Свикнал си с друг мащаб.

Един водещ се създава трудно, бавно. Виждаш колко е трудно на някои актьори да са и водещи. Може би защото никога не са правили интервюта, знам ли. Е, има и такива с много по-силни качества от мен самия – артистични, отиграващи паса… Рачков например е цар. Той чака паса и го отиграва светкавично или пък подава паса. Много рефлективен! На него му се получава, както и на Зуека, Юлиан Вергов, Захари Бахаров. На актьорите никак не им е лесно. В театъра всяка вечер са на изпит. Чета коментари и сякаш никой не е доволен от българските актьори в сериалите. Лесно е обаче да се дават оценки.  

Лоялността може ли да има негативен резултат, да навреди?

Ако се превърне в мързел, в инертност – да. Ето сега – новите технологии! Всичко щяло да стане технологично! Ами ще стане! А ти, ако искаш да работиш, ще трябва да се качиш на този кораб, а не да се оплакваш. В Лондон преди десетина и повече години видях един гигантски офис, който приличаше на заводски цех от времето на социализма. Огромен! Вместо с някакви машини обаче, беше пълен с работни места с компютри. И видях, че това е, което ни очаква, разбрах го. Трябва да го приемеш, не да го отричаш.

Игрите като „Стани богат“, а сега и като „Голямото преследване“ са въпрос на знание, интелект, рацио, нали така? А емоцията, емоционалните избори, емоционалните решения – има ли място за тях?

Това са най-честните избори. Най-човешките.

Взимал ли си някога емоционално решение в живота си? Ти, Козирогът. Ето че за пореден път не се сдържах да не намеся зодиите, какво да се прави.

Невинаги съм мислил всяка стъпка и всяко решение какво ще ми донесе. Обаче! Когато взема решение, много бързо свиквам с него, веднага. Ами няма да водя това предаване. Край, точка! Все пак публичните личности нямат кой знае какво право на емоционални решения. Но съм забелязал, че понякога точно това печели хората – да си емоционален, да си честен. Виж колко хора се завърнаха – Майк Тайсън след обвинения за изнасилване и какво ли още не. Или Джордан Белфърт „Вълкът от Уолстрийт“, който лежа в затвора за измами. Когато си преживял, изстрадал, грешен, обаче си честен дори в греха си, публиката винаги е склонна да ти прости.

Самият ти имаш ли нужда от адреналин?

Да. И си го взимам – от музиката, спорта, срещите с приятели. От бридж белота, от каруцарския белот. Играта. Лафовете. Победата. Загубата. Тези неща ме нахъсват.

Споделяш ли времето си с Мари-София? На колко години стана тя?

На 13.  Кара тих и скромен пубертет. Сега ѝ е времето да натрупва – житейски опит, мъдрост, знания. Лятото си я оставям да се слее с морето, с планината, да си почива, да расте, да спи до 9-10 часа. Моите родители, баща ми най-вече, Бог да го прости, беше много строг и все ме караше да ставам много рано. Мразя да ставам рано и затова не искам да го причинявам на Мари-София. Иначе се опитвам да формирам вкусовете ѝ – за музика, за кино.

Съгласен ли си с онази мисъл, че всезнаещият не е знаещ, а знаещият не е всезнаещ?

Да, абсолютно. Вече виждам, че е нормално да не знам. Да не съм всезнайко някакъв. Преди доста се напъвах.

Липсват ли ти живите предавания? Аз, разбира се, харесвам много „Стани богат“, но съм гледала незабравими издания на Big Brother или VIP Brother на живо – много тежки, много дълги, много интересни.

Не ми липсват, обаче живото предаване е висшият пилотаж. Съвсем буквално е като пилотиране на самолет. Аз съм пилотирал самолет. Пускали са ме пилотите в кабината и са ми поверявали управлението на самолета си за някакво време, като, разбира се, те са до мен. За истински самолет става въпрос при това. Не ми липсват лайфовете, изживях я тази тръпка. В някакъв момент ми се правеше нещо като „Всяка неделя“ на Кеворк. Струва ми се обаче, че и този формат се изчерпа. Свършиха ни звездите, както се казва.

Явно има нужда от нови форми в телевизията. Както очевидно има нужда от нови форми и в политиката. Как успяваш да останеш встрани от това нелепо и безспирно противопоставяне във Фейсбук?

Два са моите начини. Първият е – показвам се такъв, какъвто съм, пък кой както иска да ме коментира. Не съм се скрил в черен джип, нали? Вторият е – с благотворителните казуси. Не е ли по-важно да се опитаме да помогнем на едно болно дете, отколкото да се разправяме за някакви мнения и позиции.

Притесняват ли те всички тези неща, с които непрекъснато ни заплашват – енергийни кризи, финансови колапси, апокалиптични климатични промени?

Това е цикличност – след едни хубави години, каквито бяха между 2005-а и да кажем 2018 г., дойде ковид кризата, събитията в Украйна, тоест – години на изпитания. Но аз си спомням и годините преди 2000-ата, които също не бяха никак лесни – края на 80-те – 90-те. Бедни години. Нямах кола, пътувах до Червен бряг с влак. И к’во?! Пак съм бил човек. Ако трябва да се върне това, ще се върне. Каквото за всички, това и за мен. Криза? Окей, за всички е. Ще минаваме през нея.