Когато си едва на 26, започнал си да работиш още на 13, обиколил си целия свят (e, без Австралия и още няколко страни, но какво пък, само на 26 си), бил си на корицата на Vogue Украйна, завършил си бизнес и маркетинг в модата в Лондон, създал си мобилно приложение ZaTeb в помощ на жени в риск или вече претърпели домашно насилие, като отчасти и си го финансирал сам…

Когато всичко това е факт, определено имаш основание да кажеш, че се чувстваш по-възрастен, отколкото си в действителност. Ивелина Чоева го казва няколко пъти по време на разговора ни. Звучи фалшиво да я наричам така – Ивелина, защото всъщност най-хубавото в цялата работа е, че тя е част от екипа на AtticaEva, медийната група, която създава и издава списанията EVA и Grazia. Идва при нас, подавайки си документите по обява за работа и вече около година-година и половина сме щастливи не само да споделяме заедно мигове на труд и творчество, но и да си имаме истински топмодел в редакцията, допринасящ със своите 185 см за сериозно увеличаване на средния ръст в нашите два екипа. Та затова и в разговора по-долу ще си позволя да запазя фамилиарното обръщение към нея.

По време на интервюто ни на терасата на нашия офис Ивето в компанията на тримесечното си кученце Кари (порода кавапу – баща пудел, майка – Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол) плака и се смя, а сякаш в съответствие с нея и своенравното време ни осигури разнообразни атмосферни условия – и слънце, и здрав дъжд, че и страховити гръмотевици. И тъй като разговорът ни бе в сезона на абитуриентските балове, започваме оттам. Докъде ще стигнем, вижте сами. За това какво е да обиколиш половината свят още като тийнейджър, за предизвикателствата в модния бизнес и неговата тъмна страна, за мечтите и каузите, за съдбата и нейните знаци – топмоделът Ивелина Чоева разказва пред EVA. И макар че със собствените си уши сме чували от актьора и телевизионен водещ Александър Кадиев, за когото Ивето е сгодена, колко е влюбен в нея, фокусът на интервюто ни този път е тя самата, а не те двамата.

Иве, когато ти разказвах за абитуриентския бал на дъщеря ми, каза, че ти самата, вместо на абитуриентски бал, си предпочела да отидеш в Куба. Разкажи защо така.

Възпитавана съм от майка ми, че да завърша училище с добри оценки е мое задължение, не е нещо, заради което трябва да бъда специално награждавана или поощрявана. Обясняваше ми, че нейният ангажимент е да ме издържа, да се грижи за мен, да ми плаща уроците, а моят – да уча и да имам висок успех. При мен обаче нещата се развиха по малко по-различен начин, защото на практика завърших езиковата гимназия в Хасково, където съм родена, в индивидуална форма на обучение, заради честите ми пътувания…

… които, предполагам, са били свързани с работата ти като модел. На колко беше, когато влезе в професията?

На 13 заминах за първия си ангажимент в Милано и после години наред просто кръстосвах света, който тогава за мен беше нещо като един гигантски град. Още не знам майка ми как така се съгласи да ме пусне, понеже тя винаги е била много строга като родител. Абе направо цербер си беше! (Смях.) Сега съм ѝ много благодарна за това, но тогава понякога много ѝ се сърдех.

Винаги по-късно разбираме, че трябва да сме благодарни на родителите си.

Казваше ми: пътувай, опознавай нови места, работи като модел, щом ти харесва, но в момента, в който успехът ти в училище падне – край, приключваш. Затова моят живот тогава представляваше нещо такова – пътувам, в самолета уча например по „Човек и природа“, кацам, отивам на ревю, след това съм на онлайн разговор с госпожата ми по английски и така… Всички учители в Хасково бяха страхотни, много разбиращи и подкрепящи.

Прибирах се в България специално за годишните изпити, които бяха върху целия материал за съответния клас, и си знаех, че ако ги взема – добре, ако не – повтарям годината и приключвам с моделството… Само с немския имах проблем, понеже бях в английска паралелка с немски като втори език, но и там се справих. Та като дойде време за бала, всичките ми съученички започнаха да мислят и говорят само за това какви рокли ще обличат. А пък аз какви ли не рокли вече бях обличала и си ходех, както и всички останали модели, като „измита чиния“ – без грим, с тениски, ризи, дънки и маратонки. И освен това, въпреки че вече работех и на практика си се издържах сама финансово, умът ми не го побираше как може човек да даде няколко хиляди лева за една вечер в някакъв си ресторант, в който ще трябва да слушам Азис и Галена. Не го разбирах наистина. Обадих се на най-добрата ми приятелка Надето – също модел, със 7 години  по-голяма от мен, тогава живееше в Дубай и работеше за Chanel – и ѝ предложих да отидем някъде заедно двете. Направихме си резервация за Малдивите, запазихме си билети. Тогава си бях в Хасково, взимах си изпитите и се подготвях за кандидатстване в Англия.

Една нощ сънувах някаква странна жена – с много дълги нокти, тънки вежди и тюрбан на главата, напълно непозната. На другия ден отидох на автомивка, за да си измия колата и, докато чакам, си купих едно списание. На една от последните страници на това списание, в рубриката за пътешествия, видях снимката на същата тази жена, която бях сънувала предишната нощ. Пишеше, че тя се казва Аделайда, че е кубинка и нещо като ясновидка, гледачка на карти таро, до която се допитват някои от най-известните политици в света, но тя никога не взима пари и продължава да си живее в порутената къщичка, близо до площада в старата част на Хавана.

