Една добра година

1993 – точка на пречупване на красотата във фотографиите на Стивън Мейзъл

Краси Генова 01 April 2023

Снимка: Стивън Мейзъл, Фондация MOP

Необикновена изложба превръща пристанищните индустриални пространства на Ла Коруня, Северозападна Испания, във футуристичен декор. Красивите портрети на прочутия американски моден фотограф Стивън Мейзъл от далечната 1993-та са на фокус в експозицията „Стивън Мейзъл 1993: Година във фотографии“.

Зад събитието стои амбициозната бизнесдама Марта Ортега, насочваща модните тенденции в конгломерата Inditex (в портфолиото на мегакомпанията са Zara, Massimo Dutti, Stradivarius и Pull&Bear). Дъщерята на най-богатия испанец наследи семейния бизнес и от няколко години не само променя креативните кодове в него, което вдига ръста на продажбите в световен мащаб, но и използва влиятелността и позициите си в Ла Коруня, за да го превърне в магнит за туристите и почитателите на изкуството.

През 2021 г. Марта Ортега ознаменува старта си на новата позиция – управляващ директор на Inditex, като организира изложба на вече покойния фотограф Питър Линдберг. Така постави Ла Коруня на световната карта на модните и арт центрове и добави червени точки в кариерата си. Американското издание на Vogue коментира, че благодарение на Марта Ортега в компанията настъпват сериозни промени, които я позиционират на ново ниво не само като моден играч, но и като меценат на изкуството. По този начин се доближава до водещите фигури в тази тенденция и вечни конкуренти – Бернар Арно, собственик на конгломерата LVMH, и Франсоа-Анри Пино, който управлява семейния бизнес на баща си Анри Пино чрез компанията Kering.

С тяло на топмодел и богат приятелски кръг, в който са Наоми Кембъл, Ева Херцигова, Пиерпаоло Пичоли – дизайнерът на Valentino, синът на Питър Линдберг – Бенжамин, Марта Ортега обърна погледите на водещите модни издания към родния си град Ла Коруня и даде заявка, че предстоят реформи, които ще я превърнат във водеща фигура в света на модата. Затова не беше съвсем изненада, когато в края на 2022 г. американският моден фотограф Стивън Мейзъл, не правил голяма изложба от години, се съгласи да представи своята версия за преобръщането на еталоните за красота през 1993-та в експозиция, създадена именно за родния град на Марта. Тя и Мадона са жените, заради които 68-годишният Мейзъл избра да излезе от сянката на мълчанието и да покаже някои от най-интересните си проекти.

В единия случай фотографът се фокусира върху кадрите, уловили промяната в модните издания и интерпретацията на красотата, предизвикани от гръндж тенденцията, а в другия провокира консервативната публика с припомняне на скандалната книга „Секс“. И докато интересът към еротичните кадри трая само месец в Маями, където проектът гостува на местна галерия, изложбата „Стивън Мейзъл 1993: Година във фотографии“ се превърна в топсъбитие за модната индустрия. Заради умело избрания фокус върху работата на най-ексцентричния американски моден фотограф, но и заради добрата бизнес стратегия на Марта Ортега, която успя за откриването да доведе в Ла Коруня топмоделите от близкото минало Ева Херцигова, Амбър Валета, Наталия Водянова, Кристи Търлингтън и Наоми Кембъл. Верен на стила си да избягва светски събития, Мейзъл остави фотографиите му да говорят вместо него и въпреки обещанията си да присъства поне на официалната среща с медиите, предпочете да се срещне с тях дистанционно от дома си в Ню Йорк.

Обявен за любимец на две от най-важните жени в историята на Vogue – Ана Уинтур и вече покойната Франка Соцани, главни редактори на американското и на италианското издание, с което Мейзъл има ексклузивен десетгодишен договор, фотографът не прави компромиси за никого и контролира работата върху изложбата заедно със своите двама асистенти от разстояние. Всъщност от многобройните интервюта в медиите става ясно, че още от съвсем малък притежава дарбата да задвижва екип от много хора и да постига истински чудеса.

Когато е едва 12-годишен и вече напълно наясно с желанието си да продължи живота си като моден фотограф, моли най-близката си приятелка да се обади в офиса на голяма агенция за модели в Ню Йорк и да се представи като асистент на легендарния фотограф Ричард Аведън, само за да му организират среща с най-известните модели по онова време. По същия начин успява да убеди и британския модел Туиги да се появи в уж работното му студио, за да обсъдят съвместен проект. Когато разбира, че Мейзъл използва ателието на фотографа Мелвин Соколски, а работната среща е само претекст, за да се запознае с нея и да ѝ предложи да снимат нещо заедно в бъдеще, тя избухва в смях и остава негов верен приятел и до днес. Провокациите му са всеизвестни и са нещо като лакмус за чувството за хумор на партньорите му в приключенията.

Наричат го преследвач и похитител на красотата, защото във фотографиите му жените изглеждат като богини – недостижими, силни, фатални, изкусителни и властни. Натрупванията му в тази посока са резултат от работата му като илюстратор за модния дизайнер Халстън и в модното издание WWD.

