В сградата на Louis Vuitton в Париж, в пряка на Шан-з-Eлизе до Триумфалната арка и Айфеловата кула, се намира един от най-изисканите кабаретни нощни клубове във френската столица – „Распутин“. Любим на Карл Лагерфелд, Серж Генсбур и Фредерик Бегбеде, на Лео ди Каприо и Кание Уест, той прилича на руски палат, със стени, покрити с плюш и кожа, и строг елегантен дрескод за всички гости. Кристина Тосио често е диджей на партита там. Тя е зад пулта и в клуб „Барон“ в Ню Йорк на партита, на които присъстват Мадона, Кейт Уинслет и Лив Тайлър.

Миксира музиката на наградите за мода на сп. Elle, на Нощта на Vogue – Vogue Fashion Night Out, на събития на Cartier, Audermars, YSL, Chanel, Emporio Armani, Escada, Carrera, Polaroid, La Prairiе и на брандове като Spotify и Schweppess. Свири в клубове в Мадрид, Барселона, Марбея, Ибиса. Заедно с това работи като модел в Париж, Ню Йорк и Лондон и е била корица на Elle, Vogue, Glamour и Harper’s Bazaar. Позирала е пред обективите на Питър Линдберг, Марио Тестино и Патрик Демаршелие.

На 9 юли между ангажиментите си за парти на Bvlgari в Ибиса и частен купон на Louis Vuitton Кристина Тосио ще свири и у нас, в клуб Hacienda Beach в Лозенец.

Специално за EVA oт Ибиса тя разказа:

Идвам за първи път в Лозенец и се вълнувам. Разбрах, че клуб Hacienda е много готин. Любопитно ми е да направя парти на ново, непознато място. Интересно ми е да го усетя. Ибиса например е вълшебна, Мексико – също. Имат атмосфера и особен дух. В Ню Йорк усещаш енергията на града, мощта му. Музикалните фестивали също са много вълнуващи заради срещата с артисти от мейнстрийма и усещането да свириш за хиляди хора. Познавам толкова места по света, но никога не съм свирила в България.

Коя е музиката, която те описва най-добре?

Перкусиите. В партитата ми миксирам хаус и афро бийт, но с елегантно и женствено звучене.

Повечето диджеи са мъже – Карл Кокс, Давид Гета, Тиесто, Моби. Какво е да си жена в такъв мъжки свят?

Дълго време беше само мъжки, но жените навлизат все по-мощно в него. Факт е, че трябва да полагаме двойно повече усилия. А ако идваш от моделския бизнес – даже тройно. Не ми беше лесно да докажа, че наистина обичам музиката, че мога да миксирам добре, че имам свой уникален вкус. Като видят, че си красива, не ти вярват много-много, но аз харесвам да ми е трудно. Вярвам, че полагането на повече усилия прави човек по-добър професионалист. Така че недоверието ми е било само от полза.

Вярно ли е, че баща ти те е запалил да се занимаваш с музика?

Да, той е инженер, но като млад беше барабанист в група, при това доста известна в Испания. Отраснах с музиката, която харесваше – Rolling Stones, Beatles, Animals. Водил ме е на концерти на Rolling Stones. Слушаше ги много. Диджейството ми беше хоби. Приятелка, с която ходехме на партита от 15-годишни, защото обичаме електронна музика, реши, че иска да си намери партньор за диджейски дует. Предложих ѝ да съм аз. Започнахме, за да се забавляваме. Постепенно стана сериозно. После кариерите ни поеха в различни посоки и сега свирим отделно.

Кой е любимият ти момент от партитата, на които свириш?

Средата и краят, когато усещаш как хората са се отпуснали на вълната на купона и се зареждат от музиката ти. Опитвам да превърна всяко парти в пътешествие. Първо го представям на публиката, каня я с мен. Когато ме последва, тя се издига и се гмурка с мен. И се отключва нещо вълшебно. Ставаме едно и е много хубаво. Плажните клубове си имат една музика, нощните в града – друга. Френската публика например харесва хаус, фънк, груув, по-тежко звучене. В Ибиса са отворени за всичко. Опитвам се да разширявам границите на това, което се харесва, макар в Париж да не са много склонни. Мога да втвърдя звука, да го олекотя, да го направя по-нежен. Но трябва да знам посоката.

В последните години тренд на модните партита беше шаманската музика и започна да става много мистично. Темпото и забавлението на партито се губеха. Сега хаусът се завръща и съм много щастлива.

Как избираш с коя песен да започнеш?

Като всяко пътуване, и партито, за да е хубаво, трябва да го обмислиш предварително. Старая се да си набележа начално парче, но понякога отивам на място, слушам диджея преди мен, усещам вайба. Това, което звучи, преди да започна аз, може да ми даде идея и да променя моята. Най-хубаво се получава, когато започна с песен, която лично аз харесвам.

Какво те вдъхновява в модата сега?

Вдъхновява ме по-скоро фотографията като поглед към модата. Ако ме питаш как се обличам, предпочитам кежуъл в стил Ибиса – с  тишърт, дънки, кецове или каубойски ботуши. Може да добавя някоя готина шапка, красиви бижута. В момента пътувам към Мадрид, защото утре имам пресконференция за представяне на колекция бижута, която направих съвместно с марката Lark and Berry. Те работят с 18-каратово злато, диаманти и култивирани камъни. Работих в продължение на две години върху дизайна на тази колекция.

Би ли разказала повече за работата си с Питър Линдберг, Марио Тестино и Патрик Демаршелие.

