Филипините - сън наяве

Филипините могат да се сведат до излежаване по блестящо белите плажове на известния курорт Боракай с прилежащите му хотелски удобства. Немалко българи избират този лежерен вариант, но нашата група от 25 души имаше съвсем други намерения. Ние бяхме настроени за приключения и това си личеше дори по багажа ни, събран в стегнати раници.

Сияна Коджаниколова 04 June 2023

Снимка: сияна коджаниколова

Филипините могат да се сведат до излежаване по блестящо белите плажове на известния курорт Боракай с прилежащите му хотелски удобства. Немалко българи избират този лежерен вариант, но нашата група от 25 души имаше съвсем други намерения. Ние бяхме настроени за приключения и това си личеше дори по багажа ни, събран в стегнати раници.

Пътувахме 17 дни из държава от 7107 острова, което означаваше доста преходи с лодка. Но първо прелетяхме половината свят до столицата Манила с нейните 11 милиона жители.

Още първата вечер се озовахме в казино от филипински вид – със сцена и бенд, чиито изпълнения преляха в необуздано караоке. Като напомняне, че феноменът на караокето тръгва от семейни тържества и квартални купони точно на Филипините, където хората решили, че им е по-бюджетно сами да пеят върху популярни мелодии, отколкото да канят изпълнителите им.

А филипинците определено нямат излишни пари. По улиците на Манила всеки оцелява както може и въпреки повсеместната мизерия опасност не дебне туристите. Травестити, продавачи на водорасли, улични бръснари – никой няма да ви се разсърди, че го снимате. Местните хора са изключително мили и всички говорят английски. В нашата група имаше инцидент със загубен портфейл с лични документи, който беше върнат по най-бързия възможен начин от намерилия го филипинец. Впечатлихме се и от страстта, с която се играе баскетбол по улиците, въпреки възниския среден ръст на участниците.   

На следващия ден имахме трансфер до градчето Рио Туба, където трябваше да се качим на лодки. Трансферите рядко са запомнящо се преживяване, но в случая с качването в буса попаднахме насред абсолютната мечта на всеки във възрастта на детската градина. Беше претъпкано с плюшени играчки, вероятно в ролята на талисмани. Под втренчените им погледи пропътувахме без произшествия пътя до Рио Туба.

Лодките, с които щяхме да кръстосваме водите на Южнокитайско море, приличаха на изящни насекоми с разперени крила. Всяка побираше 12-13 човека плюс 3-4 души екипаж. В багажа ни освен бански и спортни дрехи имаше и 5 дрона, както и две мощни водоустойчиви тонколони, така че цялото ни пътешествие беше добре озвучено и заснето. Открихме например, че да танцуваш „Макарена“ на палубата, когато лодката или фериботът се клати, намалява вълнението в стомаха на принципа клин клин избива. Особено ако се употреби и известно количество местен ром. А ромът във Филипините е евтин и много, много добър.

Другото ни откритие е, че дъждът не пречи на настроението. Климатът на Филипините поддържа райските 25-28 градуса през деня, така че дори да се понамокриш, изсъхваш неусетно. Не по този начин обаче се чувстват дрехите в багажа. Поради голямата влажност те бързо се вмирисват, дори да са съвсем чисти.

Филипинците са намерили ефективно решение. Вместо в гардероби увесват закачалките с дрехи на дълги въжета, така че влизайки в нечий двор, се запознаваш и със стила на обличане на домакина. Той буквално виси пред очите ти.

Имахме четири безметежни дни, във всеки от които отивахме с лодките до малък вълшебен остров, плувахме сред морски звезди, разглеждахме подводния свят с шнорхели, пиехме амброзия от току-що одялкани с мачете кокосови орехи и получавахме за обяд ястия от пилешко и свинско (повечето филипинци са християни и нямат проблем със свинското), ориз, нудли, зеленчуци, плодове и всевъзможни морски дарове, приготвени на тенекии, които за повече стил ще наречем барбекю.

Впечатляващи бяха огромните миди със синьо-зелени черупки и вкусните миниатюрни лаймчета. По особен начин бяха доставяни масите за хранене. Екипажът ги пускаше във водата от лодките и после ги избутваше до брега, където ги отрупваше с изкусно подредените блюда. След обяда изтърквахме ръцете си с малко пясък и ги миехме в морето. Ето така се намалява въглероден отпечатък.

Вечер се прибирахме в… Е, не беше хотел, но ние сме приключенци, така че се прибирахме в колибите си на плажа и лягахме върху проснатите на земята дюшеци. Течаща вода нямаше, но бяхме снабдени с бидони и канчета. Признавам си, един ден плискането ми писна и просто влязох в бидона.

Няма да изброявам имената на всички острови, които посетихме, още повече че близо 5000 от филипинските острови така и си стоят безименни.

От южните се придвижихме към централните части на архипелага. И се заредиха лагуни… Голямата лагуна на о. Шимицу. Тайната лагуна на о. Снейк (нарича се така, защото до нея се стига през тесен процеп). Посещаваме сърфистки плажове, с мотопеди под наем обикаляме из селата и летим покрай многобройните оризища. В Ел Нидо нощният живот кипи бясно. Диско. Пием манго маргарити. Ходим на масажи. Дрехите ни са влажни, но има обществени перални и след тях всичко ухае. Навсякъде ни се радват.

После продължаваме с ферибот до остров Корон. Той е пълен с диви животни, не непременно местни, които са на свобода, а посетителите са в загражденията. Следва запознанство с жираф, който мнозина смятат за най-нелогичното животно на земята. После взимаме последна доза острови и плажове и се озоваваме обратно в Манила, където разглеждаме толкова подробно испанския квартал, че за малко да изпуснем 13-часовия си полет до Истанбул.  

Какво си донесох като сувенири – няколко пакетчета вкусен бананов чипс, обици с малки черни перли, декоративни съдчета, направени от седефени мидени черупки. (Не се опитвайте да изнесете раковини или корали, забранено е и ще ви ги вземат при летищните проверки. Ще имате късмет, ако не ви глобят. По цял свят е така, не само във Филипините.)

Добре, имаше и хранителни разстройства, и ухапвания от неизвестни насекоми, и леки алергични реакции, но красотата на природата действаше като лек срещу всяко неразположение. Понякога трябваше да се щипем, за да сме сигурни, че не е сън. Не беше.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР