Легендарен преподавател от Факултета по фармакология в Медицинска академия, председателят на Българското научно дружество по фармация проф. Георги Момеков е човек, който приковава вниманието със знания и директен израз, поставящ нещата на мястото им. За това има ли (не)победими пандемии, за любовта на българина към „хапчетата“ и за личния му поход към дълголетието, който включва слушане на хевиметъл – четете в интервюто.  

Сигурно вече не гледате на филма на Стивън Содърбърг „Заразяване“ като на научна фантастика и макар ехото от COVID-19 да отшумява, световната медицина алармира за други заплахи, които екип от специалисти представи в доклад „(не?)Победими пандемии“, изготвен по инициатива на организацията „ПанЕвропа България“ с председател Гергана Паси. В екипа наред с проф. Момеков участват още признати учени и експерти като доцента по молекулярна биология Милена Георгиева, психоложката Детелина Стаменова и макроикономиста Аркади Шарков. Според доклада ковид пандемията трябва да е повратна точка за проглеждането, че имаме нужда от научно обоснована стратегия за намаляване вредите от рисковите фактори в житейската и околната среда, за „оздравяване“ на населението и по-добра подготвеност за бъдещи здравни заплахи.

Проф. Момеков, тъкмо си отдъхнахме след яростта на COVID-19 и като че ли вече никой не иска да чува за нови пандемии. От доклада „(не?)Непобедими пандемии“ обаче стана ясно, че има такива.

Човечеството се е сблъсквало и ще продължава да се сблъсква с различни инфекциозни заболявания. Респираторните инфекции представляват особен проблем поради лесното си и бързо разпространение, особено в глобален свят с хиляди самолетни полети. В развитите страни се сблъскваме с пандемия от незаразни хронични болести, които водят до намалена работоспособност, качество на живот и респективно преждевременна смърт. Много от тях са свързани с модифицируеми рискови фактори, като нерационално хранене и затлъстяване, хипертония, повишена кръвна захар, обездвижване, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол.

Българинът пие много лекарства. Това означава ли, че се грижи добре за здравето си?

Българите имат подчертан интерес към лекарствата, но са с леко романтични представи за свойствата и възможностите им. Много хора например смятат, че могат да изпиват литри ракия седмично, но заедно с митичен, за предпочитане билков хепатопротектор, който според тях нулира ефектите на алкохола. Друг проблем е мнителността към мнението на специалистите, а в същото време лековерие към съвети, прошепнати от несъмнено некомпетентни хора на пазара, дочути на опашката в супермаркета или взети от интернет.

Вие лично прибягвате ли често до хапчета, прахчета, суспензии и каква е алтернативата им?

Ежедневно приемам лекарства за лечение на хипертония, предписани ми от кардиолог. Иначе при остри заболявания прибягвам до каквото е нужно. Лекарствата и хранителните добавки имат митологичен ореол на магически средства за решение на почти всички житейски проблеми, a популизмът в науката е толкова катастрофален, колкото е и политическият. Иначе няма хапче против глупостта и безхаберието, както и против антикултурата, простотията, тесногръдието и малодушието. Хапчетата не заместват възпитанието и образованието.

В доклада говорите за модулатор на щастието – всичко онова, което ни прави щастливи, без да се използват субстанции, това са филми, литература, музика, позитивни емоции, любими приятели; механизъм за моделиране на щастието от типа направи си сам. С него ли ще подобрим лошото качество на живот на българина?

Щастието е субективно. Следва да се опитаме да намерим път към него, който не изисква допинг. Не съм убеден, че българите имат лошо качество на живот, по-скоро имат неадекватна оценка на приоритетите и често разчитат на химични бустери като алкохол и субстанции. Търсенето на алтернативи на вредните навици или на първо време на подходи за омекотяване на въздействието им е стъпка в правилната посока.

Пияните и надрусани шофьори като че ли са новата ужасна зараза по българските улици. Как да повлияем на тази изключително негативна тенденция?

