Всяка делнична вечер от 18 ч. в ефира на NOVA гледаме новото шоу „Голямото преследване“ (оригиналът е британски, нарича се The Chase и е изключително популярен в момента) – хибридна игра от ново поколение, която миксира елементи от куиз състезание, „Стани богат“, „Минута е много“ с детайлен сюжет, наподобяващ като структура тeзи на компютърните игри с персонажи (Играчи срещу Преследвачи), съспенс, екшън, много пари за печелене, изключителен дизайн и визуални ефекти. Начело на новото телевизионно приключение е един от асовете на българския национален ефир, който се завръща след близо 4-годишна пауза и след две десетилетия в праймтайма с различни формати – Ники Кънчев.

Срещаме се с Ники в най-напрегнатия период. Казва ми, че в един от предходните дни са снимали до 3,30 ч. след полунощ. „Стоях повече от 8 часа на крака. В такива случаи обаче това няма значение. Предаването трябва да стане, трябва да се получи и това е по-важно от умората, по-важно от всичко“ – казва ми той. Уморен е, но и въодушевен. Питам го дали поема риск с този формат, след като е водил легендарни, гледани в цял свят предавания като „Стани богат“ и Big Brother. „Риск е. Отново трябва да се доказвам – отговаря ми Кънчев. – Обаче знаеш ли какво, човек има избор – напускаш игрището и ставаш треньор например или правиш нещо друго. Ако обаче си на терена и още ти се играе, и още можеш – просто играеш.“

Така че Ники Кънчев, един голям играч, продължава в голямата Игра.

Ники, как мина лятото ти, освен в подготовка за старта на „Голямото преследване“? Имаше ли изобщо лято?

Имах си, да. На любимите ми Каваци. Отново поиграхме волейбол. Традиционният турнир, който провеждаме на плажа всяка вечер. Стараем се да сме максимално коректни към плажуващите, молим ги да се преместят, да ни извинят. Някои ни гледат лошо. Всяка вечер махаме коловете за мрежата на игрището. В цяла Европа, в Гърция, по плажовете си има волейболни игрища, тук – не. Тук има бар до бар, да се порка е важното. Вместо да има волейболни, баскетболни, футболни игрища, да играят децата. Не може само барове и капанчета… Мислят само за кинти, не за хората, не за спорта. А това ти е почивката, цяла година си чакал тези 10 дни. Нали трябва да се върнеш зареден, за да работиш – и за себе си, и за тази държава. Искам да кажа, че плажуващите ни гледат лошо и са си прави, защото те там си лежат, почиват, нали за това са дошли. Те не са виновни, че няма обособено волейболно игрище на плажа. А сега трябва да се местят, та Ники Кънчев да играе волейбол! Аз затова не се бутам много, намесвам се в краен случай. Готино беше иначе, хубаво лято! Но наистина подготовката за предаването ми беше акцентът.

Разкажи за новото шоу.

От почти една година с Ивайло Вандов и Краси Василева-Хаджийска от NOVA търсим подходящ формат, с който да се завърна. Искахме хем да е нещо, с което да надградим това, което вече сме правили, хем да съм си аз, хем да има фийлинга (от англ. feeling – от усещане) на „Стани богат“, т.е. да получаваш пари срещу знания. В този формат видяхме всички тези възможности – ново поколение игра е, по-динамична, вкарва супердоза адреналин. Оригиналното му заглавие е The Chase, голям хит е в Англия, в Америка също, в Австралия, в Гърция. Студиото е космическо, гигантско, такъв софтуер в България не е виждан, има страшно много звукови и визуални ефекти, които са част от играта и са изключително впечатляващи. Всяка вечер четирима души, които играят в отбор, да ги наречем условно Играчите, имат шанса да спечелят пари, стига да успеят да се изплъзнат от Преследвачите, които са изключително умни, ерудирани хора, истински машини.  

Представи ни тези Преследвачи.

Те са новите герои, не аз, водещият. Аз съм си аз, правя си моите неща, но Преследвачите са истинските звезди – Черният рицар, Професорът, Мъдрецът, Дама Пика.  Ще им създаваме митология, идеята е състезателите да искат да дойдат и да участват, не за да застанат срещу Ники Кънчев, а за да се изправят срещу конкретен Преследвач, когото да победят. Нашите Преследвачи са много силни, ще мачкат, но пък цяла България ще им се кефи. Те не са лоши или зли, харизматични са. Те са Знанието. Изправяш се срещу Знанието. За мен това са някои от най-умните и знаещите хора в България. Част от тях са откритие на „Стани богат“, или на „Минута е много“ или пък на „Последният печели“. Ето например Черният рицар е Мартин Иванов, който спечели 18 пъти „Последният печели“, голям левскар, чувствам го като мой син, искам да дава интервюта заедно с мен, изключителен е. Професорът е Пламен Младенов, също много начетен човек, машинка. Мъдрецът е протодякон Любомир Братоев, който игра в „Стани богат“ и взе 50 хиляди. Благодарение на него видяхме въпрос за 100 хиляди. Дама Пика е Миглена Драганова, тя също е побеждавала в „Последният печели“. Четиримата ще бъдат Преследвачи един сезон, а дали ще останат и в следващия, вече е продуцентско решение.

