Дали ще повярвате, че след толкова сериозен опит в продължение на години на екран Аделина Радева все още помни първия си телевизионен ефир? „Беше сутрешна емисия новини – разказва тя. – Не знам дали бих могла да я преживея отново, като си спомня колко бях уплашена и притеснена. Вяра Анкова, тогава директор на новините в БНТ, ми каза: „Искам да знаеш, че можеш да мигаш, докато си в ефир. Не е нужно да си с широко отворени очи през цялото време“.

Аделина Радева е сред емблематичните лица на Българската национална телевизия. Присъствието на водещата на централната емисия „По света и у нас“ в тандем с Даниел Чипев, както и коментарът ѝ на големите обществено значими събития са винаги красиви, интелигентни и професионални.

Води ключови политически разговори като предизборния дебат между Румен Радев и Анастас Герджиков и специалното изборно студио на БНТ в нощта на изборите. Автор е на обзора за важните събития през изминалата година, на документални филми. Има над двайсетгодишен опит в радиа и телевизии, много професионални награди и сериозен бекграунд като класическа гимназия, класическа филология и „Комуникации и средства за масово информиране“ в Държавния Каподистрийски университет на Атина. Лице е на много благотворителни кампании и инициативи. А преди година направи и изложба на свои картини в Копривщица.

Обичам да гледам телевизия, даже, когато не я гледам – споделя Аделина. – У дома има телевизори във всяка стая. Поне един работи непрекъснато и комбинирам предаванията, които ме интересуват по всички телевизии, без да се застъпват. Чета и новините в информационните сайтове. Нуждата ми да се чувствам постоянно информирана се е превърнала в рефлекс и ми дава спокойствие. Не съветвам никого, разбира се, да прави същото. Сигурна съм, че има много по-приятни и полезни неща за вършене у дома, но при мен е професионално изкривяване.

Кое е най-голямото ви предизвикателство в работата ви в БНТ сега?

Да имам сили и вдъхновение за маратонското бягане, което представлява нашата професия, особено в тези времена на гранични изпитания за духа, които ни се поднасят.

Случвало ли ви се е лошото ви настроение да повлияе на работата ви? Имате ли изработен модел да го изключвате?

Надявам се, че не. Още повече че аз трудно работя без настроение. Затова се грижа да бъдем добре и спокойни с колегите. Не е трудно, предвид че с повечето сме наистина близки приятели и отдавна не ни свързва само работата, а и много лични моменти, които са били специални в моя живот и заради тях. Смятам, че ключово в работата ни, която действително е много напрегната, е чувството за хумор. И в тази връзка – много е важно да не се страхуваш да се измачкаш, да се пошегуваш със себе си, нещо да не знаеш, да поискаш помощ, да си благодарен за помощта – такива дребни, но много забележими работи.

Как обяснявахте какво работите на сина ви, когато беше малък?

Наложи се да расте, докато аз работя. И когато беше съвсем малък, гасеше телевизора, когато ме види – като протест, че в този момент не съм до него. Надявам се все пак времето ни заедно да е било достатъчно, за да усети не просто колко го обичам, но и това как и с труда си човек може да проявява грижа и отговорност към хората. Мисля, че това е важно.

Доколко е важно доброто образование за един журналист? Какви предимства дава в работата ви?

За всеки, без изключение, доброто образование е плюс и е багаж за дълъг път в мечтани посоки. Липсата или наличието му личат много в ефир, защото живите предавания ясно и бързо показват капацитета и реакциите на един журналист. Както и неговата култура. Няма разговор, емисия или предаване, за което можеш да се подготвиш в рамките на няколко часа или дни – работата ти в журналистиката е плод на наученото през целия ти живот. Телевизионният опит и вътрешната мярка за това какво и колко от себе си да покажеш пък дават разликата между добре образованите журналисти.

Какви са качествата на един добър журналист?

Да бъде любопитен, да слуша събеседниците си и да не създава приятелства с тези, на които просто трябва да задава въпроси.
Добрият журналист слага в центъра на своя интерес малкия човек и е на страната на слабия. Силните на деня трябва да бъдат питани и да отговарят тъкмо за това.

Кой беше най-напрегнатият ви момент в телевизията напоследък?

Може би президентският дебат по БНТ, който водих преди балотажа между Румен Радев и Анастас Герджиков. Време за подготовка почти нямаше, отговорността беше огромна, зрителският интерес – също (около 1,5 млн. зрители). Дебатът беше изпитание за всички участници в него. БНТ направи без всякакво съмнение най-доброто за организацията на този дебат и това пролича в резултатите на телевизията.

Как бихте дефинирали успеха – в личен и в професионален план?

Напоследък си мисля, че успех е да не се изгубиш, както и да не спреш. Успех е да усещаш, че любовта е още наблизо. Голямото ми желание за мен и за близките ми е да сме здрави. Иначе съм благодарна на Господ за всичко, за абсолютно всичко. Щастлива съм, надявам се да съм научила някои уроци, а на другите да се явя на поправителен и да успея.

На какво според вас е важно да научите сина ви?

Надявам се да го науча да цени доброто, за да иска да бъде добър с хората и да може да бъде благодарен, когато срещне добро. Има и много други важни неща, но това е най-важното според мен.

Как изглеждат вашите сутрини? Как изглеждат вашите вечери?

Зависи дали работя в сутрешния блок, или в централната емисия. Шегувам се, че цял живот, когато ме поканят на гости, или стигам до салатата и трябва да отивам да спя, или пристигам за десерта, след като всички вече са вечеряли. Когато съм у дома обаче – сутрините ухаят на палачинки, а вечерите – на морска храна.

Как изглеждат ваканциите ви?

Тихи, бавни и на отдалечено от многото почиващи място на Българското Черноморие. Любимият ми ден от ваканцията не включва плаж, а само разходки сред скалите и топла вечер с приятели около масата, за които съм готвила с любов.

Има ли нещо в живота ви, което да обичате да правите бавно?

Почти не помня какво беше да правиш нещо бавно, но много искам да си спомня. По принцип съм нетърпелива и това е едно от нещата, които трябва да поправя. Продължавам да се уча на смирение. Мисля, че рисуването е най-близо до това, за което ме питате.

Имате ли си ателие?

Много искам да имам, но и у дома е добре да се рисува, стига да събера куража да извадя платната, да подредя боите и четките, а после и да прибера всичко обратно. Трябва си време за тази работа.

Какво последно ви вдъхнови да рисувате?

Последно рисувах серия картини, вдъхновени от пъстрите шалове с рози, които бабите в миналото слагаха на главите си в празнични дни и още съм виждала да носят. Има едно вечно, зряло лято, заключено в тях, като прошепнато обещание.