Мишкова нива е древно тракийско светилище в Странджа, на което сега се правят възстановки на жертвоприношения. Безкръвни, да не си помислите друго.

Може да си поръчате шоуто в туристическия център в Малко Търново. Потапяме се и ние в света на древните мистерии, докато край нас се яде чипс и мирише на мащерка, а светулките са с една повече от звездите.

Срещаме се на бензиностанцията в началото на Малко Търново. Част от хората пристигат с бус, друга – с лични автомобили. Продавачът в бензиностанцията прави такъв оборот, че сигурно ще обяви деня за доживотен личен празник. Докато тийнейджърът на опашката зад мен се чуди, успявам да грабна последния чипс – печен!, с морска сол, от рафта. За него остават само едни клети солети. Дано да си извади поука, че в живота трябва да бъдеш съсредоточен, иначе губиш.

Оформя се група от петдесетина души, средна възраст 35, с доста деца. Пешеходната колона по пътя за Мишкова нива се предвожда от младеж, развяващ трибагреника и закичен с нож на пояса. Не знам дали ми е патриотично, но вървим през буковите гори на Странджа, така че би трябвало. Особена планина е Странджа, нужно е време, за да я разбереш и харесаш. Не е еднозначно красива като Родопите, нито живописна като Балкана, нито величествена като Рила и Пирин с техните алпийски пейзажи. Ниска, сравнително еднообразна, лишена от драматичност, обаче… мистична.

Питайте организаторите на походи и преходи, съставителите на пътеводители, двама-трима романисти, които продават тукашната сценография, и десетки блогъри и фейсбук потребители, според които „тук е мн мистично и усетих нещо наистина невероятно“. Как иначе – тук са нестинарите, тук е лечебният извор Инди Пасха, на който в неделята след Великден стават тричасови опашки за вода. Инди Пасха заслужава да оглави класацията на странджанските аязма, изворите с лековита вода, край които си „оставяш болестите“. Можеш да познаеш, че наближаваш аязмо, по малките и симпатични параклиси, строени в околностите им, или по висящите по клоните на дървета и храсти парцалчета и антиковидни маски. Платът не трябвало да докосва земята или водата, а да виси във въздуха, за да остане болестта в „ничието пространство“. Край аязмото по пътя към Мишкова нива висеше окачен пъстър сутиен…

Мишкова нива е второто основание за мистичното реноме на Странджа, или може би третото, след танците върху жарава и така наречената местност Бастет, известна с ентусиазираните разкопки в началото на 80-те години на 20. век. Тогава Людмила Живкова вдъхновява търсенето в местността Голямо градище на гроб на египетска богиня с котешка глава, неособено непопулярна край Нил впрочем. В гроба на Бас-тет имало заровено невероятно древно знание или пък огромни буци злато (което също никак не е зле).

А защо не и съоръжение, което се зареждало на енергийно ниво, разпръсквало светлина и показвало посока, представям си го като древен джипиес с фенерче. Уви, нищо от тези блага не било открито, или пък са били открити и надлежно скрити. Във всеки случай последвало взривяване на входа на пещерата, а после почти всички участници в разкопките умрели. Супер добра за разказване история, която се препраща от урва на урва и от век на век, както казва класикът.

Мишкова нива си няма подобен колоритен персонаж като Бастет, но със сигурност тук е имало тракийско светилище и римска куполна гробница – така поне отсъждат специалистите за каменните останки, наредени спираловидно. В началото на 80-те години и тук се провеждат разкопки, но професионални, ръководени от проф. Александър Фол. Намерени са 8 плочки с изображения на Тракийския конник. На фронтона на гробницата, който сега може да се види в музея в Малко Търново, са издялани две ръце с дланите напред и кръгъл щит със стрела между тях, нещо като древен знак стоп, който обаче едва ли е уплашил обирджиите на гробници.

Преди десетина години светилището в Мишкова нива е включено в програмата на Europa Nostra като един от най-застрашените паметници в Европа. Обявено е като място от изключително значение за археологическата наука.
И ето ни и нас – отряда на петдесетимата, пристигаме с бодра крачка на нивата с изключително значение. Вече притъмнява, но така и трябва, защото ще станем свидетели на тракийски ритуал с огнено жертвоприношение. Палят се факли, от гората повява мистичен вятър, носят се песнопения на гръцки от стаена в мрака уредба, хората сядат на земята. Вървели сме цял половин час, така че сега морно се пие вода и бира, разтварят се чипсове. Напред излизат жрец и жрица, по-късно ще разберем, че са от туристическия център в Малко Търново.

Бели хитони, бръшлянови венци на главите. Жрицата обяснява накратко историята на мястото. Не чувам всичко, защото детето до мен шумоли с фолиото на вафла „Черноморец“ и мрънка, че му е скучно. Майка му с овладян глас му казва, че ще има огнено шоу. Междувременно жреците хвърлят в огъня късове хляб, може би възливат мед и вино, не виждам добре, защото е тъмно, от малка съм късогледа, пък и нали е мистерия. Жрецът е сериозен и леко пънк, жрицата танцува с еротични извивки на тялото, кади публиката. Детето е изяло вафлата и пак недоволства, иска си огненото шоу. Ето го, започва и то.

Жрецът разпалва факла и започва да я подхвърля нависоко. Тук и аз се впечатлявам, защото той видимо се опарва на няколко пъти. По тревата наблизо тръгва огън, който мъжът самоотвержено стъпква с босите си ходила. Хрумва ми, че може би така е започнало и нестинарството, нещо като първа противопожарна помощ… (Решавам по-късно да пиша на БАН за откритието си, предполагам, че ще ми се зарадват.) Детенцето до мен е замлъкнало и гледа с очи, големи като пълнолунието над нас. Мистерията си стана.

След края ѝ жрицата ни обяснява, че сме преминали първото ниво на жреческото посвещение. Не ми се мисли какви ли ще са следващите нива, защото наоколо мирише на мащерка и е пълно със светулки, никога не съм виждала толкова. По пътя обратно към колите се включват челници, но звездите светят по-силно и от тях. Дали защото вече бях жрица първо ниво, усетих нещо „мн“ мистично и дори циничната ми градска душа нямаше с какво да му противоречи. Беше. Красиво.

P.S. Един съвет. Мишкова нива е почти край граничната ограда с Турция и ако не искате турските оператори да ви таксуват като за жреци, изключете мобилните си данни или за още по-сигурно – преминете на самолетен режим.