Приех този материал в списанието и съня ми като знак, а аз много вярвам в знаци, много се доверявам на интуицията си. И казах на Надя, че се отказваме от Малдивите и отиваме в Куба. Всички се опитаха да ни разубедят – че отиваме в страна, в която нашите мобилни оператори нямат обхват, в която няма интернет, че как така, сами две момичета… Обаче все пак отидохме.

Не ми казвай, че наистина Аделайда си седеше и те чакаше на площадчето в старата Хавана…

В началото не успяхме да я открием. После една жена ни показа къде живее и ние отидохме до наистина порутената ѝ къщичка, а вътре светеше. Но не знам какво ми стана тогава, все едно някаква сила ми пречеше да почукам и да вляза. Не успях да преодолея това невидимо съпротивление и си тръгнахме, а след няколко дни и почивката ни приключи. Две години по-късно обаче се върнах в Куба, сама, само за два дни, специално за да се видя с Аделайда. Тогава тя наистина ме чакаше сякаш на площадчето.

Отидох и я прегърнах, все едно ми е най-близък човек, поговорихме си. Не исках да ми гледа на таро и да ми казва бъдещето, исках просто да разбера защо съм я сънувала, защо трябваше да дойда тук. Интересното е, че тя ми каза, че кармично съм свързана с Куба и че се зареждам енергийно оттам. Тогава се бях отчаяла нещо, чисто професионално, бях се огорчила от индустрията, в един момент ми омръзна да съм просто продукт. Бях вече на почти 20 години, със 7 години стаж в този бизнес и исках вече да се отказвам, с една дума – чудех се какво да правя, накъде да поема. Аделайда ми каза само: още не се отказвай, изчакай малко, само след няколко месеца ще ти се случи нещо, което най-силно желаеш. Послушах я и няколко месеца по-късно ми предложиха корица на Vogue (Ивелина е на корицата на украинското издание на Vogue през 2019 г., б.р.).

Все пак как се случи така, че влезе толкова рано в модния бизнес? На 13 години си била абсолютно дете.

Аз цял живот си стърча над всички. През пубертета достигнах този ръст 1,85 м и една приятелка на майка ми предложи да се пробвам на кастинг за модели. Майка ми беше категорично против в продължение на няколко месеца, убеждаваше ме, че това са много опасни среди, че сега най-важно за мен трябва да е училището… Обаче интересното е, че тя тогава беше абонирана за две модни списания, едно от които беше EVA. И когато трябваше да се упражнявам за тестове по български, майка ми ми даваше текстове на ЕVA, за да им правя синтактичен и граматически анализ. Така че познавам много добре текстовете на EVA. (Смях.)

И сега си на корицата на същото списание.  

Странно е, защото не ми даваше книга, а списание.  И на мен много ми харесваше този свят – модели, лица от корици… Никога не съм си мислила обаче, че изобщо някога бих имала възможност да работя подобно нещо. За следващия ми рожден ден обаче най-неочаквано майка ми ми подари… разрешение да кандидатствам за модел. Влязохме в сайта на „Визаж“, попълнихме един формуляр и малко след това ми се обадиха, че ме канят в офиса им в София. Щях да литна тогава, толкова бях щастлива.  Дойдохме до София, в агенцията ми взеха мерки и няколко седмици по-късно заминах за Милано.

При теб нещата наистина са се развили буквално мълниеносно.

Да, но аз отдавна исках да изляза от Хасково. Не заради самия град, много си го обичам него, просто знаех, че там някъде, навън, има цял един свят и толкова много исках да го видя този свят, да го опитам, че бях готова на всичко.

А майка ти? Какво ти каза, как реагира на това, че трябва да те пусне сама, толкова малка?

Както ти казах, няколко седмици по-късно трябваше да замина за Милано. Майка ми ми купи един розов българо-английски разговорник, изпрати ме на Терминал 1 на летище София, спомням си дори самолета – беше на нискотарифна компания, малък и също розов. Спомням си обаче, че не се страхувах. Майка ми… Аз на нея много ѝ дължа, защото тя от малка ме възпитава… (тук усмивката на Ивелина се стопява и очите ѝ плувват в сълзи, след което наистина се разплаква)… да съм много самостоятелна, да съм отворена към света. Странно, за някои неща ми даваше много свобода, за други пък много ме ограничаваше. Както вече ти казах, впоследствие чак разбрах логиката ѝ и за едното, и за другото.

И ти отлетя с розовото самолетче.

Отлетях и започнах да си пера, да си чистя, да се разпореждам с финансите си, от мен да си зависи колко джобни ще имам, какви дрехи ще си купувам… И така. Станах наистина много самостоятелна. Тогава в Милано бяхме с още едно момиче от България, участвахме в Eco Fashion Week. Качиха ни на един круизен кораб, който спираше на различни места и на тези места ние имахме ревюта. Ангажиментът ми продължи около 3 седмици. След това се върнах за малко в България, после заминах за Истанбул, където всъщност се запознах с Надя, и след това – за Париж, после – за Тайланд. На тези места вече бях с договор за по три месеца. Бях толкова заредена, виждах неща, които… Уау! Исках да попия всичко. Не ми беше мъчно, просто летях.