Ако обърнем поглед към практичните кодове на обитаване, там разговорите за всички архитектурни идеи, разработвани в продължение на година от Радо Илиев преди осъществяването им и работата с подизпълнителите, могат да са безкрайни. Да започнем с осветлението като абсолютно изискване за преработка на тъмната иначе атмосфера на партерния етаж.

Таванът, висок 3.20 м по стандартите на старите жилища в центъра на София, може да „слезе“ малко, за да се създаде едновременно шумоизолация от съседите, но и да се вгради осветление. По-интересни са разработките на т.нар. сценарно осветление, при които погледът открива стоящи и настолни лампи със собствен характер и присъствие.

И когато говорим за светлина, отново решенията са нестандартни и в някои случаи дори екстраординарни. В апартамента има неусвоени ниши, които мигновено се превръщат в затворени места за съхранение на вещи. Вратите им са огледални, така че наличната светлина да се отразява в тях и да се преразпределя в отворените пространства. Същото е и с гардероба в спалнята, отразяващ огледално дневната светлина.

Плъзгаща врата затваря това пространство, където осветлението може да се димира и да създаде комфортната атмосфера на интимността.

По-голямата част от обзавеждането е изработена по архитектурен детайл, толкова прецизен, че усещането за удобство е сякаш по презумпция, но се допълва и от артистичното мислене, вложено в конкретния обект. Тук можем да говорим за мястото за работа с бюрото под прозореца арка, изпипано до последната подробност на комфорта със скритите чекмеджета, в които архитект с интензивна практика може да „подреди“ всички необходими пособия за работата си.

Същото се отнася и за кухнята, толкова прецизно изчислена като движение в пространството и удобство на гот-
венето, че всяка жена би мечтала за подобен кът. Артистичността на обзавеждането ѝ отвежда към един „рустикален“ ефект, толкова търсен днес в градския живот.

Неслучайно около острова в кухнята се събират често приятелските компании, а за да не стоят гостите коктейлно на крак, до прозореца се „крие“ специално проектирана дървена пейка.

Остъкленият бюфет с подредените в него красиви порцеланови сервизи и чаши пък дава усещането за модерно-старинната емоция на нидерландския дом.  

Еклектиката от носталгия и модерност, рационалност и въображение, изкуство и дизайн поразява на интуитивно ниво в този дом, в който човек може да води дълги разговори с обитателите му.

Защото дори самата интериорна среда, обмислена толкова внимателно, но споделяна с лекия изказ, характерен за истинските професионалисти, подтиква за излизане извън тривиалността на всекидневното общуване. Сякаш небрежно, леко и почти неуловимо, но силно като преживяване.