Наричат Агата Руиз де ла Прада „испанската кралица на цвета“. Модата ù е разпознаваема с изненадващите кройки в магнетични, ярки тонове, несъобразяващи се с тенденциите. Така е още от първата ù колекция, която показва през 1981 г. в Мадрид. Скоро след това отваря студио за дизайн. Успехът ù идва с партньорството ù с голямата верига магазини „Ел Корте Инглес“.

Трийсет години след началото Агата има магазини в над 140 страни по света. Създава не само дамска, мъжка и детска мода. Прави дизайн и на керамика, играчки, обувки, униформи, спално бельо, хавлии. Занимавала се е със сценография за опера, балет, театър и танцови пърформанси. Правила е дизайн на коледно осветление, детски паркове, градски интериори, градини, ресторанти, коли.

През 2015 г. Майли Сайръс се появява с две нейни рокли на музикалните награди на MTV. „Винаги съм смятала моите цветове за превозно средство на радостта“ – казва испанската дизайнерка. Тя впрочем е и аристократка. Носи титлите трета маркиза на Кастелдосриус и 29-а баронеса на Санта Пау.

Агата Руиз де ла Прада гостува за първи път в България на първото издание на “Spanish Fashion Sofia” (Испанска мода и дизайн в София) през март, показа своя колекция и отпразнува седмия тираж за българския пазар на своята биографична книга.

Агата, случва ли ви се да носите черно?

Да. Само на погребение. И пет минути след погребението съм се преоблякла. Не го понасям. Толкова много хора се обличат в черно. Мислят си, че е елегантно или че ги прави по-слаби. А животът изглежда тъжен така. Уверявам ви, че ако носите по-светли цветове, светът ви ще се промени и ще живеете по-щастливо.

Отдавна не съм била в Източна Европа, но преди време се случваше да идвам всеки месец – в Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Украйна, Албания, Трансилвания. Ходила съм навсякъде, без България. Струва ми се, че комунизмът е лишил за дълго време тези земи от цвят.

В Китай ми направи особено впечатление как хората се обличат само в тъмни дрехи, все едно си в затвора. Затова, като се появя, всички се радват, този прилив на цвят е нов, това за тях е свобода и щастие.

И в ежедневието ли се обличате толкова ярко?

Да. Направих изложба с най-добрия моден куратор в света, който е бил директор на музеи в Париж. И той каза: „Агата е единствената дизайнерка, която носи дрехите, които прави, винаги“. Не само дрехите, обувките, всичко. И в къщата ми имам направени от мен маси, столове, килими, чинии, хавлиени кърпи в банята – всичко е мое. И всичко е в ярки цветове.

Може би затова ви наричат „испанската кралица на цвета“.

Да. А истината е, че съм фрустриран архитект. Баща ми и дядо ми бяха архитекти. Цялото ми семейство упражнява тази професия. Естествено беше, когато започнах да правя мода, да се заиграя със странни модели и форми, бухнали като човечето на „Мишелин“. И за мен моделите бяха много по-важни от цветовете, но хората видяха цветовете. Започнах да правя мода в най-хубавия период на изкуството на ХХ век в Испания – времето на артистичния и културен ренесанс – La Movida Madrilena. Това беше течение, в което бяха режисьорът Педро Алмодовар, фотографи като Алберто Гарсиа Аликс, писатели като Григорио Моралес. И имаше много цвят. След това дойде периодът на постмовида. Всички се заобличаха с черно – пънкарите, елегантните жени, 100% от хората на модата бяха непрекъснато в черно. И където и да отидеш – в Париж, във Франция, навсякъде всичко беше почерняло. На този фон аз бях като клоун, но хората казваха – „Това е стилът на Агата. Стилът на Агата е цветът“. И понеже задържах ярките цветове като тенденция, ме нарекоха „кралицата на цвета“.

Тоест от първата ви колекция през 1981 г. досега вашето усещане за мода е свързано с ярките цветове.

Имам много характерен, ясен и категоричен стил. Непрекъснато променям и развивам моделите, които създавам, но стилът остава същият. Беше харесан в Испания от самото начало. Сега някои го харесват, други – не, но всички го разпознават.

Дали желанието ви да се занимавате с дизайн е свързано с факта, че баща ви е колекционирал изкуство?

Да. Освен че беше архитект, имаше и най-добрата колекция на съвременно изкуство от 60-те и 70-те години в Испания. Непрекъснато посещаваше студиа, изложбени зали и галерии и се интересуваше от всичко, свързано с художници. А аз като дете все се ровех в колекцията му и исках да бъда артист, художник. Изворът на моето вдъхновение винаги е било изкуството. Баща ми имаше невероятно око за това кое е шедьовър. Аз също умея да виждам качеството в изкуството. И също харесвам съвременното, но се интересувам много и от история на изкуството.

