Д-р Наташа Цекова се дипломира в Медицинския университет – София, през 2009 г. През 2017 г. придобива специалност по кожни и венерически болести. Носител е на множество стипендии и награди от Европейската академия по дерматология и венерология и Интернационалното дружество по полово предавани инфекции. Провежда множество специализации по диагностика на кожни тумори и генодерматози в Австрия, Швейцария, Германия, Италия и Бразилия. Автор и съавтор на редица научни публикации в България и чужбина. От 2020 г. оглавява единствената в страната клиника по онкодерматология и дерматохирургия към УСБАЛ по онкология и продължава да обогатява своите знания в областта на онкологията.

Д-р Цекова, трябва ли да обърнем специално внимание на кожата след лятната отпуска?

Хубаво е, дори задължително един път в годината човек, независимо от възрастта, да бъде прегледан от дерматолог, тъй като самият той не може да знае кои бенки са рискови и кои – безобидни. Добре е това да се направи преди или след приключването на летния сезон. Обикновено хората след завръщане от отпуска, когато вече са се напекли, си оглеждат тялото и започват да се притесняват. Дерматологът е специалистът, който може да даде отговора каква е новата бенка, която сте открили. Много пъти се случва хората да идват за нещо, което се оказва доброкачествено образувание, но при този преглед да установим бенки, които са мънички, по 2-3 мм, но са опасни. Не пациентът, а лекарят е този, който прави преценката какво да се наблюдава и какво да се маха. Ако имате близък роднина, майка, баща с диагностицирано злокачествено заболяване на кожата, е добре преглед при дерматолог да се прави два пъти в годината, през 6 месеца.

Все пак можете ли да ни ориентирате кои бенки трябва да ни безпокоят – релефните или плоските?

Има едно правило, което ние, дерматолозите, следваме. Нарича се ABCDЕ (съкратено от Asymmetry, Borders, Color, Diameter, Evolving – асиметрия, граници, цвят, диаметър, развитие). Когато една бенка е асиметрична, с неправилна форма, с пигмент, различен от останалите, когато сърби или от нея изтича кръв или друг секрет – трябва непременно да бъде консултирана с дерматолог.

Трябва ли да има и петте признака?

Не, бенката може да отговаря само на един от тях. Обикновено бенки над 5 мм са притеснителни, трябва да им се обърне внимание. Освен че с „голо око“ правим преглед на кожата, ние ползваме и дерматоскоп, уред, с който много категорично може да разграничим дали образуванието е доброкачествено или злокачествено.

Червените релефни точици по кожата проблем ли са?

Това са хемангиоми, доброкачествени лезии (лезия – увреда на тъканта, б.р.), които може да притесняват пациентите, но са безопасни и са само козметичен проблем. Представляват доброкачествени туморчета с произход от кръвоносните съдове.

Какво може да се направи за тях?

Могат да бъдат третирани с лазер, изгарят се. Но това не означава, че няма да се появят наново. При някои хора появата им е заложена генетично. А с излагането на слънце и с възрастта… Кожата също се износва. Почти всеки човек има образувание като хемангиом, себорейна верука или фибром.

А има ли разлика между бенка и брадавица? Обикновено наричаме брадавица по-обемното образувание.

Бенките могат да бъдат по кожата или надигнати, т.нар. дермални невуси (невус – бенка, мед.). Произходът на бенките основно е от меланоцитни, пигментни клетки. Докато това, което народът нарича брадавица, е хиперкератоза (прекомерно вроговяване и удебеляване на епидермиса, външния слой на кожата, б.р.), тя е от съвсем друг тип клетки, кератоцитни. Брадавиците могат да бъдат причинени от вируса HPV, човешкия папилома вирус. Особено при децата могат да се появят по длани, по стъпала, но нямат нищо общо с бенките. Това, което пациентите наричат брадавици, най-често са себорейни веруки.

Обяснете, моля ви, какво точно се крие зад този термин, за втори път го чувам от вас.

Това е пигментирано образувание, кафеникаво на цвят, но с грапава повърхност и лекичко се лющи. Обикновено е малко, но може и да нарасне. При по-възрастните дами може да достигне до 2-3 см и по-голямо, но никога не прераства в нещо злокачествено. На външен вид може да е неприятно, но не е опасно. Чисто козметичен проблем е и естествено диапазонът на лечението е по-широк – от криотерапия, изгаряне с електрокоагулация или лазер, също и с оперативно лечение. Предпочитаният метод е изгарянето, защото се постига добър козметичен резултат и възстановяването е по-бързо.

Опасно ли е да се отстраняват косъмчетата от брадавиците?

Не, не е опасно. Дори косъмчето е белег, че са добри нещата.

Трябва ли обаче да внимаваме, когато отстраняваме косъмчета върху бенките при бръснене, кола маска или с епилатор? И кой е най-безопасният начин от трите?

Винаги трябва да внимаваме да не нараним бенка. Може би най-сигурен метод е механичното премахване на косъмчетата с пинсета.

Винаги ли е добра идея да се премахне една бенка?

