Дни преди списанието да влезе в печат, получавам небрежно съобщение от Василена във Фейсбук, че се омъжва и трябва да заместим в интервюто „приятеля ми“ със „съпруга ми“. След това във фейсбук профила ù вече е качен кратък видео откъс от гражданската брачна церемония с Денис Коломоец. Така че нашата прекрасна героиня Василена Винченцо вече е с нова фамилия - Винченцо-Коломоец. Пожелаваме ù любов!

В „Бурята“ на Робърт Уилсън, един от световните майстори на експерименталния театър, по едноименната Шекспирова пиеса и на сцената на Народния театър актрисата Василена Винченцо играе Ариел – безплътен дух, който магьосникът Просперо освобождава от капана на вещицата Сикоракса, но само за да го превърне в свой собствен роб.

Грешка! Василена не играе Ариел, тя танцува Ариел, при това – колко странно! – понякога той е на върховете на пръстите ѝ, друг път е полепнал като прашец върху миглите ѝ или пък е невидим и присъства само в гласа ѝ. Как влизаш в кожата на безплътен персонаж? Василена ще ни разкаже за това. Ще ни разкаже и за работата си с Боб Уилсън – наистина не бяхме виждали в българския театър подобна рафинирана режисура с магичен мизансцен, съчетаващ прецизна игра със светлините и театър на сенките.

Преди да кандидатства актьорско майсторство в НАТФИЗ, Василена 13 години се занимава с балет. Специално заради „Бурята“ възстановява балетната си форма след 13-годишно прекъсване. Който има представа какво означава такова прекъсване за една балерина, вероятно ще разбере предизвикателството, пред което е била изправена. Успоредно с тежките репетиции и представления на Шекспировата пиеса, с поддържането на балетна форма, Василена продължава да играе и в още около 10 спектакъла, снима се в сериала „Съни Бийч“ и дори, заедно с един от най-близките си приятели Васил Дуев, създава ново театрално пространство – Yalta Art Room.

Има и още  – предстои ѝ дипломиране в Софийския университет, където семестриално е завършила магистърския курс по руска литература, култура и художествен превод.

А ако си мислите, че фамилията ѝ Винченцо крие тайнствен прадядо италианец, ами не. Разказвала е толкова пъти историята, че няма нужда да я питам. Винченцо е презимето ѝ, просто така се казва баща ѝ, кръстен на композитора Винченцо Белини. Записва се като Василена Винченцо за участие в риалити шоу, но после ѝ харесва и така остава.

Василена, вчера над София се изви буря и ето тук, около нас – в градинката на Народния театър, все още има следи от нея. Обичаш ли бурите?
(Смях.) В един точно определен смисъл много обичам бурите и най-вече „Бурята“. Освен това бурите ни напомнят да се успокоим, да приемем, че не всичко зависи от нас, малко да се укротим, да ги наведем тия глави…

Все чужди на нашата театрална традиция неща, нали? Аз обаче съм студентка на Маргарита Младенова и Иван Добчев и истината е, че работата с Боб Уилсън много се доближава до възгледите за театъра на проф. Добчев, до неговите изисквания към нас. За мен лично опитът с Боб Уилсън беше изключително интересен, защото за първи път ми се случи да мога да съчетая двете изкуства – театъра и балета. Това беше голямото условие, заради което аз получих ролята на Ариел. Моят кастинг всъщност беше на палци. Когато се срещнахме с Боб на сцената за кастинга, той директно ме попита: Носиш ли си палците? Знаеше, че се занимавам с балет. Всъщност си носех едни стари палци, които ми стояха в гримьорната и които не бяха използвани от около пет години. Те са ми нещо като реликва, защото единият е подписан от самия Михаил Баришников, който преди няколко години беше тук, в България, по покана на Александър Морфов. Тогава Баришников гледа спектакъла „Животът е прекрасен“, в който участвах и аз, и след това ми разписа палците. В балетните среди има такъв обичай – звездите разпис ват палците на балетистите, не им дават автограф върху хартия. И ето че сега ми се наложи да танцувам на кастинга пред Боб Уилсън с тези свещени, но стари палци, които бяха изсъхнали, на места дори счупени. Това е убийствено за краката на балетиста, но все пак се справих. Сега вече другият палец ми е подписан от Боб Уилсън. Значи – единият от Баришников, а другият – от Боб. А двамата са и приятели отгоре на всичко.

Страхотно е, че в България имахме възможност да видим един различен, истински спектакъл на световно ниво! И че вие, актьорите и останалият екип, сте имали възможността да почерпите от неговия опит.

Боб Уилсън поставя спектакли само ако има възможност да се спазят определени негови изисквания. В противен случай просто не идва. Въпреки това подходи с истинско разбиране към цялата ситуация, в която се намират и България, и Народният театър. Имаме спектакъл на много високо ниво. Преди ние да сме на сцената, техническите служби на Народния театър, помощник-режисьорите, асистентите на Боб, които следят всяко представление, извършват истински подвизи. Има моменти, в които животът ми виси на косъм в това представление и зависи изцяло от това, дали други хора ще си свършат работата. Доверявам им се напълно.

А със самия Боб Уилсън комуникацията как вървеше?

На мен ми беше много интересно. Мога да разбия мита, че ползва актьорите като марионетки. Той много добре знае какво иска, но не през себе си, а през теб. Актьорът не е марионетка, каквито мнения се изказаха, а би могъл да стане съавтор. Боб има много строги правила за поведението на актьора на сцената – откъде се влиза винаги, освен ако не е изключение някакво, как трябва да застанеш, къде да ти е погледът… Това са базови неща, но всъщност е доста демократично. Всяка демокрация си има закони, които трябва да спазваш, но тя носи цялата си свобода вътре в нея. И някак като спазваш законите на Боб, оттам насетне той ти позволява свободата да развиеш нещата, да предлагаш. Има брилянтно чувство за хумор, чудовищно търпелив е, но и хипервзискателен – докато не стане неговото, не отпуска и не отпуска. Седели сме 4 часа на репетиция на едно изречение. There is no tomorrow (от англ. няма утре) – това научих от него и то много, много ми помогна. Дори за прането – ако си го простреш веднага, после няма да гладиш. (Смях.)

Имахте ли сблъсъци?

Имахме кризисни моменти, но не помежду си, а защото репетирахме в най-ковидното време. Всяка божа сутрин преди репетиции бяхме на тестове – по изискване на неговия екип. Всеки ден репетирахме от 10 до 18 ч., при това задължително с грим, перуки, костюми, т.е. в цялостен образ. Чакаш да дойде твоят ред за репетиция с грима. За Боб е много важно да си с широко отворени очи – това е един от законите му. Изграждаше прецизна хореография на погледа. Беше си довел гримьорка от Германия. Веднъж по време на репетиция я помоли да дойде на сцената и да ми свали спиралата от долните мигли, защото с нея очите ми изглеждали твърде големи. Ще кажа само, че Боб Уилсън седеше на 15-ия ред на партера и е на 80 години. Ето за такава прецизност говорим.