Критичен към работата на другите, но най-вече към самия себе си, и преследващ постоянно нови и нови предизвикателства, Мейзъл се превръща в предпочитан фотограф за модните редактори, които търсят преобръщане на представите за красота. В архива му за въпросната 1993 година има 28 корици за Vogue и над 100 модни фотосесии, в които се включват модели, актриси, аристократки. До класическите красавици Карла Бруни, Линда Еванджелиста, Клаудия Шифър застават британките Бела Фройд, Плъм Сайкс, Хонър Фрейзър и покойната Стела Тенант.

„Не съм от хората, които седят и се наслаждават на заснетото. Бях шокиран, когато Марта изпрати концепцията за изложбата и заедно с асистента ми прегледахме архивите. Припомних си онези времена, обажданията на агента ми: „Имаш да снимаш това, това и това!“, и как се впусках в работните си ангажименти заедно с екипа си, разбира се. Никога не съм приемал работата си като изкуство, защото тя се случва естествено, органично, инстинктивно. За беда или за щастие, притежавам сетивност по отношение на красотата, която е малко по-различна от всеобщата, и гледам на нея като видение във времето, което ту се появява, ту изчезва. Мистериозно, митично, магично!“, коментира пред британското издание на Vogue от офиса си в Ню Йорк легендарният фотограф.

Експозицията е разположена в някогашни пристанищни складове в района на Battery Dock, трансформирани в модерни изложбени пространства. Открива се със селекция от фотографии на случайно преминаващи жени през обектива на 16-годишния Стивън Мейзъл. „Никога не съм си представял, че ще стана професионален фотограф. За мен камерата бе идеалното средство да уловя красотата! Не ме разбирайте погрешно, по онова време не бях обсебен от нея, а само заинтересуван от мимолетното ѝ присъствие в жените, които срещах по улиците!“

През годините обаче ловът на красота се превръща в обсесия, категорични са модните редактори, имали шанса, но и търпението да работят със Стивън Мейзъл, който оглежда критично всеки детайл от работата им – от избора на локация и аутфит до разказаната история.

В центъра ѝ, разбира се, е винаги жената, моделът, красотата. И според асистентите му най-често в кадър попада Линда Еванджелиста. „С Линда съм запазил контакт и се чуваме често по телефона. От време на време минава и през студиото ми. Често си говорим за предишните времена, а понякога си задавам въпроса в нейно присъствие – защо бях така привлечен от красотата ѝ. Освен факта, че е красива, Линда е от онези модели, които винаги правят нещо интересно, за да предизвикат вниманието на фотографа, и се забавлява с това свое умение!“

Локациите са важен детайл в работата на Стивън, който по онова време има асистент, отговарящ конкретно и само за това. Любимото му място и до днес си остава хотел Ritz в Париж, където снима култовата фотосесия с участието на Наоми Кембъл, Кристи Търлингтън и Линда Еванджелиста, превърнала се в символ на поколението на златните момичета сред топмоделите. Същата, която върви в комплект с легендарната фраза на Линда Еванджелиста, че не става от леглото си, ако хонорарът за работата ѝ като модел е под 20 000 долара.

„Обичам да се забавлявам, докато снимам. За мен е било винаги от особено значение екипът да се чувства добре, за да се получат хубави снимки. Има модели, които правят фотосесиите леки, никой не усеща хода на времето. Такива са Линда Еванджелиста и Кристен Макменами. Нямат нужда от напътствия, от посока, играят пред камерата и аз ги следвам. По предварително начертания от мен план обаче!“, заявява в интервюто за Vogue с твърдост, достойна за двигател на артистичните процеси по онова време Мейзъл.

Изложбата „Стивън Мейзъл 1993: Година във фотографии“ в Ла Коруня е отворена за посетители безплатно до 1 май 2023.

Кодът на Мейзъл

Стилът Трудно ми е да го кажа, но през последните години почти не съм попадал на актриса, която да грабне вниманието ми по начина, по който го правеха легенди като Марленe Дит-рих, Ким Новак, Грейс Кели, Моника Вити. Няма усещане за гламур, остана завинаги в капана на миналото. Появява се само от време на време като вдъхновение.

Приятелите в кадър Най-големите ми страхове са свързани с работата с приятели. Ужасява ме възможният провал, именно защото се познаваме много добре. И до днес смятам, че е невъзможно един добър фотограф да направи портрет на родителите си или на приятелите си. Невъзможно е.

Мадона Само тя може да превърне мъжете в сексуален обект. Всъщност направихме го заедно в книгата „Секс“. Мисля си, че и до днес благодарение на този проект хората вече не се страхуват да говорят за секс, както и да признаят най-напред пред самите себе си, че той е част от живота им. Разбира се, че не е задължително нещата при тях да се случват, както се случват в книгата, но съм сигурен, че помогна на мнозина да не се чувстват виновни или гузни от сексфантазиите си.

Вдъхновението Гледал съм „Осем и половина“ на Фелини сигурно милиони пъти, но има други негови филми, които не мога да понеса – като „Рим“ или „Сатирикон“. Обичам европейското кино, много обичам Антониони и в миналото си съм използвал много „Фотоувеличение“ в работата си. Вече не е така обаче.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР