В края на месец март пролетта пристъпва сякаш като по пантофи в малкото белгийско градче Оан. Камбаната след традиционната сутрешна служба в местната църква размества деликатно пластовете на обичайната за кроткото и аристократично селище тишина. В този пасторален разкош от години живее една от най-прочутите семейни двойки сред колекционерите на изкуство по цял свят – Мириам и Ги Уленс.

88-годишният Ги се възстановява от леко неразположение, а съпругата му Мириам, известна на всички като Мими, е както винаги истинско динамо. Мириам, която планира визитите им по световните арт форуми поне с половин година напред, сега очаква пратката със скиците на белгийския дизайнер Кристиан Уижнан за модната ѝ къща Maison Ullens и потръпва в неприятно очакване на обявената ден по-рано визита на доведения ѝ син Никола, бивш съветник по сигурността в белгийското правителство, с когото не поддържат приятелски отношения от години.

57-годишният Никола поддържа свой собствен информационен канал и в него обвинява Европейския съюз в корупция и разпределяне на средства, усвоявани от богатите държави в общността. Той е първородният син от първия брак на барон Ги Уленс с Мишлен Франкс.

Когато дочува спирачките на автомобила му в задния двор на имението, Мими е вече на нокти в притеснително очакване на появата му. Делови и винаги много сърдит, Никола нахлува и влиза в директна конфронтация с мащехата си, която обвинява, че прави нечисти схеми, за да наследи семейното имущество и милиони евро фамилно имане в името на двете си деца от първия брак – Жил и Виржини.

Хвърля директно в лицето ѝ словесния шамар, че е единствената виновница за хладината в отношенията между неговия баща и децата му от първия брак, и коментира, че няма да остави нещата така. В пристъп на неочаквана емоция дори целува Мими по бузата – нещо, което тя коментира пред съпруга си с думите: „От двадесет години Никола не ме е целувал така, това не вещае нищо добро!“, според показанията на Ги пред полицията.

И, да, онова, което в белгийската полиция наричат целувката на Юда, се оказва негласно произнесената ѝ смъртна присъда. Минути по-късно Мими и Ги се качват в семейния си автомобил, шофиран от нея, и броени минути преди да се отворят вратите на фамилното имение, са засечени от колата на Никола. Мими излиза от автомобила, за да види какво се случва, и точно в този момент среща смъртта. Шест куршума, изстреляни директно в главата ѝ, и два в автомобила, които раняват Ги в крака.

За секунди светът на семейство Уленс се преобръща и поема в ужасяваща посока. Викове за помощ и тичащи в неведение хора от обслужващия персонал. Уви, краят на обичаната от всички Мими Уленс е необратим. Ги изпада в шок, а пристигналите на място след 15 минути линейки и полиция констатират нейната смърт. Неговите рани не застрашават живота му. След половин час и самият виновник за ада, в който попада семейство Уленс – Никола, се появява в местния полицейски участък, предава оръжието си и признава за убийството с думите: „Не е за пари, тази жена унищожи цялото ми семейство и се опита да усвои наследството на баща ми. Всеки месец ние получавахме от него само чек, с който измиваше нечистата си съвест, че ни заряза. Ние вземаме по 50 000 евро на месец, а тя и децата ѝ – всичко. Това не е честно!“.