Паркираме колата край голямо кръстовище в Костандово, градче на десетина километра от Велинград. Мястото не блести с градоустройствен чар. Встрани от кръстовището е тъкачницата на уникалните килими, оценени на най-високо кралско ниво – от бившия принц, сега вече крал Чарлз III.

На входа ни посреща собственикът Нино Парпулов, човек, който може да се похвали, че се е запознал лично с Негово Величество. Годината, в която се срещат, е 2011-а, а мястото – Уелс, където величеството притежава подходящо величествена вила.

Срещата по-точно е в галерията на съдружника на Нино във фирмата „Хемус“ Дейвид Бамфорд, съветник на кралското семейство по консервация на исторически текстил.  

Предисторията на уелската визита започва през 90-те години, когато британската кралска фамилия търси тъкачница за много специална поръчка. Озбърн Хаус, лятната резиденция на остров Уайт, построена някога за кралица Виктория, от известно време стои частично затворена за посетители, защото килимът в залата с колоните се е износил напълно.

Трябва да бъде изтъкан нов по модела на стария – 110 кв. метра в стил обюсон (тип гладки килими), скроени по формата на залата. Възстановката се прави по черно-бели фотографии от 1880 година, а оцветяването – след проучване на изложбен модел обюсон от 1840 година. Тъкачници в Индия, Пакистан и Турция вече са отказали поръчката поради сложността ѝ. 26 български жени от екипа на Нино Парпулов успяват да направят килима за около 9 месеца, работейки на две смени.

Заради размера му го разделят на три части, които после се съшиват, на квадратен метър се падат по 117 600 възела. След килима за Озбърн Хаус в Костандово започват да получават поръчки от аристократични или просто богати семейства не само от Великобритания, но и от континентална Европа и САЩ.

Самият Чарлз поръчва два килима за вилата си в Уелс. Сръчните пръсти на българските тъкачки са наемани по проекти на Британския национален тръст за запазване на културното наследство. Създават и модерни дизайни, но пресъздаването на исторически килими е това, което прави костандовската тъкачница уникална. Тук възстановяват дори уменията на френската школа Савонри, висшия пилотаж в европейското тъкачество, чиито майстори работели за кралете Луи XIV, XV и XVI. Става дума за произведения, различаващи се коренно от персийските класики с тяхната фигурална претрупаност. Савонри са елегантни, включват изображения на кралски символи като корона, скиптър, гербове. Приличат много повече на скъпите гоблени, към които френските аристократи били толкова привързани.

Сред собствениците на изтъкани в Костандово килими са внучката на Уинстън Чърчил Джейн Чърчил и Мик Джагър (как си сега със сатисфекшъна, Мик?). Една от знаменателните поръчки е за замъка Ануик, познат с фотогеничните си кули от поредицата за Хари Потър и от филма „Елизабет“. Екипът на „Хемус“ е създал симпатична традиция. Поръчителите могат да дойдат и лично да се „подпишат“ на килима си, връзвайки няколко възела на стана, както и да се запознаят с тъкачките.

Влизаме в продълговатото помещение, в което работят десетина жени. Седнали са на пейки пред вертикалните станове като пред арфи, връзват възли и подрязват конците. Половината от преждата на практика се изхвърля. Пред всяка от тъкачките са закачени разпечатки с дигитализираните модели. Виждаме най-големия стан в Европа, широк 8 метра, на който се работят наистина големите поръчки.

Слънчевите лъчи се провират между дървените стълбове в помещението и в тях блестят прашинки. В съседно помещение се носи лека пара – във вкопан в пода котел се оцветява прежда. Боите, които се използват, са швейцарски, най-скъпите и най-качествените на света, и толкова екологични, че оцветената с тях вода на практика е безвредна. Не отпиваме от нея само защото точно в този момент не сме жадни. Оцветяването се смята за завършено, когато преждата е попила боята на 100% и водата е станала бистра.

Всички останали материали в производството, включително вълната и памукът, са български, обяснява Нино Парпулов. А цената – цената пулсира от 600 до 1200 евро за кв. м в зависимост от броя на възлите и на използваните цветове. В Костандово работят с над 8 хил. цветови нюанса.

На стените са окачени снимки от замъците, в които са застлани килимите от Костандово, включително Ануик, както и фотографии от срещата с Чарлз. Навсякъде висят прежди, а изобилието от разноцветни кълбета би зарадвало и най-претенциозната котка. По ъглите стоят изправени или са полегнали на земята килими в различни размери. Най-впечатляващ е огромен гладък килим във френски имперски стил със знаковите за Наполеон изображения на пчели. Поръчката е направена от хора от София, които явно имат много, много голям хол…  

Като по-млад Чарлз, бившият дългогодишен престолонаследник, който на 6 май най-сетне беше коронован за крал на Великобритания, имал проблем с помненето на имената. А техниката била да повториш веднага на глас името на човека, с когото си се запознал. Така мозъкът свързвал по-лесно лицето с името.

Не знаем дали Чарлз III още има проблем с имената, на 74 години човек по-лесно забравя, отколкото запомня, но почти сигурно е, че в паметта му думата България се свързва с килими. Големи и елегантни, разказващи истории, с цена, която с времето само се покачва.