Това, че габровци са стиснати, мит ли е?

Мит е, да. Както и това, че режат опашките на котките, за да влизат по-бързо в стаята и да не излиза топлото. Габровци са пестеливи, но могат да бъдат много щедри и знаят в какво да инвестират. Те имат страхотен усет за самоирония. И много жив хумор, не някакъв фолклоризиран, канонизиран и спрял. Искаш ли да ти кажа един виц? Габровец отива при психоаналитик и споделя: „Не съм добре. Трудно ми е. Тежко ми е“. Психоаналитикът: „Много си се стиснал. Отпусни малко. Определи си една сума и отиди на шопинг“. Връща се след няколко дена пациентът. И пак: „Не съм добре“. „Направи ли това, което ти казах.“„Да.“„Каква сума отдели?“„1000 лв.“ „Това е добра сума, какво си купи?“„500 евро.“

В момента животът ти е пропит от голямото предизвикателство – създаването на Център „Кристо и Жан Клод“ в Габрово. Познаваше ли, Кристо? Имала ли си щастието да се докоснеш до тази вселена?

Да, имах това щастие. На галавечеря в Ню Йорк по повод 50 години ArtsLink. На нея Кристо получи награда. Тогава извадих късмет, че съм българка, защото бях настанена до него. Бях единствената жeна на масата, сред безумно богати и влиятелни мъже. През цялото време погледът ми и ушите ми бяха обърнати към Кристо. Беше магично. Виждах заряда му. През онзи период аз се бях върнала в България, след времето в Royal College of Art в Лондон, синът ми беше на 2 години, борех се да остана в професията, а всички врати пред мен се затваряха.

Много труден период. Нюйоркската вечеря преобърна живота ми. Казах си, Кристо се е борил в много по-тежка ситуация от мен, пътувал е от Прага до Виена във вагон с фармацевтични продукти, рискувал е, отивал е на адрес на приятел на баща си, без стотинка и без да е сигурен, че там ще има кой да го посрещне и дори да плати таксито… Страхотна енергия и много любов имаше в този човек… Цяла вечер той беше центърът. Към 11 погледна часовника си и каза: „Много ми е приятно с вас, но аз имам малко време останало, а имам страшно важна работа за вършене“.

Втория път, когато срещнах Кристо, беше в Лондон, в Serpentine Gallery, когато направи Плаващата мастаба. Беше събитие за колекционери. Тогава го усетих по друг начин. Осъзнах, че вече е възрастен. Със страхотна енергия направи първия тур, после се отдръпна в единия ъгъл и видях как се беше вглъбил и събираше сили за втория. Изглеждаше ми по-дребен. Но пак беше изумителен.
Кристо ме спаси в онзи момент.

И става така, че пътят те отвежда в Габрово, там се отваря Порта за теб (алюзия с Портите на Кристо в Сентръл Парк). Съдбата е последователна… понякога…   

Да, отивах в Габрово за поста директор на Дома на хумора и сатирата, включително с мисълта, че това е градът на Кристо. При първата ми среща с кмета се оказа, че всички теми, които си бях набелязала предварително, бяха и нейните теми. Последната от тях, не по важност, разбира се, беше Кристо. Беше седмица преди откриването на Плаващите кейове. Кметът каза: „Трябва да отидем в Изео, организирай го“. Разбрах, че имам ценен съмишленик. В този смисъл аз съм в много луксозна ситуация.

Как се роди идеята за Центъра?

Още 90-те години се ражда идеята за изложба, после тя се трансформира в идея за Център. През 2017-а направихме много важна изложба с постерите и разказахме проектите на Кристо и Жан Клод. И втора изложба за детството на Кристо в Габрово. Там щедро ни подкрепи изследователката на Кристо и Жан-Клод, тв журналистката Евгения Атанасова. Кристо е раснал с материалите, които стават материали в неговото изкуство – текстила и варелите. Баща му е бил текстилен инженер, дипломиран във Виена и е бил технически ръководител на Текстилното дружество „Принц Кирил“ в Габрово, а синовете му са си играели до… склад за варели, разказа ни го Стефан, по-малкият му брат. Майката е имала огромна роля, възпитала е тази жажда за изкуство. Във възпитанието на синовете ѝ няма граница между живота, играта и изкуството. И усещането на Кристо за природа и пейзаж също е оттогава. Всичко това ще бъде показано и в изложбите, които ще бъдат част от Центъра.  

Кристо свърза островите (всеки от нас е такъв остров) с плаващи кейове, приемам това като огромната красива метафора на неговото изкуство изобщо – да свързва нещата в мащаб. Ще бъде ли Центърът свързващ плаващ кей?

Разопаковайки практиката на Кристо и Жан-Клод, виждаме, че тя може да докосне всеки – хора от бизнеса (бизнес моделът на Кристо и Жан Клод се преподава в Харвард), инженери, еколози, архитекти, урбанисти – всеки намира нещо от своята област… Изобщо темата за проектното мислене на Кристо – неговият начин да въвличаш, убеждаваш, смесваш дисциплини, е важна днес. Точно така искаме да движим нещата с Центъра – по кристовски, мултидисциплинарно и мащабно. Затова решихме Центърът да прави много различни неща, отвъд изкуството. В него ще има постоянна изложба с проектите им, изложба за живота и детството му в Габрово, изложба за текстилната история на Габрово и на самото училище, както и част с изложби на съвременно изкуство. Голямото предизвикателство е обаче това да е място не за показване, а за създаване на знание, за измисляне, за правене. Съвсем леко повдигам завесата – в края на август ще имаме училище за архитекти, куратори и художници, които ще работят паралелно…

Заявката за размах е сериозна. Наистина ли работите с консултанти от Ramboll, компанията, която направи разширението на Тейт Модърн в Лондон, във връзка с трансформацията на сградата, в която ще се разположи Центърът?

Да, предстои да обявим през есента и международен архитектурен конкурс за сградата. Става дума за голямото текстилно училище, затворено през 2009 г. Успяхме да го прехвърлим като общинска собственост. Така че всички пречки отпаднаха. Но то е с площ 12 000 кв. метра. Огромно. Как ще се напълни, как ще се развива органично пространството – много важна е визията за това. Трябваше да аргументираме проекта като устойчив, включващ общността и красив. Колкото до последното – би ли могло проект, обвързан с Кристо и Жан-Клод, да не е красив?! Проведохме безброй срещи с международни куратори, художници, представители на бизнеса, всевъзможни групи и общности в града. Сега се прави функционален анализ на дейностите и план за сградата.