За незапознатите с френския името му в оригинал се пише по начин, който няма връзка с главния мозък – Jacquemus. За тези пък, за които модата се заключава в концепцията „нещо за обличане“, същото това име може да значи всичко – от анимационен герой на Pixar до завъртян десерт в скъпарски ресторант. Но пък хората, които дишат мода и не правят компромиси с избора на дрехи и аксесоари, са влюбени в него и отлично знаят как се произнася името му. Защото колекция след колекция дизайнерът Симон Порт Жакмюс успява да балансира на тънката граница между концептуалното и комерсиалното и като същи цар Мидас всичко, до което се докосне, се превръща в злато.

Едва на 32, чаровният марсилец с атлетично тяло и секси лицево окосмение безспорно е един от най-интересните и талантливи съвременни дизайнери.  Освен това от съвсем скоро е щастливо омъжен. Апокалиптично настроеният българин сигурно би се отнесъл с традиционен скептицизъм към подобен успех и ще каже: „Абе, много добре не е на добре“. Дали не е на добре, или пък ще стане още по-добре, само бъдещето ще покаже. Но засега Симон Жакмюс дава всички индикации, че ще се позадържи на върха на славата и успеха. Както и на любовното щастие.

Ако успееш в Париж, ще успееш навсякъде

Симон е роден на 16 януари 1990 г. в малкото градче Салон, на петдесетина километра северозападно от Марсилия. Родителите му са фермери и момчето прекарва голяма част от детските и юношеските си години, помагайки им, като продава плодовете и зеленчуците фамилно производство на местния пазар. Колкото и да е странно, именно от този пазар тръгва вманиачаването му по Париж. Бързо се научава да разпознава столичаните по регистрационните номера на колите им и, какъвто си е бъбрив, комуникацията му с тях върви съвсем естествено.

От тези разговори в главата му се набива идеята, че Париж е мястото, където могат да се сбъднат всичките му мечти. А те не са една и две. Като по-малък си мечтае да стане свещеник, но не заради отдаденост към Бог, а защото намира дрехите на отчетата за особено секси. Тази му „религиозна“ страст прераства в страст към облеклото изобщо. Веднъж от старо перде ушива пола за майка си, а когато един ден тя идва да го вземе от училище, облечена с полата, на света няма по-щастливо хлапе от него. Оттогава започва да си фантазира колко известен ще стане, когато порасне. Няма търпение да завърши гимназия и да се махне от Салон. Което и прави малко след 18-ия си рожден ден. Записва се да учи в ESMOD – частно и много престижно парижко висше училище за мода, основано през далечната 1841 г.

Разочарованието от академичната среда скоро го връхлита с пълна сила – студентите изглеждат вяли и лишени от амбиция, а преподавателите са високомерни и всячески се опитват да подкастрят широко разперените му крила, натяквайки му, че трябва да си наляга парцалите и да не е толкова претенциозен, ако иска да вземе диплома и да има минимален шанс за успех в модния бизнес.
Известно време Симон се опитва да играе по техните правила, обаче ненавременната смърт на майка му в автомобилна катастрофа през 2008 г. му действа като отрезвяващ шамар.

Изведнъж му просветва, че всичко в този живот е ефимерно и може да изчезне за секунда. Затова не си заслужава човек да губи време за нещо, което не го прави щастлив и по-скоро го дърпа назад.

След трагичния инцидент с любимата му майка Симон напуска училището, в което така и така не се е почувствал комфортно, и се връща в родния град. Изгубил човека, който безрезервно го е подкрепял, сега той е объркан и не знае накъде да поеме. Един ден, докато се мотае из местния битак, се озовава пред сергията на шивачка, чиято стока възражда спомена за полата, която като дете е направил за майка си. Моли жената да му помогне да скрои някоя дреха. Тя се съгласява и на другия ден той отново цъфва на битака с парче хартия в ръка, на която е нарисувал… пола. Разбира се, тогава младежът не подозира, че рисунката ще промени живота му изцяло. Защото именно тази пола ще се превърне в първия артикул от първата колекция на собствения му лейбъл, който решава да кръсти с моминското име на майка си.  

И така поставя началото на Jacquemus.

Като момчетата… но не като всички момчета

19-годишният Симон се връща в Париж и е още по-нахъсан да успее и отпреди. Вече е събрал достатъчно скици за първата си колекция, обаче в град като този човек не може да започне какъвто и да е бизнес без наличен капитал. Затова започва работа като продавач в бутика на престижната модна марка Comme des Garçons (като момчетата, от фр.). Това решение се оказва добър ход, защото след време основателката на бранда Рей Кавакубо и съпругът ѝ Ейдриън Джоф ще станат ракетата носител за прохождащия бизнес на амбициозния млад дизайнер. Джоф направо се влюбва в изчистената, минималистична кройка на моделите на Симон, без, разбира се, да е наясно, че са такива, понеже младежът не разполага с достатъчно средства, за да прави по-дръзки и пищни откъм материали и визия дрехи.

