Казваш, че не толкова фотографията, колкото литературата, киното, музиката те определят като артист…      

Литературата и четенето на по-дълги текстове в частност изграждат способност на мозъка да прави дълги и задълбочени логически връзки, а това е антитеза на практически всичко, което в момента масово използваме за комуникация. Тези кратки и крещящи фрагментчета информация, които са онлайн стандарт за всички публикации, по-скоро пречат. В литературата намирам не само прекрасни идеи и емоции, но и по-задълбоченото им развитие. Музиката, както и текстовете на парчетата винаги са били абсолютно фундаментално нещо в живота ми – те често назовават неща, които не са лесни за назоваване иначе, и то с директна емоционална зареденост, която не можеш да откриеш никъде другаде. Киното е най-комплексното изкуство поначало – неговата своеобразна амалгама от ред други изкуства го прави изключително силно преживяване, което също винаги съм намирал за много вдъхновяващо.

Имаш серия „Гняв“. Това ли е най-интересното чувство за теб?  

Не бих казал, че непременно най-интересното. Но със сигурност нещо, което на един етап от живота реших, че трябва и искам да изследвам и разбера повече в дълбочина – като корени, като причини, а и като следствия. Това е доста сложна технически серия от 17 неща. Стотиците часове (това не е преувеличение, съвсем буквално една такава картинка отнема поне 15-20 часа), които инвестирах в нея, бяха ценни за мен – защото бяха време, прекарано в тишина, разсъждаване и търсене. Юнг има много хубав цитат, който използвах и около промотирането на изложбата със същото име – „Преди да направиш неосъзнатото осъзнато, то ще контролира живота ти и ще го наричаш съдба“. Бих вмъкнал и нещо друго, този път от К.С. Луис – „Поседях с гнева си достатъчно дълго, докато тя ми каза, че истинското ѝ име е тъга“.

Коя дума на Рей Бредбъри отключи идеята за серията „Марс“? Защо те вълнува тази планета?

Обожавам Рей. Няколко неща от неговите „Марсиански хроники“ са ми особено любими, но ти знаеш, че най-често истински добрата фантастика всъщност не е за Космоса, нито за хипотетични цивилизации, а за нас самите. За мен Рей Бредбъри е по-скоро поет, възпяващ човешкия дух и природа по начин, който единствено той може и който никой друг не е правил оттогава насам (а не е и нужно). Имах късмета, а и привилегията да го открия много рано в живота и все още оформящото ми се въображение е със сигурност силно повлияно от него.  

За по-астрологично ориентираната част от аудиторията – това е и моята водеща планета поначало, та не би могло да е иначе. А извън шегата – мисля си, че ако погледнем на Космоса като на дестинация и цел, а на себе си – като все още в съвсем ранен етап на цивилизацията си, първата по-уверена стъпка извън люлката ни към момента изглежда именно Марс и за детското ни въображение е нормално да е силно интригуваща тема, смятам.

Ха! Дори не бях го поглеждал съзнателно от тази гледна точка, докато ти сега не ме попита това! Истината е, че винаги съм смятал женското начало за нещо много силно и съзидателно, ако е проявявано по естествения си начин, и ето, поставяйки го в контекста на потенциално разселение към Марс (дори и във футуристичната му фешън стилистика), това може да се погледне по поне няколко различни начина. Истината е, че изборът ми в случая да са преобладаващо жени е бил неосъзнат, но пък мисля, че работи :-)

Серията е създадена в тандем – с AI. Не се ли опасяваш, че човечеството не е узряло за AI и той може да се превърне в цивилизационна заплаха?

Личното ми мнение е, че от когнитивна гледна точка абсолютно не сме подготвени за потенциалните последици от технология, която е толкова мощна и всеобхватна. Истината е, че изкуството, както съвсем не е прецедент, за пореден път развя флага на идващите глобални промени, но те съвсем няма да са ограничени до създаването на изображения с няколко думи. Това е трансформативна и революционна технология, която няма аналог в историята ни до момента. В случая говорим за неща, които имат абсолютно реалния потенциал да са много по-интелигентни от нас – засега те са буквално още бебета. AI е черна кутия по отношение на начина си на работа (дори за разработчиците му) и гарантирано ще доведе до тотална трансформация на обществата. Ще налее много гориво в така или иначе бушуващия огън на кризата на смисъла и идентичността и не мисля, че последствията от това са предвидими от когото и да било на този етап. Темата е изключително дълга и силно противоречива, но строго субективното ми мнение е, че нещата ще станат или много по-добри, или много по-лоши, но среден път няма.

С помощта на AI всичко се прави бързо. Няма ли опасност да се стигне до пристрастяване към fast art, подобен на fast food?  

Ти назова една от основните причини, поради която нямам никакво съмнение, че AI базираните генератори на изображения ще се превърнат в доминантна част от начина, по който се правят комерсиални продукти, особено когато се прокарат съответните правни текстове. Всъщност това, което в момента имаме, е резултат от разработки още преди корпорациите да набият много милиарди в тях в рамките на последните 6 месеца, а когато корпорации инвестират в нещо, то не е с никаква по-различна цел от генериране на максимална печалба максимално бързо, което пък изисква нарастващо потребление – все по-бързо и все по-оборотно. Под натиска на масификацията, под натиска на всеобщия шум от мнения (повечето от които ирелевантни) ние, мисля, сме във все по-голям риск да изгубим гласовете на хора, които са наистина експерти в своите области. А превръщането им в такива е процес, често много дълъг, много трънлив и много, много рядко видим – голямата част от него се случва някъде назад в съзнанието, отвъд погледите на хората, някъде на тихо.

В този смисъл – намирам за най-нормалното нещо на света човек, който е посветил 10 000+ часа на своето развитие в една сфера, да е видимо и безпрекословно по-добър от този, който е изгледал 3 онлайн видеа по темата. Изкуството винаги е било един от най-отявлените примери за това. В него твърде често има индивидуален стремеж, воден от вяра, вътрешен огън и посвещение. Когато този стремеж е проявяван за дълъг период от време, резултатът е не само хубаво изкуство, но и един много по-осъзнат и израснал човек – такъв, чиито думи биха били достойни да бъдат чути и биха носили стойност за другите. AI със сигурност допринася чрез леснодостъпното да се елиминира тази натурално възникваща йерархия. Все повече се оставяме в ръцете на алгоритмите. Това е неизбежно – за добро и за лошо.

Би ли се върнал пак към модната фотография?

Всъщност напоследък обмислям дали да не започна да снимам понякога по нещо такова – аз не съм точно от хората, които се вълнуват от конкретни тенденции в момента, нито някога съм обичал да подчинявам работата си на тях. Но модната фотография има реалния потенциал да създава запомнящи се изображения, тъй като тя често предоставя голяма творческа и визуална свобода, което пък винаги съм ценял в нея. Мисля, че бих снимал с подобна насоченост, особено ако модата е функционална част от някаква по-сериозна концепция – тогава мисля, че има много сериозен потенциал за яки неща, всъщност точно миналия месец снимах едно такова. Или пък, ако ме поканят да снимам корицата на някое яко издание, например ЕVА, знае ли човек.