За първи път идвам в България и за двата дни, в които съм тук, се опитах да разгледам музеи. Не успях, за съжаление, толкова, колкото ми се искаше. Други хора, като отидат в непознат град, обичат да седнат в кафене и прекарват там часове. Това е техният начин да усетят града или страната. А за мен музеят е равносилен на кафенето.

Какви материи използвате?

Когато започнах, работех с La Rojo de Combo – най-добрите производители на коприна в света. Никога не съм държала много високи цени, но качеството на текстила започна да пада, да пада. Преживях цялото демократизиране на модата. В началото само богатите хора можеха да си позволят да си купуват хубави рокли. А сега те са достъпни за почти всички. Има бавна и бърза мода. И благодарение на бързата мода всички могат да си купуват хубави дрехи.

Какво мислите за устойчивостта в модата?

Сега е много голяма тенденция. Аз съм в Зелената партия за опазване на околната среда от 18-годишна. Баща ми подкрепяше тези идеи, дядо ми – също. Говоря за екология от 42-43 години във всички мои интервюта. И сега е моментът, в който можете да видите промяна, защото всички искат да бъдат устойчиви. А това е много трудно в модата. Когато започнах да работя в тази сфера, най-богати в Испания бяха производителите на платове или въобще хората в модната индустрия, като собственикът на Zara. Но продукцията на платове се премести на изток – в Китай, и текстилните фабрики започнаха да затварят. Когато имаш икономически проблеми, не можеш да инвестираш. Настъпи криза. Видях упадъка на модната индустрия. Сега идеята за устойчивостта е много трудна за реализиране, защото устойчивостта е много скъпа. Преди два дни обядвах вкъщи с един от моите производители, който е един от най-значимите производители в Испания въобще. И го питах – можем ли да намалим малко цените. И той каза – невъзможно е, защото полагаме много големи усилия да правим устойчива мода. Или ще правим устойчива мода, или ще имаме ниски цени.

Как ви се отрази ковид пандемията?

В началото се опитвах да оцелея. Преместих се да живея в провинцията и рисувах. Имах нуждата да рестартирам. За адаптация към такива промени човек трябваше да бъде много креативен. Но имаше и положителни страни –  много хора започнаха да чистят по-стриктно къщите си. Аз съм малко обсебена на тема чистене. После започнаха да слагат и ред. Осъзнаха, че имат сто тениски, от които използват само пет. Това ги накара да се замислят, че трябва да променят нещо.

И все пак мисля, че ефекта на ковид и войната, която все още продължава, ще усетим истински едва след десет години. Всички ще бъдат учудени и колко бързо ще се промени светът заради изкуствения интелект.

Носите ли бижута? Не виждам такива по вас.

Продавам много, но мразя да нося. За мен са нещо много примитивно, без стойност, винаги има риск да ви бъдат откраднати и са толкова скъпи. Един джентълмен ми подари бижу и това ми направи много лошо впечатление. Две минути след като се разделихме, го изхвърлих. Сега дизайнерите трупат много бижута. Първото, което съветвам хората, занимаващи се с мода, е да свалят всичко.

А сте аристократка – баронеса и маркиза.

Да. Испания е монархия и има аристокрация с много дълга история. Моята титла баронеса е с минало на повече от хиляда години. Дядо ми беше маркиз. Когато идваше вкъщи, се обръщахме към него с „господин маркиз“, винаги. А когато тогавашният крал на Испания, който беше изгнаник, идваше в Барселона, отсядаше винаги у нас. Бащата на сегашния ни крал – крал Хуан Карлос, е живял в къщата на дядо ми в продължение на месеци, когато е бил млад.

Познавам и българския цар от пет-шестгодишна. Съпругата му Маргарита беше приятелка на майка ми и е от едно от най-известните семейства в Испания – Гомес-Асебо, семейство на много интелигентни хора с ярко чувство за хумор. Спомням си, че като малка ходех на уроци по джаз танци и Маргарита идваше всеки ден, защото обича да танцува. Царицата на Бъл-
гария танцуваше много добре, аз – ужасно.

Има ли известни хора сред клиентите ви?

Много. Обикновено когато посещавам някоя страна, давам пресконференции, на които идват по сто души, и казвам: „Ако някой някога е имал нещо от Агата – може да е само парфюм, тетрадка, химикалка, чанта, чорапи, обувки, да вдигне ръка“, и 99 % от хората, дори повече, са имали нещо с моята марка, моето име. Антонио Бандерас беше на последното ми модно шоу. Той е мой добър приятел.

Ще отворите ли магазин в България?

Не. Днес магазините са отживелица, демоде. Всичко е онлайн. От друга страна, не съм сигурна дали България е готова да отворя магазин тук, дали е готова за мен, както и дали аз съм готова за нея. Не дойдох, за да продавам, а защото искам да я видя. Много са ми интересни страните, минали през комунизъм. Мисля, че имате прекрасна история. Моят син следва история и специализира „Краят на Османската империя“. Чете много на тази тема от години. И сега след това пътуване аз също се запалих да прочета за тези страни, които всъщност са по средата на всичко.