Но както понякога става в живота, дефектът се превръща в ефект. С времето именно този опростен до крайност дизайн ще се превърне в запазена марка на Симон, в един френски „мак-енд-чийз“. Проста храна за богове. Божествена храна за простосмъртни.
Въпросът обаче е: как 19-годишен провинциалист, който се издържа, като продава чужди модни творения, успява да си спечели име в толкова конкурентен бизнес, и то не къде и да е, а в абсолютния център на модната вселена, в Париж?

За Симон всичко започва с една проста идея: да популяризира себе си и творенията си в социалната платформа Tumblr, която през 2009-а е еквивалентът на Instagram. Въпреки че качва главно скици на модели, върху които работи, скоро се сдобива със солидно количество последователи. Убеден, че хората не са безразлични към работата му, решава, че е време да предприеме следващата стъпка, и моли брат си Феликс да му помогне да си направи собствен уебсайт, където да показва моделите си. И така успява още по-ярко да заяви присъствието си пред света.

Пробивът

След няколко години, през които работи упорито, за да бъде забелязан не само от модните лаици, но и от авторитетите в бранша, най-после птичето на късмета каца на рамото му. Това става с номинацията му за престижната награда за млади дизайнери на LVMH. Всяка година хиляди напористи млади хора, решени да пробият в модната индустрия, са номинирани за LVMH, а в края на дългия селекционен процес един-единствен кандидат получава награда в размер на 300 хил. евро и, което е по-важно – и една година под крилото на LVMH. Това значи, че конгломератът поема ангажимента да свърши цялата тежка работа около разработването на лейбъла и превръщането му в печеливш бранд. Иначе казано, учат гарджето как да полети.

И внимание, сега идва неочакваният обрат. Комисията, съставена от девет големи имена в света на модата, сред които Карл Лагерфелд и Марк Джейкъбс, свежда списъка от номинираните до осем имена. Конкуренцията е жестока, изборът е труден. Но накрая деветимата съдии се спират на двамата португалски дизайнери зад лейбъла Marques’Almeida. Нашият герой не печели наградата. Или поне не наградата, която очаква.

На съдбовния 12 януари 2015 г. актрисата Натали Портман съобщава името на фаворита на журито. Но след пауза, през която изчакват аплодисментите за победителите да стихнат, един от другите кандидати неочаквано е призован да се качи на сцената. Това е Симон Жакмюс. Простотата и свежестта на колекциите му, както и този необясним Х фактор, който малко хора носят в себе си, карат журито да му връчи допълнителна, специална награда – с двойно по-малка парична стойност, но със същия едногодишен период на менторство от страна на Luis Vuiton.

И така, без да бъде големият победител, Жакмюс все пак получава така необходимия тласък, от който всеки стартъп се нуждае, за да поеме напред и нагоре.

Лавандуловите полета

Юни 2019 година. Мястото е Валенсол, малко градче с едва 3000 души население в Югоизточна Франция. Жакмюс избира това затънтено, но и изпълнено с необяснимо вълшебство място за декор за представянето на колекцията си “Le coup de Soleil” (слънчево изгаряне, от фр.). Заради неизбродимото наситенолилаво на цвят лавандулово поле, насред което по розов килим  дефилират моделите, по-късно ревюто ще стане известно като „Лавандуловото шоу“ и ще пръсне социалните медии по гледаемост. Освен с необичайния сетинг, шоуто е иновативно и с това, че Жакмюс взима смелото решение да представи наведнъж пролетните си прет-а-порте колекции за мъжко и дамско облекло, оптимизирайки по този начин производствения цикъл и спестявайки разходите за две отделни ревюта – нещо, което, принудени от ковид пандемията, ще направят след това и марки като Gucci, Michael Kors, Armani, Marc Jacobs, Dior и Saint Laurent.

Според мнението не само на феновете на марката, но и на модните корифеи, това засега е може би най-доброто шоу на дизайнера. За часове последователите му се увеличават с 1,8 милиона, а снимки и видеа от дефилето насред уханните лавандулови храсти заливат социалните медии.

Дааа, вече няма никакво съмнение – родила се е супернова звезда, която блести с мека люлякова светлина.

За-за-зу!

За разлика от много други млади творци, които в желанието си да се откроят с уникалност и ексцентричност понякога излизат извън релсите на естетиката, Симон Жакмюс не позволява славата и амбицията да го умопомрачат. Остава верен на творческата си концепция за модерен шик – същата, на която е заложил още в първата си скромна, сътворена почти от подръчни материали колекция.

