През 2002 г. 80-годишният тогава художник Люсиен Фройд, внук на знаменития психоаналитик Зигмунд Фройд, рисува портрет на супермодела Кейт Мос, 28-годишна и бременна с дъщеря си Лила Грейс. Нито един от двамата не харесва особено този портрет, но необикновената им – и плътска, и безплътна – любовна история е цялата в него.

Тогава портретът е продаден за 5 милиона долара, днес се оценява на 7 милиона.

Режисьорът и сценарист Джеймс Лукас (носител на „Оскар“ 2015 за късометражен филм) се заема да превърне тази история във филм с благословията на фонда „Люсиен Фройд“, като един от продуцентите е самата Кейт Мос. Заглавието на филма е „Moss&Freud“, в ролята на модела ще се превъплъти младата актриса Ели Бамбър, а в тази на Фройд –  британският актьор Дерек Джакъби.

Първата вечер тя отива в ателието му в Холанд Парк, най-скъпата част на Лондон, с 10 минути закъснение. Той ненавижда закъсненията и тя го знае. Не се и опитва да му обяснява защо е закъсняла, не обича да се обяснява. Той точно това и харесва в нея. И тя го знае.

Ателието му е… Някой някъде го бе описал като „приличащо на полева болница помещение с купчина мръсни парцали, струпани в единия ъгъл, и с опръскани със съсиреци блажна боя стени“.

Много жени вероятно биха се поизплашили от това ателие, особено при мисълта, че трябва да прекарат часове наред в него чисто голи, докато Люсиен Фройд ги рисува. В помещението нямало нищо красиво, нищо уютно, нищо артистично… По-скоро наподобявало снимачна площадка на хорър филм. На Кейт Мос обаче не ѝ мигнало окото. Била виждала всякакви снимачни площадки и знаела, че в повечето случаи са безобидни, за разлика от света отвъд тях.

В онази вечер Люсиен Фройд започнал да рисува Кейт Мос и я рисувал в продължение на цели седем часа, каквато и била уговорката им. Това се повторило и на следващия ден. А после – и на другия. Всъщност продължило цяла седмица. А когато седмицата изтекла, Кейт просто звъннала на своята приятелка, дизайнерката Бела Фройд, дъщеря на художника. Казала ѝ, че не иска да спъва творческия процес на баща ѝ, но е обезпокоена, че вече седем дни му позира в продължение на седем часа на ден, а той ѝ казал да заповяда и утре.

„О, скъпа – отговорила ѝ Бела, – може да продължи половин година или дори повече, не знаеше ли?“ Самата Бела имала опит  – баща ѝ я бил рисувал и нея неведнъж, здрави нерви се искали за това. „Каква половин година!  – възкликнала Кейт отчаяно. – Аз съм бременна.“ „Спокойно, скъпа, в момента той също – с твоя портрет“ – отговорила ѝ Бела.

Люсиен Фройд нарисувал голия портрет на Кейт Мос точно за 9 месеца, наистина цяла една бременност. А когато го завършил, му се приискало тутакси да го залее с бензин, а Кейт да драсне клечката кибрит и…

Люсиен

Роден в Берлин, Люсиен е син на еврейския архитект Ернст Фройд и внук на знаменития учен, психиатър и психоаналитик Зигмунд Фройд. Майка му Луси Браш, също еврейка, пък е дъщеря на богат северногермански търговец на зърно, наследница на прекрасно семейно имение на брега на Балтийско море. Именно тя кръщава бъдещия художник с името Люсиен – в памет на древногръцкия сатирик Лукиан от Самосата.

Семейство Фройд емигрира в Лондон през 1933 г., след пожара в Райхстага, бягайки от зараждащия се терор на „кафявите ризи“ и от нацисткия режим – точно тази година Хитлер взима властта. Люсиен тогава е 10-годишен и е изпратен в интернат – първо в Дартингтън Хол в Девън, след това в Брайънстън в Дорсет. От първия буквално го изхвърлят заради лошо поведение и незаинтересуваност към учебните занятия. По-късно Фройд признава, че се е чувствал много самотен там, тъй като все още не говорел английски и предпочитал да спи в конюшнята при конете, вместо в спалнята с другите момчета. Всъщност бил доста горд от това, че го изгонили от пансиона – все пак лошото му поведение било оценено по достойнство. В училището в Брайънстън, където го преместват, той прави единствената си известна скулптура – на кон, и благодарение на нея през 1938 г. е приет в профилирано училище за изкуства и занаяти.

На следващата година, вече като натурализиран британски гражданин, започва да посещава школата по рисуване на Седрик Морис и това е първият учител, който успява да спечели уважението му. Морис сам прави портрет на 17-годишния Люсиен и на него запечатва образа на момче с бледо лице и пронизващ поглед – образ, който времето само ще моделира с длетото си, но никога няма да промени напълно. Фройд попива техниката на рисуване на учителя си, но онова, което запазва завинаги, е неговият необичаен маниер да се приближава невъобразимо близо до обекта, който рисува, и внимателно да го оглежда в продължение на дълги, притеснително дълги минути.

Десетилетия по-късно супермоделът Кейт Мос наистина ще забрави да диша, когато Люсиен Фройд забие очи в нея от толкова близко разстояние, че тя усеща дъха му, и обикаля около голото ѝ тяло като някакво диво животно, което всеки момент може да я разкъса. (Мисли си да му каже нещо глупаво и безсмислено за навлизането в личното пространство и прочие, но дори звук не излиза от устата ѝ, сякаш е парализирана.)

През 1941 г., по време на Втората световна война, в пристъп на ентусиазъм и чувство за дълг към новата си родина 19-годишният художник се записва във флота. Службата му трае твърде кратко – поема едно-единствено дежурство на борда на военен кораб до Нова Скотия, по време на което корабът е обстрелван, той самият е ранен и е изпратен обратно в Лондон. Стресът от преживяното обаче остава в него за цял живот.

Веднага след като се завръща от фронта, Фройд се запознава с художника Джон Кракстън (през 40-те Фройд има няколко хомосексуални връз-ки, които не му и минава през ума да крие) и двамата заминават на красиво петмесечно пътуване в Гърция. Гръцкото слънце, ласкавото синьо море и неустоимият аромат на цъфнали портокалови дървета успяват да излекуват поне отчасти случилото се на борда на военния кораб. През тези безгрижни гръцки месеци рисуването отново става възможно за него.