Анализирайки себе си, се описваш с думите – премисляща, упорстваща и склонна да поемеш риск. Какво най-дълго си премисляла и кой е най-големият риск, който си поемала?

В работата имам рутина, работя винаги в екип и разчитам на по-умни и по-опитни от мен хора. Така че там премислянето е по-кратко и рискът е по-добре сметнат. Големите рискове са били преди всичко в личен план и засега се отплащат до един отвъд очакванията ми.

Все още ли те плаши панически самотата? Това не води ли до грешни стъпки и компромиси?

Води, я! Забавно, казала съм го преди най-премисляната и отлагана раздяла. Започнах да познавам и ценя собствените си граници. Аз съм по-скоро щед-ра в отношенията си, а животът често ме среща с пестеливи хора – я интелектуално, я емоционално пестеливи. Надявам се да не стана страхлив човек, човек-мизерник и пресметлив в отношенията си. Щедростта на младостта е от усещането за всесилие, въпросът е да я опазиш и в зряла възраст, и в старостта. А изкуството, за разлика от хората, винаги е щедро и с добро четиво или филм самотата е за предпочитане пред паническото бягство от нея.

Какво не би направила заради любовта?

Системен компромис с истината и с онова, което оценявам като добро, честно и справедливо.

Как се държиш с 12-годишния си син – като с дете или като с голям? Той потопен ли е в изкуството и с кой въпрос те учуди последния път?

Като с голям, и то от много рано, което не е непременно добре. Той рисува графити, интересува се от улично изкуство, скейт, паркур, BMX, сноуборд. Той ми е най-предпочитаната компания за театър и филми. Майстор е на жанра ревю в две изречения с много жаргон и хумор. Аргументирано хареса „Баншите от Инишерин“ и „Орфей“ в Народния театър. Последно си говорихме за роенето на половите идентичности и научих от него какво е „пансексуален“. Учуди ме колко е информиран по темата, която и на мен ми идва сложна, и накрая ме развесели с шегата, че пансексуален е човек, който си пада по тигани (от англ. pan).

Темата за вкуса тема ли е на нашето време?

Вкусът е сам по себе си доста безвкусна тема. Съдниците на вкуса или твърде скоро са пораснали социално и още се вълнуват как белезите на новопридобития им статус и навици категорично ги отделят от миналото, или са прекарали живота си в някоя кула от слонова кост и лошият вкус им е искрено непонятен, гнусен и непоносим. Но и двете причини да се занимаваш с вкуса на хората са родени от липса на зрялост и непознаване на света. Вкусът е винаги придобит. Той е резултат. Единствената интересна тема около вкуса са причините. Не може ли просто да говорим за добро изкуство, дизайн, мода?

Владееш ли изкуството да живееш?

Срамно късно разбрах, че доброто живеене се планира – и като какво ще правиш в края на лятото, и като как ще я караш след десет години. Та сега съм в труден преход към планиране на удоволствието. Но пък отлично владея удоволствията в крачка – хубава гледка, храна, музика, компания, спа и въобще вода (колкото по-голяма, толкова по-добре), интересна кройка от добра материя. Обичам да обикалям галерии с приятел, който се интересува от изкуство, а нови места – сама или с местен човек.