Жакмюс е дизайнер, който познава себе си много добре и си вярва, но без да демонстрира надута претенциозност. Той не търси непременно нови посоки, обаче с всяка следваща колекция успява да се надгради. Това, разбира се, не значи, че не обича да експериментира, напротив – но когато го прави, го прави с такава ефирна ненатрапчивост и лекота, че някак винаги успява да не оцветява извън контурите на лейбъла си. И, изглежда, точно това е неговото „за-за-зу“, както едно време го нарече Кари Брадшоу – чувството на пеперуди в стомаха при срещата с някого, в когото моментално се влюбваш, и което кара феновете на марката да се връщат при Жакмюс за още и още.

Какво трябва да се случи оттук нататък, за да се циментира напълно звездният статут на един моден дизайнер? Много просто – някой много известен, или най-добре няколко много известни хора да се снимат, облечени в нещо, което е твое творение. Или пък да държат в ръка миничантичка с твоето име на нея. Както правят Кайли Дженър, Хейли Бийбър и Риана…

Мъничето, което е суперголямо

Едва ли има по-разпознаваем аксесоар с логото на бранда Jacquemus oт миниатюрната по размери чанта, станала известна като Le chiquito – „Мъничето“. Чантичката с формата и почти големината на катинар, която се предлага във всевъзможни цветове, е кокетна, сладка и хем ненатрапчива, хем крещяща: „Вижте ме – аз съм тук!“.

Откакто „Мъничето“ излиза на пазара, то моментално се превръща в хит и сякаш заживява свой собствен живот. Много други дизайнери се опитват да го изкопират, но без особен успех, защото чантата на Жакмюс просто притежава онзи неповторим чар, който не подлежи на копи-пейст и който успя да изстреля създателя си много високо в орбитата на модната мейнстрийм култура.

Бъдещето е сега

За Симон бъдещето не е някаква абстракция. За него то се случва днес и се случва постоянно. Бидейки независим лейбъл, много експерти очакват, че рано или късно Jacquemus ще бъде купен от друг, много по-голям лейбъл, а на Симон ще прeдложат да стане главен дизайнер. Засега обаче 32-годишният марсилец удържа фронта. Последните му две колекции са приети възторжено. Може би защото на фона на стотиците дефилета ежегодно ревютата му не са просто разходка на дрехи по модния подиум, а разказват истории, които вълнуват и приобщават. Колекцията му “L’amour”, показана през юни миналата година насред житно поле извън Париж, на която, заради пандемията, са допуснати едва стотина зрители, акцентира върху простички, но и непреходни неща като невинната любов и романтиката.

„Искаше ми се да изглежда като обикновена селска сватба. Или жътварски фестивал – казва дизайнерът по повод ревюто. – Исках да представя идеята за събитие, което събира хората на едно място, за да празнуват любовта. Въпреки че тогава това беше физически невъзможно и всеки от екипа работеше от къщи, все пак магията се получи.“

За презентацията на последната си колекция това лято Жакмюс не изневерява на стила си и избира нетрадиционен сетинг – солниците в просторния, равнинен и обгорял от слънчевите лъчи район Камарг в най-южната част на Франция. Колекцията в бяло и черно, която представя, модните критици описват най-често с епитета „извънземна“ – нещо, в което се убеждават с очите си от първия ред ВИП гости като Венсан Касел, модела Амелия Грей, инфлуенсърите Синди Кимбърли и Донтей Коли, както и самата Виктория Бекъм.

Но отвъд модните ателиета, дефилета, фотосесиите и миниатюрните чантички, увиснали на китка на някоя Кардашиян, животът на човека зад целия този успех е съвсем обикновен. Защото и той, като мен и теб, търси щастието в най-простите неща: приятелството, предаността, любовта. И както изглежда, и в това житейско начинание на Симон много му върви.

На 27 август т.г. Жакмюс и неговият любим, изпълнителният директор на дигиталната агенция Yoann and Marco Марко Маестри, с когото са заедно от 2018 г., си казаха заветното „да“ на разкошна и много стилна брачна церемония. И понеже вече знаем, че Симон се е доказал в това да избира перфектната и най-ефектна локация за всяко събитие, и този път нямаше как да избере по-съвършено и изпълнено с носталгия и романтика място – селцето Шарлевал в Южна Франция, където преминава голяма част от детството му. Разбира се, сред гостите на тържеството не липсват знаменитости, сред които определено се откроява Дуа Липа с нейната прозрачна бяла рокля.

Но това, което истински успява да развълнува Симон до сълзи, е гледката на местните, наизлезли по улиците на селото, за да поздравят него и съпруга му. Пред Vogue дизайнерът казва: „Видях много познати лица от детските ми години в тълпата – някои си носеха бинокли, за да виждат по-добре, други, надвесени от прозорците, викаха името ми и ръкопляскаха. Дядо ми се страхуваше, че ще ни замерят с домати, защото сме гей, обаче имаше само любов. Беше красиво, беше важно. И се почувствах спокоен.“
За медения си месец младоженците планират пътешествие до Египет, откъдето, можем да сме сигурни, Симон ще се върне много вдъхновен и с нови идеи за бъдещи „извънземни“ колекции.