Въпрос на решение ли е?
Да. На избор. Не е лесен този избор, но или оставаш в дупката, или живееш пълноценно. Всеки, който казва, че не може да живее пълноценно без ръка, без крак… Не го приемам, за мен е слабост. Всеки може да бъде боец.

Не знам дали всеки може да бъде боец. Не съм сигурна. Спомена, че си пътувал за Холандия тогава. Защо? Какво правеше там?
Иво: Бившата ми приятелка учеше там и заминах, за да сме заедно. Записах се да уча за продуцент.
Антоанет: Горе-долу по едно и също време той е заминал да живее в Холандия, а аз – в Дания. И двамата заради бивши гаджета.
Иво: Преди Холандия обаче аз изкарах известно време в Щатите. Голямата ми мечта бе да отида в Калифорния, но така се случи че се озовах в Мисури, тъй като за там спечелих спортна стипендия. Не ми хареса изобщо, но през лятото си намерих работа като треньор по тенис в Санта Барбара, където бе невероятно. Живеех с още 5-6 души на квартира в Мексиканския квартал, но кортовете ни бяха почти до самия океан. Тогава се научих да готвя, защото в Санта Барбара цените са такива, че не всеки може да си позволи да яде навън. Когато свърши лятото, трябваше да се върна в Мисури, но не го направих. Върнах се в България и чак тогава заминах за Холандия. И там съм работил всякакви неща – сервитьор, готвач, мияч, чистач, всичко.

Значи ето кой готви вкъщи, ясно е.
Антоанет: Аз също готвя, но предпочитам да ям приготвената от него храна. Той е цар на бурито, такос, супи…
Иво (с нарочно подчертан американски акцент) California style!
Антоанет: Аз също бях в Америка, преди да замина при тогавашния ми приятел в Дания. Тоест били сме в Америка горе-долу по едно и също време. Едва сега осъзнавам колко сходни са наистина траекториите, по които сме се движили, преди да се срещнем.

За какво най-вече можеш да разчиташ на Иво, Антоанет?
Антоанет: За абсолютно всичко. Той ми е най-добрият приятел. И го знае. Ако мога по цял ден да съм с него! Дори и в мола…! (Смях.) Но колкото и да ме обича, той това не го може.
Иво: Аз в мол не влизам. Като бях малък, майка ми ме водеше доста из моловете, достатъчно ми е.

Ти имаш детска травма от молове.
Иво: Издържам 12–13 минути.

Карате ли се?
Антоанет: Естествено. Ние и двамата палим лесно и гасим бързо. Той е супер всеотдаен, любящ, много е грижовен, има отношение към децата. От Нели знам, че е помагал с малката си сестра Ава. Очевидно си го носи в себе си.

Иво, а ти за какво можеш да разчиташ на нея?
Иво: Тя ме допълва, дава ми екстра сила. Ако има нещо, което съм си мислил, че не мога да направя, с нея съм си доказал, че всичко е възможно. Но това е любовта.
Антоанет: Наистина много се допълваме. Аз съм склонна да изземвам много мъжки функции. Иво е първият човек, с когото се чувствам наистина жена. Реално това е нещо, което търсех и много исках да ми се случи. Защото все пак съм родила жена, родила съм три деца и имам тази потребност да бъда в тази роля. Да ме ухажват и да ми казват мили неща… Може да звучи смешно, но през годините това усещане ми е липсвало и по-скоро съм се чувствала като даденост. Но след три деца, един развод и една раздяла си научих урока – жената си е жена, а мъжът – мъж.

Съвети давате ли си?
Антоанет: Той има много силна интуиция за хора, улавя много преди мен какъв е човекът, истински профайлър е. И много често се оказва прав.
Иво: Аз гледам хората как общуват, как се държат, как говорят… Може и да си мълча, но наблюдавам. От малък съм свикнал да наблюдавам езика на тялото, да чувам интонацията… и да анализирам поведението на хората.

Планирате ли си връзката?
Иво: Визуализираме си бъдещето – да.  Говорим си за това как би изглеждала сватбата ни, апартаментът, в който ще се пренесем догодина…

Кои са любимите ви преживявания заедно?
Иво: Когато сме всички заедно.  Готвим с децата, пътуваме. Понякога сме и само двамата, например за концерта „Франкофоли“ в Пловдив. Участваше LP (американската изпълнителка Лаура Перголизи, б.р.), на която Ети е огромна фенка.

Антоанет: Запознах се лично с нея, после тя ми писа, дори ме последва в Инстаграм… Все още ми е сюрреалистично, защото почти никой не успя да се снима с нея. По време на кратката ни среща успях да ѝ споделя колко важна е била за мен в личен план. В периода на тежкия ми развод гледах нейни клипове и си мислех: ето, тя е жена, която харесва жени, но се държи с гаджетата си по-мъжки, отколкото хората, с които аз съм била. И се питах дали ще срещна мъж, който да се държи с мен така, както тя с приятелката си,  която участваше в повечето ѝ клипове? Години по-късно го срещнах – Иво.
Иво: Аз ще споделя за още едно общо пътуване. Бяхме съвсем в началото на връзката ни и отидохме в Кърджали при един приятел на баща ми, Мишо Царя, който почина наскоро. Човек с голямо сърце. Истинско приключение – бяхме голяма компания, влязохме навътре в язовира с лодка, ловихме риба… И Мишо Царя тогава ми каза: Иво, това е момичето за теб. Освен майка ми, той беше единствената друга връзка с баща ми. От него съм получавал много ценни уроци за живота и много съм споделял с него. Радвам се, че Ети успя да го срещне.

Как се виждате след пет години например? Тоест в съвсем обозримо бъдеще.
Иво: На път. Знаеш ли какво ми се иска – да се качим с децата и кучетата на един кемпер и да се движим със или без посока, но заедно.