Кристина де Бройн е десетгодишна, когато обикаля от врата на врата в родния си град в Нидерландия, за да продава благотворително картички за УНИЦЕФ. По-късно, с бакалавърска степен по европейско право и магистратури по публична политика и политически науки, работи в Холандското министерство на външните работи, но научава за свободна позиция в УНИЦЕФ и сърцето ù подскача от радост. Това е нейното място, знае го.

Като част от организацията от 20 години насам е била на мисии в Сенегал, Етиопия, Шри Ланка, Хаити, Кот Д‘Ивоар. Работила е в централата на организацията в Ню Йорк, била е заместник-директор в офиса в Брюксел. Представител е на детския фонд на ООН за България от 2021 г. и страстта ù към работата ù продължава да расте.

Кристина, какво ви накара да продавате картички на УНИЦЕФ, когато бяхте дете?

Служител на организацията ни разказа в училище как тя помага на децата по света, как поддържа децата в Африка. Усетих порив да се присъединя. Може би съм била повлияна и от семейството ми. Родителите бяха сред първите посрещнали с отворени сърца бежанците от Иран и Афганистан, когато те дойдоха в града ни. Искаха да научат повече за културата им и ги подкрепяха с благотворителност. Баща ми беше корабен архитект и пътуваше много - в Япония, Африка. Беше любопитен към различните култури. С майка ми култивираха това любопитство и у нас. Учеха ни на съпричастност и уважение към другите, към по-уязвимите и маргинализираните общности. Винаги са се стараели да ги подкрепят.

Коя от мисиите ви е била най-интересна и вдъхновяваща за вас?

Работила съм в много конфликтни райони, военни зони, в страни с военни и граждански конфликти в УНИЦЕФ. Всичките ми мисии са ме обогатили. Срещнала съм вдъхновяващи хора. Може би най-напрегната и най-вълнуваща за мен беше мисията ми в Шри Ланка. Ръководех офиса и бях базирана на Източния бряг в Батикалоа – областта, управлявана от тамилските тигри - LTTE (Тигри за освобождение на Тамил Еелам), недържавна въоръжена формация. Работехме с тях за здравеопазването, образованието и за освобождаването на децата-войници. Още с пристигането си забелязах по улиците 13-14-годишни деца с военни униформи и автомати… Семейства ни разказваха за отвлечените си от LTTE деца. Регистрирахме и проверихме имената им. Беше дълъг и труден процес да допуснат УНИЦЕФ до разговори с лидера на LTTE, от когото искахме да освободи децата. В един хубав ден, след месеци преговори, в които обяснявахме световните закони, ефекта, който може да има доброто, и показвахме доказателства, че знаем, че тези деца са при тях и служат на конфликта на фронтовата линия, тамилските тигри освободиха 35 деца пред очите ми. Гледах как тичат към родителите им, дошли да ги вземат и се хвърлят в прегръдките им. Беше много красиво! Плаках! Това е една от най-успешните ми мисии.

Живеете в толкова уреден свят. Защо ви е да отивате в ада, за да помагате?

Защото идва от сърцето ми. Имам вътрешен подтик да подкрепям другите, който ме кара да искам да давам повече на света. И вярвам, че това дава смисъл на живота ми, че предназначението ми е да допринеса, да подкрепям. Имало е периоди, в които работим по 24 часа, без уикенди. В Шри Ланка освен че страната беше разкъсвана от конфликти повече от 20 години, премина и цунами. Гигантската вълна удари в неделя, 26 декември 2004 г. Много хора не знаеха какво е „цунами“… Това беше едно от най-смъртоносните бедствия в историята. На следващия ден разбрахме, че покосената част от крайбрежието е напълно разрушена и отнесена. По-навътре в страната животът си продължаваше, все едно нищо не се е случило. Да се справим с последиците от цунамито беше двойно изпитание. Спомням си как ходя из останките и виж-дам кукла на дете, което може би вече го няма. Срещахме се със семейства, които ни показваха снимки на загубените си в цунамито деца. Имаше деца, загубили родителите си, включително и мои колеги бяха загубили членове на семейството си. Чувствах, че влизам в друг режим на работа на ума. И единственото, което мога да направя, е просто да работя и да дам възможно най-голяма подкрепа. Вярвам, че мисията ни в УНИЦЕФ е изключителна, защото бяхме там от първия ден след цунамито. Срещнахме толкова травматизирани хора…  Но работата в подобен контекст ти дава доза адреналин и движеща сила, трудни за обяснение.

Как се справяте с това да не останете в болката, когато помагате?

С дихателни техники и йога. В България имате късмет за това, че има условия – клубове, спортни зали. Можете да правите йога и спорт навсякъде. Докато в по-малките градове в Африка няма ресторанти, йога, спортни зали. Но винаги успявам да намеря съмишленици или да създам група от жени или колеги, които искат да се присъединят и да правим йога заедно. Йогата и медитацията спасяват връзката ми с мен самата и моя вътрешен мир.

Дали мисиите на UNICEF се променят?

Да, и еволюират според контекста и различните предизвикателства. Преди 22 години не говорехме за промени в климата. Сега говорим повече за тях, за различността, за необходимостта от толерантност, за ЛГБТ обществото. След пандемията с Ковид 19 като важен казус се очертава менталното здраве, защото децата и младите хора прекараха дълго време затворени и с ограничена възможност за социализация. Направихме световно проучване и изследване, защото има сигнали за безпокойство и депресия сред подрастващите.

Как реагирате на тези промени?

В България работим върху нарушаването на тишината и стигмата около менталното здраве и депресията. Поканихме млади хора да напишат за своите безпокойства. Поемите и есетата им на тази тема бяха прочетени на глас от известни личности. Искахме да покажем, че е добре да се говори за това. Вдъхновява ме устойчивостта на децата. Случвало ми се е в зони на конфликти в най-трудните ситуации да говоря с дете, да чуя мечтите му и да видя надежда и устойчивост в очите му, без значение от колко трудности е заобиколено. И това е целта на нашето присъствие – да донесем надежда.

Какви са мисиите ви в България извън възстановяването от ковид?

Работим много върху уязвимите групи деца - децата с проблеми. Към тях и в България, и в други страни има голяма стигма и дискриминация. Имаме програми за качеството на обучението. Една от ключовите ни мисии е да помогнем на учителите не само да разберат различните начини за обучение, но да им дадем и инструменти. Развихме мобилна апликация C Bord - безплатно приложение, помагащо на невербалните деца и на тези, които не са в състояние и възможност да говорят. Така им даваме глас.

Ангажирате и известни личности за свои посланици.

Да, като най-голямата организация за защита на децата, УНИЦЕФ привлича и работи с много звезди по целия свят. Сред посланиците ни са Приянка Чопра, Анджелик Киджо, Кейти Пери, Лиам Нийсън, Серина Уилямс, Дуа Липа, Дейвид Бекъм. Някои от тях съм срещала, докато работех в Африка в продължение на 12-те години, прекарани там.