Един от най-забележителните търговски обекти в света – универсалният магазин „Селфриджис“ в Лондон, носи името на своя създател и първи собственик Хари Гордън Селфридж, на чийто живот е посветен вълнуващият телевизионен сериал „Mr. Selfridge“ от 2013 г.

Магазинът на шест етажа (плюс два подземни), в който има 11 заведения за хранене, 2 изложбени зали и многобройни услуги, при построяването си през 1909 г. е поразявал въображението с огромните си мащаби и непознатите дотогава търговски практики.

Представете си за момент, че живеете на границата на 19. и 20. век и въпреки че епохата е бляскава и пълна с оптимизъм и надежди, средната класа няма много развлечения. Тя пазарува само по необходимост и не е склонна да харчи разточително в обичайните магазини, в които стоките не се докосват и я обслужват намусени продавачи. Те не се стараят да бъдат любезни – търсите бяла риза, ето ви бяла риза. Да, тя може да е от индийски памук, но нямате време да я разгледате – оставяте парите на касата и бързо излизате от магазина с чувство за собствената си незначителност и силното желание да не се връщате тук, докато не я износите докрай. Такова е пазаруването в началото на миналия век.

Един човек променя това завинаги, инвестирайки всичките си спестявания, за да направи търговията приятно преживяване, и това е Хари Гордън Селфридж.

В ранната сутрин на 15 март 1909 г. на Оксфорд Стрийт в Лондон е обявено невероятно шоу, което никой не иска да пропусне. Хиляди хора се стичат към мястото, за да видят новото чудо – огромната сграда с йонийски колони, построена на мястото, което до неотдавна е било дълбок изкоп в не особено популярната за онова време част на търговската улица. На датата на откриването, която по-късно е обявена за Международен ден на правата на потребителя, сградата с излъсканата табела Selfridges над главния вход сякаш е привлякла всички жители на британската столица.

Мобилизирана е полиция, защото хората се тълпят пред дузината витрини, покрити с копринени завеси в цвят „пепел от рози“. Мистерията е налице. Точно в девет пердетата падат едновременно и всяка витрина разкрива отделна сцена: на една от тях младеж, облечен по последна мода, подарява роза на момиче, на друга – дама се радва на красиво опакованите си подаръци. Блъсканицата е неописуема, всички се надпреварват кой пръв ще разгледа витрините. Истински хаос настъпва обаче, когато отварят вратите на магазина и никой не може да удържи тълпата. В деня на откриването си „Селфриджис“ е посетен от 90 000 души! И в този ден един предприемчив американец преобръща завинаги живота на средностатистическия англичанин.

Великолепието на магазина е зашеметяващо. На първия етаж купувачът, свикнал с тесните магазини на Оксфорд Стрийт, се озовава в огромно помещение, залято от светлина, озвучено с оркестър на живо и наситено с вълнуващи ухания (Селфридж е голям фен на парфюмите и се е погрижил всички отдели на магазина да са приятно ароматизирани). Шест асансьора изкачват клиентите до горните етажи, във всеки от тях има красива хостеса, облечена в кокетни панталони и червени ботуши. Навсякъде наетият персонал е усмихнат и дружелюбен. По думите на собственика „магазинът, в който ходиш всеки ден, трябва да е толкова приятен и с благородно излъчване като църква или музей“.

Целта е постигната и хората, които идват в „Селфриджис“, по правило се застояват дълго: в магазина има и фризьорски салон, салон за бръснене, ресторант, стая за пушачи, библиотека, детска стая и стая за почивка с приглушени светлини и удобни дивани.

Хари Селфридж се е погрижил магазинът да получи телефонен номер «1», който и най-разсеяните клиенти могат да запомнят. Барон Бийвърбрук, писател, по-късно ще каже: „Хари Гордън Селфридж е пионер в изкуството да се глезиш“.
Предприемачът, на когото се приписват думите: „Клиентът винаги има право“, е роден в Рипон, Уисконсин, САЩ, на 11 януари 1858 г. Впоследствие семейството се премества в Джаксън, Мичиган, където баща му купува магазин, но с избухването на Гражданската война се присъединява към федералната армия, издига се до чин майор и повече не се връща у дома. Изоставя съпругата си с три невръстни деца, а тя се чуди как да свърже двата края, докато не ѝ поверяват поста директор на местното училище – поради интелигентността и добрите ѝ обноски. Времената са трудни и двамата по-големи братя на Хари Селфридж умират в ранна възраст. Той остава единствената надежда и подкрепа на майка си, с която живее до края на живота ѝ.

Хари е обсебен от майка си, тя е единствената опора в живота му. Затова и той иска да даде своя принос – още на 10-годишна възраст започва работа като разносвач на вестници. На 14 години напуска училището, за да се опита да издържа семейството. До 18-годишна възраст той пробва и други професии: работи като младши продавач в галантерия, после е обслужващ персонал в банка. Избират го, защото има приятна външност и жените го харесват. Не е висок, но компенсира с добро облекло и маниери. Майка му го е научила още от детството да поддържа спретнат вид и да бъде любезен с хората.

Идва моментът, когато младежът ще се представи на един от най-влиятелните търговци на дребно – Маршал Фийлд, собственик на  най-големия универсален магазин в Чикаго, човек от старата школа, всяващ страх у подчинените си. Никой никога не е виждал усмивка на лицето му, такива са и мениджърите в магазина му. Ето защо той е много изненадан, когато в един от приемните дни в офиса му влиза дребен млад мъж, усмихнат до уши, който веднага започва да говори какво мисли за магазина и как обслужването в него може да се подобри, за да донесе повече печалба. И до днес не е ясно защо Фийлд наема своя антипод, чиято неудържима енергия ще го дразни през следващите 25 години.