Да, моделството ми даде възможност да работя с много, много добри фотографи и за рекламния, и за модния бизнес. С Питър Линдберг снимахме за испанския Vogue, с Марио Тестино правихме рекламна кампания за водка. С Демаршелие снимахме за Banana Republic в Лос Анджелис. Линдберг беше по-мълчалив. Останалите бяха забавни и мили, и отворени. Разбирам се с много от хората в модния бизнес, с които съм работила, но не сме близки. Връзката ни е на ниво, когато се видим отново, да ни е приятно да вечеряме заедно.

Каква е тайната да позираш толкова добре?

Ако ме снимаш с телефон, не позирам толкова добре, наистина не знам какво да правя. Получава ми се, когато има декор, идея и съм облечена в определени дрехи като част от продукция. Така е, защото умея да влизам в роля. Вдъхновявам се от дрехите, грима, декора, планините или плажа. Например веднъж с Elle ме снимаха на Малдивите като корабокрушенка. Бях с много силен тен и дрехите ми бяха „разкъсани“. И наистина влязох в собствената си фантазия, че съм сама през нощта, че съм оцеляла от потънал кораб.

Как започна кариерата ти на модел?

В Мадрид, бях на 17, завършвах училище и майка ми ме заведе на няколко кастинга на местни агенции. После една много добра агенция, която двайсет години по-късно все още е моя агенция майка, започна да работи с мен и ме свърза с една от най-добрите агенции в Париж – Мarilyn. Живях в Париж три години. Пробивът ми беше с 48 страници едиториъл на сп. Jalouse, сниман по време на модните седмици в Париж, Лондон, Ню Йорк и Милано. Сесията включваше мои кад-ри от подиумите, от първите редове на дефилетата. Списанието ми отвори врати за навсякъде.

Вероятно познаваш звезди от шоубизнеса.

Срещала съм Лео ди Каприо в Ибиса на едно парти и в Ел Ей в къщата на мои приятели. Срещала съм и Дейвид Бекъм. Роналдо ми беше съсед в Мадрид и много добър приятел. Покрай него познавам много известни футболисти. Имам една смешна история от парти в Ню Йорк преди шест години. Никога не съм била увлечена по рокзвездите, но забелязах един много добре изглеждащ рокер и се чудех кой ли е. На всичкото отгоре ме заговори. Разговорът беше много интересен. След около час го попитах как се казва. Той се учуди, че не знам, и след това отговори Рождър, Роджър Уотърс. Много се смях. Знам негови песни наизуст. Винаги съм харесвала Pink Floyd. Беше много готин.

Как съчетаваш диджейството с моделството и грижата за тригодишния си син?

За щастие, работите ми на диджей и на модел не са свързани със стоене в офис по цял ден и не ги върша всеки ден. Мога например да работя в студиото, докато детето ми е на детска градина. Партитата са нощем. От предложенията за пътувания, за да свиря някъде, избирам само много интересните. Или взимам детето с мен. Когато имам снимки, съпругът ми се включва. Той работи като консиерж, тоест намира къщи и лодки под наем за туристи в Ибиса, където живеем сега. Занимава се и с изкуство.

На парти ли се срещнахте?

Не, бяхме в обща компания в Мадрид и връзката ни се получи постепенно. Понякога казвам, че ми е повече приятел, отколкото съпруг. Само вкусовете ни за музика са различни. Той харесва Нийл Йънг, Dire Straits, рокендрол, а синът ни Боско (името му е като на художника Ел Боско, без да е кръстен на него) всеки ден променя мнението си. Понякога ми заявява – музиката на тати ми харесва повече. На другия ден твърди, че „музиката на мама е най-добра, а музиката на тати не струва“. Радвам се, че се интересува от музика.

Ще дойде ли с теб в България?

Не. Предишната вечер ще свиря в Мад-рид, а след Лозенец летя обратно за Ибиса. Мисля, че ще му дойде много. Ако можех да остана за по-дълго и полетите ми бяха по-леки, щях да го взема. Иначе обичам да взимам приятели с мен, защото е приятно, когато обикаляш света и си на непознати места, да си с някого, когото познаваш, с когото ти е добре. Много пъти пътувам и сама. Нямам против.

Държиш кетърингът ти да включва текила Don Julio. Това ли е твоят източник на енергия за парти?

Аз не пия много. Пия червено вино, което ме успива, или по една бира, иначе ми става много тежко. А текилата можеш да я споделиш с приятели, вдига ми енергията. Няма да изпия цяла бутилка, но е приятно да я има. А моят източник на енергия е щастието да се събудя сутрин с моето детенце, да го прегърна, да го целуна с думите: „Кажи добро утро на мама. Аз спах много добре, а ти?“. Или пък той да отвори очи и да каже: „О, мамо, изглеждаш великолепно!“. Или когато му правя закуска, да изчурулика: „Готвиш толкова добре“. Това ме зарежда за целия ден. Иначе татко му готви и повече, и по-добре. Пък и аз не се старая да го конкурирам. Работата ми също ме прави щастлива и ми дава свобода. Аз не се нуждая от много. Успехът ми дава мотивация и енергия да искам да продължавам. Но и за успеха, и за късмета, и за щастието трябва да работиш.

Изглеждаш свободен дух, дали имаш сродна душа?

Имам добри приятели, но сега моята сродна душа е синът ми, той ме допълва най-добре.

Какво мечтаеш за него?

Да се занимава с това, което го прави щастлив. Не е нужно да има голяма кариера, да учи в невероятни университети. Аз няма да го притискам с амбициозни идеи. Ще го подкрепя в това, което харесва. И съм сигурна, че няма да сбърка, защото е добър човек, вижда как работим ние с баща му, обича да помага и да бъде активен. Според мен никой не греши, когато следва желанието си за реализация. Само обществото понякога блокира хората с очаквания. Ако човек прави това, което иска, нещата в живота му ще се случват добре.