на внушителната надморска височина от 1430 м. Така националният флаг на България ще се развее на най-високия пилон на най-високото място в цял свят!“
Настръхвам, като го чета това, направо!
А не може ли, мисля си, да се опитаме да сме на челните места в Европейския съюз по други показатели? Журналистът Георги Тошев беше написал: Вместо да се построи една детска болница… Ами да, така е – събират се пари за болни деца из социалните мрежи, прирастът ни е отрицателен не знам за коя поред година, провинцията опустява със страшна сила и хайде да не продължавам…
Обаче фондация „Наследство за бъдеще“ събира дарения за най-висок Пилон! Не звучи ли абсурдно на фона на процеси с далеч по-голяма важност за живота и здравето на нацията. Какво като го издигнем този прочут Пилон, ако след 20 години или след 50 години няма кой да се гордее с него? И въобще – ако си представи човек, че се изкачи на върха на този най-висок Пилон, каква България ще види оттам? Не е ли това по-важният въпрос?
Аз знам каква, защото съм родена в Северозапада. И обичам Северозапада. Знаете ли защо? Една от причините е направо мизантропска – защото, когато успея да се добера дотам, там няма хора. Няма хора просто. На кого му пука, че в Северозападна България няма хора? На никого очевидно. Включително и на мен, защото ходя от дъжд на вятър. На майка ми обаче ѝ пука. Тя живее там през лятото – сама, на 80 години, с определени, характерни за възрастта здравословни проблеми, които се опитва да контролира с ежедневни разходки. И ми казва: Обаче няма с кого една дума да обелиш. Дни наред.
Та въпреки спорадичната ми мизантропия пò бих се гордяла, ако има живот, а не Пилон. Живот, а не Пилон. Да има хора, ама не само в София, а навсякъде, и тези хора да имат работа и да създават семейства тук, и да има правила и закони, и те да се спазват, и да има наказания за престъпленията, и да не се затварят болниците и училищата в тази пуста провинция, защото това определя всичко, толкова ли не е ясно.
Познавам много млади хора, които от чужбина се върнаха, за да живеят на село, и развиха някакъв бизнес дори. И в момента, в който се появиха децата им, и особено когато децата станаха в предучилищна възраст, тези хора просто се изнесоха в София, в някой от големите градове или отново заминаха за чужбина. Защото себе си можеш да поставиш във всякакви условия, но детето си – не. И като няма училища или пък тези училища са в плачевно състояние, и като болниците са закрити и трябва за всяко нещо да ходиш до най-близкия областен град, не дай боже да е спешно…
Тогава много бързо премисляш нещата и никаква красива природа, чист въздух, прост живот и т.н. не могат да те спрат. И Роженският пилон няма да те спре да си тръгнеш, нищо че е най-високият в целия ЕС. Кой по-точно ще наследи бъдещето ни? Не остана кой, не виждате ли? Не мисля, че съм черногледа, изобщо не мисля. Черногледо и цинично е разсъждението „всеки да се спасява сам“.
Без най-висок Пилон в ЕС си можем със сигурност. Не можем без работа за родителите, нито без училища и без учители, без болници и без лекари за децата. И без работещо законодателство, което да ни дава поне някаква сигурност, че няма да ни ограбят, пребият за 20 лв. или изнасилят, когато съвсем патриотично сме се пренесли да живеем в някое полуживо българско село с безумно красива природа и чист въздух. Това са истинските приоритети. Или поне това трябва да са. Много категорично.
А и между другото някои от нашите хотели по Черноморието не са ли най-високите, че и най-грозните в ЕС? И на най-първа възможна линия, току върху пясъка. А дали не сме и с най-изсечените най-стари гори в ЕС, трябва и това да се провери. Че ние сме си първенци отдавна, какъв ни е проблемът?
Да развеем знамето с гордост! Има за какво!