В рубриката ни "13 въпроса" говорят хората, които ни вдъхновяват и ни карат да вървим напред. Хора на различни възрасти и с различни професии. Обръщаме се към тях с желанието да поговорим искрено и да чуем гледната им точка за нещата от живота.

Таня Джарова е концертмайстор на Оркестъра на замъка „Шьонбрун“, който предстои да слушаме на 8 август точно в 20.30 часа на площада пред катедралата "Александър Невски" в София с грандиозния концерт „Нощ под звездите с Виена Шьонбрун Оркестра“.

Оркестърът на замъка “Шьонбрун” ще разкаже в 2-часова гала историята на забележителната музикална фамилия на Йохан Баптист Щраус и тримата му синове, които записват завинаги имената си в Златната книга на историята на световната музика. С концерта на 8 август в София започват международните тържества по случай 200-годишнината от рождението на Йохан Щраус-син. През 2025 г. в тях ще се включат събития в Ню Йорк, Париж и в родното място на големия композитор Виена.

Таня Джарова свири на цигулка от 5-годишна. В училище е една от най-добрите спринтьорки, плувкини и една от най-добрите на дълъг скок, но на 10 г. по настояване на майка си – също музикантка, кандидатства в Пловдивското музикално училище и е приета. Следва в Музикалната академия във Виена. През 1999 г. става концертмайстор на оркестъра на двореца Шьонбрун. Изявява се като солист и концертмайстор и в други известни оркестри. Живее и работи във Виена, свирила е на 5 континента. Има четири деца – когато първородната й дъщеря е на година и половина, ражда тризнаци.

Кои са трите думи, които ви описват най-добре?

Темпераментна, борбена, свободолюбива.

Ако сега трябва да изберете професия, каква би била тя?

Отново бих избрала да бъда музикант, защото това не е само професия, а е и призвание. Съвсем наскоро говорих с приятелка по този въпрос и споделих с нея именно това, че ако се родя отново, тоест в следващия си живот аз бих била отново музикант.

С какво са свързани страховете ви?

Опитвам се да не допускам страхове. По принцип съм на мнение, че има изход от всяка ситуация, но може би единственото нещо, от което бих казала, че се страхувам, е загубата на близък и обичан човек.

Кога сте се чувствала най-горда със себе си?

Когато бях приета в Музикалната академия във Виена. Когато я завърших и когато се утвърдих като концертмайстор на Оркестъра на двореца Шонбрун, защото това оправда усилията, които бяха положени от моето семейство и трудностите, през които минах лично аз, за да постигна това.

Каква е вашата представа за щастието? 

Щастието е наш личен избор. Ние решаваме дали сме и дали искаме да сме щастливи. Ако очакваме външни фактори или друг човек да ни направи такива, ще търсим щастието цял живот и вероятно никога няма да го срещнем. Мисля, че трябва да сме благодарни за всички прекрасни моменти и изживявания, за всички прекрасни хора, с които сме били заобиколени. И когато осъзнаем колко много са били тези хора и моменти през живота ни, ще се почувстваме щастливи и благодарни.

Как бихте описали нещастието?

Трудно ми е да го опиша, но много вярвам в закона на привличането и затова се опитвам да насочвам енергията и вниманието си в позитивното, а не негативното. Разбира се, всеки от нас е преминал през трудни ситуации в този живот, включително и аз. Но когато човек насочи и концентрира енергията си в преодоляване на подобни ситуации, той изгражда определени качества и излиза много по-силен. Разбира се, другият вариант е да приемем ролята на жертви и да бъдем нещастни, но това пак е наш избор. Затова аз пак смятам, че ние до голяма степен определяме сами дали сме нещастни или щастливи.

Кой е моментът във вашия живот, който промени посоката му безвъзвратно?

Моментът, в който взех решение да се откажа от спорта и да се посветя на музиката.

С какво се гордеете като майка и като съпруга?

Като майка се гордея с това, че през последните години успях без съпруг до себе си да отгледам, издържам и възпитам децата си. Разбира се, с голямата подкрепа на моето семейство, на моите родители и по-специално на моя баща. Имам четири великолепни деца, с които се гордея и с които имам прекрасни взаимоотношения. И смятам, че това до голяма степен се дължи на възпитанието, което съм им дала.

А като съпруга се гордея с това, че бях вярна 13 години. Всъщност това не би трябвало да е повод за гордост, а нещо, което е съвсем в реда на нещата, когато една жена направи избор и реши да създаде семейство. Това, с което не се гордея, е именно изборът, който направих за брак, защото за съжаление има мъже, които не успяват да оценят качествата на една всеотдайна съпруга. Но има приказка – човек се учи от грешките си. И следващият избор беше успешен. Имам чудесен партньор до себе си, с когото се гордея.

С какво се занимават децата ви? Дали техният път е свързан с музиката или спорта?

Две от дъщерите ми свиреха известно време на пиано, като целта не беше да ги направя музикантки, а по-скоро да събудя интереса им към музиката. Момчетата от самото начало предпочетоха спорта пред музиката. И в крайна сметка трима от тях предпочетоха да учат в спортно училище и да се отдадат на спорта. Най-малката ми дъщеря  продължи да свири на пиано още няколко години, но просто за удоволствие. Така и не стана музикант.

За какво използвате парите си?

Интересен въпрос. На първо място – да издържам себе си и семейството ми, посещавам курсове за самообразование и по-нататъшно личностно развитие. И доколкото позволяват финансовите ми възможности, се стремя да купувам биохрани и хранителни добавки, защото обръщам огромно внимание на здравословния начин на живот.

С какво се гордеете като концертмайстор?

Именно с този факт, че като жена съм успяла да се утвърдя като първи концертмайстор на оркестъра на двореца Шонбрун, с факта, че колегите ме приемат и уважават. И също и че с това, че с много голяма част от тях имам едни прекрасни приятелски взаимоотношения.

Кой е любимият ви момент от един концерт?

Краят, но не защото концертът свършва и ние приключваме работа. А защото след последното изсвирено произведение в залата се пуска осветлението. И тогава аз виждам лицата на нашата публика и мога да погледна хората и в очите. Да видя усмивките, да усетя възторга и удоволствието, което са изпитали от музиката ни. И това е моментът, пълен с най-много удовлетворение за един музикант. И това ме кара да осъзная каква прекрасна професия имам.

Кое е най-красивото място, на което сте свирили?

Трудно ми е да кажа само едно. Много са, например свирили сме в Санкт Петербуг, който ме впечатли с невероятната си архитектура. В Турция гастролирахме в градчето Мерсин и свирихме под открито небе в един изключително красив амфитеатър. В Перу имах концерти на един дамски ансамбъл. И успях да видя Мачу Пикчу - невероятно магнетично и впечатляващо място, величествено с много специална енергия. През есента на 2021 г. гостувахме в Дубай и свирихме на Палмата – изкуствено построения остров с много ръкави. Сцената беше над самата вода. А зад нас декорът беше невероятен. На финала изпълнявахме последното произведение - валсът „Красивият син Дунав“, задължителна част от програмата ни и е така нареченият неофициален химн на Австрия. И докато го изпълнявахме, зад нас пуснаха фонтани, обагрени във всички възможни цветове. Някои от тях изключително високи и бяха програмирани с хореография, съвпадаща с произведението, което изпълнявахме. Това беше невероятно красив и доста впечатляващ декор.

„Нощ под звездите с Vienna Schonbrunn Orchestra“ се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София. Билети могат да се купят и в мрежите на Ticketportal.bg, Eventim.bg и https://bit.ly/3MtTkpL.