Може би, защото много хора избират безметежното лято, за да се настроят на дзен вълна, и ние в EVA преговорихме познанията си по вечната книга на китайския мъдрец Лао Дзъ – „Книга за пътя и силата на пътя“ преди срещата си с един музикален мъдрец – Свилен Ноев.

Няма да крием, че вокалистът на „Остава“ винаги ни е изумявал с баланса на познанието и на предизвикателството по пътя му. Затова ни хрумна, че той се доближава много до вечния цитат – „Когато ученикът е готов, се появява учителят. Когато ученикът наистина е готов, учителят изчезва.“ И уловката за всички нас, неговите почитатели е, че никога не знаем в коя роля е готов да влезе във всеки един момент – на учителя или на ученика.

Напук на родителите си и на хората, които не вярват, че повикът на сърцето е коз в играта на живот, Свилен се впуска безстрашно в музикалния свят и заедно със състуденти създава група „Остава“ в родния си град Габрово през 1990 г. Оттогава досега върви с гордо вдигната глава и постоянно търси предизвикателствата, учителите и учениците по пътя. Впуска се в музикални приключения, в отговорни мисии като изложбата на фондация Emprove – „Чуй моя глас“, която изговори на висок глас темата за мъжкото емоционално здраве и в каузи, които целят да направят средата наоколо по-добра.

„Такава е информационната кампания #ПромениКартинката. Аз и момчетата от групата я подкрепяме и вярваме, че всеки един от нас, всеки от обществото, има роля в това да пазим околната среда чиста и да не изхвърляме цигарените си фасове безразборно.“ Практикувайки усърдно житейския ритуал, който гласи, че промяната започва от нас, се срещаме със Свилен, именно провокирани от #ПромениКартинката и пътуващата изложба на кампанията в страната. Своеобразното „турне“ на #ПромениКартинката това лято акостира в Бургас, за да запознае обществеността с фактите около глобалния проблем с неправилно изхвърлените фасове, за жалост, един от най-често срещаните отпадъци по плажовете на родното Черноморие.

Лятото е сезонът на ваканциите, а за вас ще е турне с много спирки и срещи с верните ви почитатели. Какво остава от „Остава“ след един такъв силен и активен период на концертна дейност?

Надявам се лятото да е пълно с положителни емоции, не само от концертите, които вече започнаха. В „Остава“ сме банда от 5 чукундура, влюбени в музиката, и това ни спира да се отказваме, дори и в тежки времена. Надявам се все повече хора да идват на концертите ни, защото няма нищо страшно в тях – най-много човек да се прибере вкъщи с усмивка и леко замислен.

Как сглобявате артистичната рамка на турнета си, селекцията на песните, реда на изпълненията си и кога усещате, че може да си позволите да импровизирате и да излезете от традиционния формат, за да предизвикате публиката и себе си с нещо ново?

Има различни фази, в които свирим различни песни. В момента свирим много песни от албума „Кислород“ (2022 г.), а останалите песни са хитове от всички периоди. Подредбата на концерта е много интересен момент, затова често пъти сменям песни по време на концерт, защото публиката е в различно настроение от това, в което съм решил да е нашият сет. Напоследък много ми харесва да провокирам публиката да участва в концерта. Няма да крия – адски е приятно всички хора на едно място да се забавляват!

Вече повече от 30 години на сцената. Промени ли се нещо от първите концертни изяви, как го усещате и дали все още изпитвате това потрепване в стомаха, което много артистични  личности наричат мах на криле на пеперуда, или т.нар. сценична треска?

Доста години свирим заедно и мога да кажа, че израснахме музикално, особено последните 10 години. Първите години бяхме пост гръндж младежи, които се кефят на алтернативен рок и се пробват да измислят нещо адекватно на български език. Винаги имам сценична треска, дори когато трябва да пея на деца в детска градина, но на голяма сцена ми е много по-лесно, защото знам, че тези хора са дошли да слушат как пея и аз просто трябва да си свърша работата.

Много активен сте в гражданската си позиция и така прокарвате пътечка в световната тенденция за отговорността на артистите по важни, наболели теми като екологията, осъзнатостта на хората, опазването на околната среда. Винаги, но особено силно в летния сезон, всички забелязваме колко мръсна е бреговата ивица на красивото Черно море. Как може да се промени картинката? Какво е вашето участие в тези процеси?

Мисля, че като относително популярен музикант съм длъжен да давам пример на хората, които харесват музиката, която правя. Дали с позиция за това как да опазваме природата, или да сме по-толерантни към различните. Градовете ни са ужасно мърляви и за това не е виновен кметът, а безотговорното ни отношение към всичко около нас – хвърляме фасове, бутилки, пластмасови опаковки и после искаме някой да чисти вместо нас. Не трябва да се спира да се говори за проблемите около нас. Лошият вкус съсипва всичко, а добрият се възпитава с изкуство. Затова съм щастлив да споделям посланията на информационната кампания #ПромениКартинката. Тя прави мост между изкуството и важното послание да знаем фактите, за да можем наистина да видим мащаба на проблема. След 10 години в морето може да има повече фасове, отколкото риба… Това е стряскаща перспектива, нали! А за да я променим, просто трябва да сме отговорни потребители.