Ако говорим за потенциално опасна бенка, диспластичен невус, е хубаво да бъде премахната. Един дермален невус, при който няма риск, но е постоянно подложен на механичен натиск, триене, също е хубаво да се премахне. По-добре е да се махне навреме, отколкото да чакаме да се промени и да създаде проблеми и опасност за живота на пациента.

Какви процедури за премахване на бенките има и има ли значение какъв е видът на бенката?

Ако говорим за диагностициран невус, какъв-то и да е той, най-добре е да бъде отстранен оперативно, със скалпел, с шев – стандартна хирургия, и каквото се изреже, задължително да се изпрати към хистопатолог, който окончателно да даде мнение за какво иде реч. Не се препоръчва бенка да се замразява с криотерапия, да се изгаря с електрокоагулация или с лазер, въпреки че това се прави в България. Тези методи са приложими, ако говорим за доброкачествени образувания като себорейни веруки, хемангиоми, кератоми по кожата.

Защо да се реже, а да не се гори? Изгарянето „звучи“ някак по-категорично като действие.

Когато режем бенки в зависимост от вида им – дали е диспластичен невус (невус – бенка, от лат.), дали меланом, имаме гранична зона на сигурност, знаем на каква дълбочина се реже. Работи се радикално. При изгаряне няма как да дадем материал на хистопатолога. Ако изгорим образуванието, а е било меланом, после няма как да направим стадиране на заболяването, да имаме материал за генетични изследвания. Не е задължително на всяка лезия да правим хистопатология, но нали затова толкова време учим, разпознаваме ги клинично.

Хората се притесняват, че след отстраняването на бенката може да остане белег, особено когато е на лицето. Какво може да се каже по този повод?

Когато говорим за раково образувание и премахването му, козметиката е второто нещо, което гоним.

Между живота и красотата избираме живота.

Да, там винаги първо гоним радикалност. При махането на доброкачествените лезии винаги се работи естетично, с фини конци, атравматични, белегът се пази от слънце, даваме специални кремове. Ако има реакция и белег който притеснява, пациентът може да бъде подложен вторично на различни процедури – лазер, микронидълинг, кортикостероиди. Медицината е толкова напреднала.

Сигурно при всеки е различно, но горе-долу за колко време след операцията е нормално белегът да изчезне?

Първо, имаме едно заздравяване на раната до 14-ия ден, белегът след това е червеникаво-виолетов в рамките на месец-два. Тогава го третираме с кремчета против белези. След това той избледнява и придобива вида на околната кожа. Зависи от фототипа на човека. До 6 месеца този белег не би трябвало да си личи, ако отстранената лезия е била по-малка. Ако отстраняваме образувание 7-8 см, няма как да няма белег. Процесът на възстановяване зависи както от уменията на опериращия, така и от генетиката на пациента. Ако той има склонност към образуване на келоиди, към свръхпродукция на съединителна тъкан в областта на раната – а това се проявява и при обикновени рани от падане, порязване – има опасност да му остане неестетичен белег.

Има ли подходящ сезон за премахване на бенките?

За оперативна намеса при образувания, които са козметичен дефект, по-подходящ е есенно-зимният период. Това важи особено за лезиите, които са по лицето, защото в сезоните с по-малко слънцегреене белегът заздравява по-бързо и се намалява рискът от хиперпигментация.

В интернет е пълно с препоръки за „природни лекове“ за премахване на бенки като оцет, сок от чесън и лимон, от лук, от черна ряпа, камфорово масло. Чувала съм за пристягане на бенката с косъм, при което тя изсъхвала. Как ще коментирате?

Не е хубаво да се лекуваме сами, защото можем сериозно да си навредим. Без диагноза, когато човек си слага подобни „мехлеми“, не знае върху какво ги слага. Второ, част от тях могат да предизвикат силни изгаряния. Идвали са при мен такива хора.

И с какво най-често се мажат?

Чесънът е популярен. И оцетната киселина. Смокиновото мляко също. То има някакъв деструктивен ефект върху образуванието, но съчетано със слънцето прави страшни алергични реакции. Страшен дерматит. Наскоро имахме такъв пациент, със светъл фототип, беше се мазал 20 дни с оцетна киселина по цялото лице. И си беше направил изгаряне трета степен, имаше мехури.

Вие лично целогодишно ли ползвате козметика със слънцезащитен фактор?

Наистина е хубаво поне по фотоекспонираните части на тялото да се нанася слънцезащитен крем и през зимния, и през летния период. Особено през лятото е добре апликацията да се повтаря на 2 часа, ако през това време сме изложени на слънце. Зимно време също – от отразяването на слънчевите лъчи в снега има голям риск от изгаряне. Но не е задължително да използваме 50-и фактор. Него препоръчваме за много светли хора със светли очи, рижи коси. В България нацията е предимно трети фототип, не са много светли хората, така че 30-и фактор е достатъчен. Това с факторите, ако прочетем как трябва да се употребява кремът… От тубичката трябва да се изстиска 1 см крем, който да се нанесе на 1 кв. см кожа. Ако спазим това условие, ще ходим целите бели. На пазара има много кремове, които са комбинация от фон дьо тен със защита. Така че вместо да се нанасят няколко продукта, този продукт е достатъчен да предпази кожата от слънцето.