Филмът „Блондинка“ с Ана де Армас, който разказва историята на Мерилин Монро, определено разбуни духовете. Ще ви оставим да го гледате, за да си изградите мнение сами. Междувременно обаче попаднахме на нещо доста любопитно: последното интервю на Мерилин, и подбрахме няколко акцента, които ни направиха впечатление и които в деликатни щрихи рисуват личността зад звездата.

Поредица от срещи и разговори осъществява журналистът Ричард Мериман с актрисата няколко седмици преди смъртта й. Материалът му, озаглавен „Последен дълъг разговор с едно самотно момиче: Мерилин Монро“, е публикуван на страниците на списание Life на 17 август 1962 г. Мерилин Монро е открита мъртва в дома си на 5 август на 36-годишна възраст. Официалната версия е самоубийство с барбитурати.

„Когато си известен, се сблъскваш с човешката природа по суров начин“, казва Мерилин Монро. Интервюто е по-скоро под формата на нейни размисли, истински поток на мисълта. В този момент Мерилин е уволнена от снимките на филма Something's Got to Give. От 20th Century Fox я обвиняват, че умишлено е закъснявала и отсъствала, докато тя твърди, че се е чувствала твърде зле психически и физически, за да може да работи.

„Мисля, че когато бях на пет години, тогава започнах да искам да бъда актриса. Обичах да играя. Не харесвах света около мен, защото беше някак мрачен.“

„Някои от приемните ми семейства ме пращаха на кино, за да ме махнат от къщата, и аз седях там цял ден и цяла нощ. Отпред, там с толкова голям екран, малко дете съвсем само и ми хареса. Обичах всичко, което се движеше там горе, и не пропусках нищо, което се случваше.“

„Моят учител, Лий Страсбърг, ми казваше: „Когато не си нервна, се откажи, защото нервността показва чувствителност.“

„Един от основните начини да се справя със славата, е с честност..., а другият начин да се справя, когато нещо се случи – както се случиха неща наскоро... нещата, които се опитват да ти направят и които трудно се понасят – справям се с мълчание.“

Попиконата посреща Ричард Мериман в дома си, след дълго и упорито мълчание пред пресата. Настоява да му покаже къщата си, построена в мексикански стил, но не позволява да се правят снимки. Къщата не е голяма, според Мериман, нито твърде луксозна, а по-скоро изглежда като място, на което някой се е нанесъл да живее временно. Като фрагменти, отблясъци или като пъзел, който все още не е нареден.

„Не искам всички да видят къде точно живея, как изглежда диванът или камината ми. Знаете ли книгата Everyman? Е, искам да остана само във фантазията на Everyman.“

Отделно от къщата има обособена самостоятелна стая, прилепена към гаража, която Мерилин е обзавела с една-едничка цел: „място за всички мои приятели, които са в някаква беда и може би ще искат да живеят тук, където няма да бъдат безпокоени, докато нещата за тях се оправят“.

Ричард Мериман описва богатата палитра от емоции, през които преминава Мерилин Монро по време на разговорите им – има „гняв, копнеж, самохвалство, нежност, скръб, висш хумор и дълбока тъга“.

Журналистът пита Мерилин какво е мнението й за всичко изписано в пресата по неин адрес, а красавицата отговаря:

„Обикалят и питат предимно враговете ти. Приятелите винаги казват: „Нека да проверим и да видим дали това е така.“

Ричард Мериман разказва, че когато отива на втората си среща с Мерилин Монро, тя го моли да я отменят, защото е твърде изтощена от разговорите си с 20th Century Fox, но му предлага да остане за питие. Видимо е разстроена или по-скоро възмутена и ядосана, а причината за това, както самата тя споделя, е отношението на студията към звездите им. Казва, че й трябва нещо, което да й помогне да преодолее умората си, и си сипва чаша шампанско.

„Мисля, че когато си известен, всяка слабост е преувеличена. Тази индустрия трябва да се държи като майка, чието дете току-що е избягало пред колата. Но вместо да прегърнат детето, те започват да го наказват.“

„Със славата можете да четете за себе си, за идеите на някой друг за вас, но важното е как се чувствате спрямо себе си – за оцеляването и живеенето всеки ден с това, което идва със славата.“

Между две от срещите им Мерилин моли журналиста да й даде част от ръкописа. Казва му, че понякога се буди нощем и обича да има нещо, за което да мисли.

Един ден Мериман става свидетел и на прословутото четиричасово закъснение, на което само Мерилин Монро е способна. В конкретния случай търпеливо я чакал фризьорът й, а тя трябвало да се подготвя за снимки. Била облечена в оранжево, във ведро и приповдигнато настроение. Дори се пошегувала, питайки Мериман дали с тези дрехи не прилича на тиква.

Една сутрин актрисата изчита целия ръкопис на интервюто внимателно на глас, вслушвайки се във всяка фраза, за да се увери, че звучи точно като нея. Тя задържа ръкописа и Мериман се връща за него в късния следобед на същия ден. Мерилин му показва корекциите, които е нанесла с молив, всички са малки. Това е последната среща на Ричард Мериман и кинозвездата.

„Докато се отдалечавах, тя внезапно извика след мен: „Хей, благодаря!“. Обърнах се и тя стоеше там, много неподвижна и странно изоставена.“