Ние изискваме всички около нас да спазват правилата, но сме склонни да си затваряме очите към собствените прегрешения. За съжаление, ефектите на алкохола по отношение адекватността на водача на автомобила са доста субективни и хората нямат реална представа как пиенето им пречи да шофират добре. Ефектите на амфетамините, кокаина, опиоидите и марихуаната са още по-тежки и затова при тези вещества не може да се дефинират и лимити на безопасни концентрации в телесните течности. Решението на проблема е свързано със законодателни промени, както и с ефективното им прилагане.

Но от голямо значение е и общественото отрицание и възпитаването на отговорно поведение – нещо, което на този етап изглежда много сложно, а е и свързано с дълбоко вплетени в обществото ни проблеми, за чието преодоляване, изглежда, липсва добра воля. Иначе достатъчно е просто да бъдем умерени и това не касае само шофьорите и поведението им на пътя, както и не става въпрос за пълен отказ от алкохола – важно е просто да има повече дни без алкохол в рамките на една седмица. Приемът на храна в умерени количеста по време на пиене пък предпазва стомаха и червата. На черния дроб може да се помогне да разгради и изведе токсините от алкохола по-бързо, ако приемате достатъчно количество вода или вместо трета бира изберете например безалкохолна напитка.

От 4-те обхванати в доклада рискови фактора – нездравословно хранене, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене и прекомерна употреба на електронни екрани/дигитални устройства, тютюнопушенето оглавява статистиките като причина за смъртност от свързани заболявания – сърдечни, онкологични, белодробни...

Познат относително от по-скоро на човечеството, отколкото алкохола, само от около 8000 години, тютюнът е основният доставчик на никотин, от който, изглежда, хората не желаят или не могат да се откажат. Причината е сходна с тази при алкохола – системата на възнаграждение за човешкия мозък: търсене на наслада, удовлетворение, повишаване на мотивацията, паметта и т.н. Макар че не е безвреден, никотинът не е отрова и не е причина за заболяванията, свързани с пушенето. Основният риск от развитие на заболявания е тютюневият дим и онези хиляди други химикали, сред които 100 доказани канцерогени и токсини. Горенето на тютюна е сложен процес, при който настъпват химически реакции и се отделят огромно количество химически съединения, на които се излагат пушачът и околните.

В един идеален свят най-доброто за здравето би било никотинът, съответно тютюнът, да не съществуват, да не се предлагат и тютюневи продукти. Очевидно това е напълно несъстоятелно. Все пак говорим за наука, а не за научна фантастика, нали? Съществуват нови форми на употреба на тютюн, които могат да доставят никотина до човешкия организъм с намалена вреда. Това са никотиновите изпарители, системи за нагряване на тютюн, други негорими и бездимни варианти, и макар че нито един вариант не е напълно безвреден, те могат да бъдат по-малко вредни, което може да намали от своя страна и риска от развитие на сериозни заболявания. При елиминиране на дима се елиминира и негативното въдействие върху непушачите и околните – огромна полза за здравето.  

Има ли хора, които познават тайните на дълголетието, и ако има рецепта – как би изглеждала тя?

Със сигурност това не са хунвейбините, които налагат страховити и екстремни решения в диетата, начина на живот и изповядващи индоктриниране на псевдонаучни малоумия като палеодиети, суперхрани, магически добавки и веганизъм. Една от причините за дълголетието в Южна Европа, наред с добре известната средиземноморска диета, е способността на обитателите на Южна Франция, Португалия, Испания и Гърция да се наслаждават на живота без припряност.

Какво включва вашият личен подход в тази посока?

Той е свързан с избягване на някои фактори и модифициране на други. Аз не пуша и се опитвам да пия само при повод, и то вино розе с много лед. Правя средно по 12 000 крачки на ден, като ги удвоявам през юли и август, и се опитвам да посещавам фитнеса поне три пъти седмично. Дългогодишната си пристрастеност към тежки и калорични храни се опитвам да лекувам с пренасочване на тази любов към вкусните салати и по-постните меса, но борбата е трудна. Простотиите и музикалната перисталтика, с която ни бомбардират родните медии, неутрализирам успешно с ежедневни порции качествен хевиметъл – Megadeth, Death, Annihilator, Sepultura, Slayer, Yngwie J. Malmsteen, Coroner, Testament, Dream Theater и Metallica, но само албумите преди 1990 година.