Трудно ли се печелят големи пари в това шоу?

Едно от желанията, които споделих с NOVA, бе да има печалби от по 50-100 хиляди лева. Когато водех „Стани богат“, давах пари с огромно удоволствие. Защото победата в такива предавания си е постижение. Тя казва много – че човекът е чел много, знае много, има отлична памет, при това услужлива, запазва самообладание и така нататък. Образованието в България продължава да е в голяма степен повърхностно. Затова ми се иска по време да предаването да стигнем в дълбочина поне по няколко въпроса. Да е интересно, да е увлекателно.

Колко време беше извън телевизията? Губи ли се тренинг в работа като твоята?

Не водя „Стани богат“ от 7-8 години, а последният „Брадър“ бе през 2017-2018 г. После бях два сезона жури в „Маскираният певец“ и после дойде ковид кризата, а с нея и тази пауза.

Имаше ли нужда от пауза?

Разбира се. Нищо не трябва да е на всяка цена. Не съм риел с копито пред NOVA да ме вземат, да правим пак предаване. Приех всичко като нещо нормално. Поведението ти показва какво ти е самочувствието, а това ти вдига цената. Вярно, трябва да се яде, трябва да се поддържа стандарт на живот, но не на всяка цена. Паузата ме амбицира да правя други неща – реклама, пиар кампании…

… и страшно много благотворителни кампании също. Свидетел съм на твоите акции във Фейсбук, които почти винаги са в помощ на тежко болни деца.

Това е съвсем друго, не е работа.

Не е работа, но всъщност е доста работа. При това отговорна и мъчна.

Така е. Един пост си е като малък материал. Хората, които ме търсят за помощ, ми казват: Само го сложете на стената си, г-н Кънчев! Ама как така само да го сложа на стената си! Копи-пейст споделянето убива благотворителността, отдавна съм го разбрал. Веднага си личи, че не е минало през теб, не си си дал сърцето. Каня хората и в Дарик радио, за да разкажат историята си. Последният случай – бях на сватба на един приятел. Тръгваме от обредния дом към ресторанта и до моята кола спира една полицейска кола. Между другото, мен като ме спрат полицаи и съм виновен, никога не протестирам, нито се възползвам от популярността.

А често ли се случва да си виновен?

Ами и аз съм като всички. Ако съм вдигнал прекалено висока скорост например – окей, да, пишете акт, глобете ме.

Ама се случва и да ти прощават, нали?

Е, да, и това. Та единият полицай ми каза, че е баща на момченце с детска церебрална парализа. Помоли ме за помощ. Казах му: трябва да се видим, да ми разкаже майката какъв е случаят, какво сте направили досега, да си направим снимки… Така трябва да се прави, за да проработи кампанията, а не със споделяне, което си е формално отбиване на номера. Това е данъкът обществена полза, който аз плащам. Така съм решил. Както чичо Бен казва на Питър Паркър (Питър Паркър е „делничната“ самоличност на супергероя Спайдърмен от едноименния комикс – б.р.): „С голямата сила идва и голямата отговорност“. Тези думи някак са ми се запечатали в ума. Станал съм популярен, искам да използвам популярността си за такива неща. Да върна жеста, един вид.

Притесняваше ли се как ще тръгне шоуто? Имаше ли предстартова треска?

Аз се завърнах у дома. Така се чувствам. Никаква предстартова треска. Може би това, че през тези няколко години продължавах да си водя предаването в Дарик радио, ми е помогнало да поддържам форма. Много е интересно. Откакто стана ясно, че ще правим „Голямото преследване“, наистина осъзнах, че предаването е за зрителите. Попитах някои от първите играчи какво е усещането да участват в шоуто, и те ми отговориха, че е като скок с парашут. Вярно е, играчът губи или печели пари, изживява емоции, но в крайна сметка по-важното е какво ще кажем с предаването на онези хора, които са пред телевизорите у дома. Важно е как те ще видят играча – страхлив ли е, смел ли е, повърхностен ли е, ще се изкуши ли, без да знае нищо… Това е най-важното.

Ти отборен играч ли си, Ники?

Да, лесно е да се види, като се проследи кариерата ми. 30 години ще направя в Дарик радио и не си позволих да го сменя, да се полакомя. В NOVA също съм от толкова години. Не съм отишъл в друга телевизия. По време на така наречената пауза направих подкаст – „Важното за теб“. Готин, интересен според мен, получават се истински разговори, задълбочени, обаче ще бъда честен – дребнееше ми. Не стига до много хора този формат.