Ще се сетите за Иван Владимиров-Нав веднага, ако сте го гледали в сутрешния блок на БНТ „100% будни“. Има и собствено предаване „Видимо и невидимо за забавноразвиващи се“ по канал „ТВ+“. Завършил е МИО в УНСС и психология в университета на Лас Вегас. Има докторска степен по психология на развитието.

Иван Владимиров-Нав има също и мускули, добър външен вид, добро възпитание и добър вкус за литература. Любопитен е към живота, който му е предложил нелеки задачи като травматично детство, частично ослепяване, рак, хепатит С. Тук някой може да усети досада, че споменаваме всичко това. А ние с уважение ще му обясним, че когато човек се съхрани, трансформира и надгради, минавайки през тези изпитания, е получил и допълнително житейско образование. И това е богатство. Към което Нав добавя и едни сочни, невинаги цензурни, но пък талантливо написани текстове (има две книги – „Вегаски истории за мистици и простаци“ и „Смешна метафизика за забавно развиващи се“), хвалени от добри съвременни български автори като Калин Терзийски, Радослав Парушев и Людмил Станев. Води и обучения и работи като коуч за повишаване на имунитета, намаляване на стреса, за увеличаване на благоденствието и поддържане на висока емоционална и ментална хигиена. Също така има практика като психолог и консултира разрешаването на емоционални проблеми и конфликти в общуването.

А ние избрахме да говорим с него за отношенията между мъже и жени. Но първо да уточним:

Какво е Нав?

В славянската митология Нав е адът и светът на мъртвите души. Част е и от латинския глагол Navigo  – навигирам, управлявам. Идеята е, че гледната ми точка към света зависи от моя собствен избор, както пише Джон Милтън в „Изгубеният рай“, и че и в черното има бяло и обратното, като в ин и ян.

Какво те направи човека, който си?

Бях селянче от центъра на София. Крадях чат-пат по някоя диня от близката зарзаватчийница и лъжех като невиждал. Отраснал съм в махалата на ул. „Черковна“ и „Оборище“ в най-обикновено семейство. Кварталът тогава нямаше нищо общо със сегашната хипстърия. Мога да кажа, че станах култивиран човек благодарение на няколко жени в живота ми. И съм им благодарен. Благословен съм да съм бил обичан невероятно от умни и красиви музи, които ми дадоха не просто много любов, но и много култура.

Колко на брой са те?

Три. Имам две петгодишни връзки и една по-кратка, по-сърцераздирателна, с тъжен край, защото се разболях от рак и нямаше как да бъдем заедно. Но пък човек дори за кратко може да преживее цели животи от любов и смисленост. Часовникът цъка според нашия ритъм.

Какво в една жена обезоръжава мъжа?

Винаги съм подхождал към интимните отношения като мореплавател, откриващ нови континенти. Експериментирам да съм с различен вид хора, за да видя себе си в различен контекст, защото човек се променя според този отсреща. И научавам много, без значение дали се виждаме за кратко или за дълго.

Бил съм очарован често от „непораснали“ жени с много детска живост в себе си, неробуващи на предразсъдъци. Те са свободни и игриви, но не защото са много осъзнати, а защото не са оформени в калъп от обществото. Истински обаче ме печелят съзнателно свободните, жените, интегрирали в себе си дивата си природа и можещи да бъдат отново деца по зрял и красив начин. Тогава може да се случи нова свобода, нова спонтанност и игривост, която е много по-красива, защото е осмислена, избрана и градивна.

Колко книги трябва да са прочели?

Може да не са чели. Ще си говорим за живота. Книгите са един от начините да го опознаваш. Уважавам четящите, но съм срещал и много мъдри хора, които са живели пълнокръвно, без да са чели.

Колко трябва да са закръглени?

Да не са кльощави. Направих на тази тема предавания в БНТ, TV+ и в Евроком. Поканих моята учителка по бачата (танц, произхождащ от Доминиканската република, най-често е в съпровод на китара, б.р.), за да говорим за пищни форми, което не трябва да се бърка с излишъци. В България има наложен стереотип – много е важно жената да е изпилена като струна, висока и тънка, като кюнец с цици, с тънки дълги крака и без задник. Което не е здравословно. Аз съм фен на женските форми. Жена с тяло тип пясъчен часовник ме печели. Обичам да гледам. Това ме зарежда и ме кара да пиша поезия.

Каква е рецептата за „вечна любов“?

Индивидуална е за всеки, зависи от това на какво ниво сме. За да обобщим, важно е хората да се виждат истински. Често влюбването, както на английски се описва много точно – fall in love, е пропадане от рационално в предрационално състояние. То е надрусващо и еуфорично, освобождаващо, но човек оглупява и се вдетинява. Това състояние бързо изфирясва. И хората остават да се мъчат заедно, защото са се оженили и са създали деца.

Можеш ли да дадеш рецепта с някакви пропорции, както когато готвиш нещо. Умееш ли да готвиш?

Аз имам по-малък брат, с пет години. При него природата много се е отчела. Той е художник, свири на китара, готви и може да кове пирони. Много е талантлив, но не е мисловен тип. Пък аз не мога да правя нищо с ръцете си (освен да пипам добре), но обичам да мисля. Различни сме, но добре се стиковаме. Илюстрациите в моите книги са негови.

Значи, ако една жена се омъжи за двама ви, ще разполага с идеалния мъж!

Аз компенсирам моите недостатъци с висок материален стандарт, така че мога да си имам личен готвач, домакин, иконом, който да прави всички неща, които аз не мога.

Колко на брой жени правят идеалната за теб? Или си моногамен?

Подвеждащ въпрос. Ха-ха-ха. Моногамността по принцип е по-скоро вредна. В повечето случаи не работи. Хората психологически и еволюционно не са създадени да бъдат моногамни, защото човек бързо свиква и с най-хубавото и иска нещо ново. По тази причина живеем във фалшива култура. Повечето хора си имат нещо настрани, но се крият и лъжат. Мен това ме натоварва. Отказвам да живея така. Случвало се е да имам по няколко гаджета или жени, с които се виждам, но не ми е продуктивно. По тази причина избирам да съм моногамен в сериозните си връзки. Не обичам да се разсейвам. За мен важни са усещането за спокойствие, за ритъм, за център, за взаимодействие, за връзка, за диалог. Оценявам естетично красивите женски тела, но те не стигат. Трябва да има някакво взаимодействие, завъртане на енергията, излизане от познатото, полет заедно, за да може да се случи истинският интензитет.

Има ли краен срок твоята моногамност?

В любовта съм като пътешественик, който влиза в нова земя, обикаля я, разглежда, взаимодейства и когато нещата се наситят, има нужда да си тръгне. В дългите ми връзки съм обичал и не съм поглеждал друга жена. А и не съм от хората, които се срещат с друг заради секс. Никога не съм бил с чепа напред. Нямам нужда да се доказвам и да се правя на мъжкар. За мен интимността е взаимодействие.