Февруари. Студено ми е и ми е малко скучно. Попадам на агенция, която споделя клип от миналогодишен морски яхтен фестивал.

8 гръцки острова, 8 луксозни катамарана, 4 супер диджея, цяла седмица музика, танци, прясна морска храна, стотици литри студено просеко и хубав живот в Йонийско море.

Хм, изглежда точно като за мен. Записвам се без да предлагам на никого. Искам да се впусна в това приключение съвсем сама, без компромиси, съобразяване, уговорки и условности.

18 юни събота. 6 часа, стадион Васил Левски. Автобуси с хора, отиващи на ваканция. Не усещам да са моята компания. Оглеждам се и ги виждам. Те са. микробус с веселяци с малки сакове. Аз пристигам с голям куфар. Нашият шофьор е единият от четиримата диджея.

Под всички седалки и в багажника има бутилки. Събрахме се и отпътувахме. Решихме да опитаме просекото, преди да се е стоплило. Стисках палци на границата късметът да не ми изневери, документите ми не бяха изрядни. Бях се подготвила за приключения и нямаше да се откажа лесно. Музиката ни подгряваше за това, което ни предстоеше.

Групата се събра на марината в Превеза.

8 катамарана, 4 диджея, два джета, уейк борд, всички възможни надуваеми играчки: лебеди, патета, 5-местно фламинго, еднорог. 84 човека готови за приключения и няколко професионалиста, които да съдействат за съвършената организация на емоционалната седмица, която ми предстоеше.

Пием узо в ресторанта на марината и гледаме любопитно какво се подготвя за нашето пътешествие. Изглежда обещаващо. Зареждат катамараните с всичко необходимо: морски дарове, прясна риба, кашони просеко и транспортни сандъци с професионална музикална техника.

Колоните са огромни. Ще взривим плажовете, когато стартират партитата. Отново вадя късмет. Падам се на катамаран с двама диджеи, колумбиец, режисьор, служител от системата, собственик на бийч бар, 24-годишна самодива и други, до един разбирачи на живота и ценители на тънкия хумор. Очаквах голяма веселба и не останах разочарована.

Инструктаж от капитана за задълженията на всеки пасажер. Оказа се много забавно и безотговорно плаване, особено на нашия катамаран.

Отплаваме към първата локация, безлюден плаж. 8 катамарана правят формация и стартира първото парти.

Скали далече от марината. Всички са станали рано и са пътували цял ден. Никой не иска да си почива. Отивам на носа, за да направя нощни снимки и чувам неритмичен рев на мотор. Тъмно като в рог е, но разбирам, че е диво каране на джет в абсолютния мрак, в който нощното небе и черната вода се сливат без граница. Усещам свободата надвсякъде във въздуха. Хубаво ми е.

Започва трафик на хора между лодките, прескачане на въжета, всички се запознават, никой не помни имена обаче.

Всяка сутрин освежаващо къпане в сините прозрачни води на Йонийско море. Утро с приятна музика и спираща дъха гледка, красив бряг с извисени бели скали. Синьото синьо по бреговете на Лефкада е несравнимо с осналата част на Гърция и изобщо Средиземно море.

Ден трети или четвърти, всъщност ден пореден

Искаш ли да те возя с джета? Да. Всъщност нека аз да карам. Много е хубаво, ускорявам към хоризонта, музиката затихва, отдалечаваме се от катамарана. Усещам само вълните, вятъра, скоростта, мощността на джета, свободата. Оказвам се по-въодушевена, отколкото опитна и падаме във водата. Не е сериозно. След кратка пауза го подкарвам отново.

Всички сме със синки и охлузвания. Никой не съжалява за това. Мислим си, че са от прескачане между лодките, може да е от изтощителното обяздване на еднорога и фламингото. Не всички използват обичайните входове на каютите. Все по-често се влиза и излиза през люковете. Всъщност най-контузен беше нашият шеф готвач, който пропадна в някаква шахта, но накуцвайки продължи да приготвя божествените си ястия за нас.

Шеф готвачи, оставили за кратко работата си в реномирани софийски ресторанти, за да бъдат част от това приключение и да поднесат ястията си на нас, вместо на бяла покривка, на широка опорна крачка на люлеещите се на вълните катамарани. Бях обгрижвана и глезена.

Когато сме на марина и всички се съобразяваме с комфорта на пасажерите на останалите лодки, единственият шум, към който има разбиране, е от отварянето на шампанско. Този редовен пукот сега ми липсва.

Ден следващ

Посрещам изгрева.

Навсякъде по външните канапета и мрежи на катамараните спят хора. Тихо е, някой прохърква, чайките и лекият шум на вълните превръщат момента във вълшебен.

Правя няколко кадъра и на пръсти се прибирам в каютата.

Събуждам се малко по-късно от хубава музика, аромат на кафе и палачинки. Добро утро, Сияна, как я предпочиташ? Със сладко от ягоди и сирене, благодаря.

Ежедневното плаване от един остров към друг е изпълнено с много смях и танци, какъв късмет, че на моя катамаран има диджеи. Те са винаги усмихнати и в добро настроение за парти. Обичат адреналина, парашути, мотори, но най-много да вдигат наздравици с шотове.

Когато осемте катамарана направят формация, отвързваме джетовете и надуваемите играчки и пускаме комарите (дроновете излитат, за да увековечат момента от въздуха).

Оставяш предразсъдъци, грижи, колебания, впускаш се в играта съвсем себе си. Без минало и бъдеще, живот в настоящия момент.

Наслада за всички сетива, аромати, вкусове, гледка, температура, музика, компания.

На всеки катамаран си добре дошъл, приходящите на твоя също.

Организаторите съпреживяват с теб, горят в твоите емоции и вълнения, усещаш, че сте близки по душа и светоусещане. Не се пестят и няма невъзможни условия за нашето щастие през тази седмица.

Унасям се на фламингото и течението ме отнася пред друг катамаран. Затварям очи и си мисля дали изобщо нещо ми липсва в този съвършен момент. Тогава чувам познатия звук от отваряне на просеко. Събираме се 9 човка, веселието продължава с пълна сила.

Всяко дневно и вечерно парти беше разтърсващо. Хора с общ вайб и ритъм, тюркоазеносиня вода или нощно небе обсипано със звезди.

Тематичните партита бяха три.

Бяло, като любимата ми гръцка анасонова напитка. Всички бяха спазили дрескода. Ослепително бяло, което искреше на неоновите лампи.

Бохо - декорацията на парти катамарана създаваше сюреалистично атмосфера. Мистично усещане, което музиката на диджея засили максимално и всички, облечени в мрежи, ресни, пера, танцувахме с ръце протегнати към небето.

Розово - жени с предизвикателни розови бански, мъже с розови ленени ризи и моето любимо розово фламинго във водата. Розов джин с розов тоник на фона на розово-оранжевото залязващо слънце. Всичко ми харесва.

Пред пулта на диджея в общия вайб на осемдесет човека или съвсем сама на палубата под звездното небе, това е ваканцията, в която усещам себе си цяла и истинска.

Седмица без служебни разговори, часовник и обувки. Само с няколко чифта бански, къси панталонки и слънцезащитен крем.

Островите, които ми бяха познати, бяха Лефкада, Кефалония, Меганиси, Итака, Каламос и Кастос.

Ден последен.

Една седмица гледам света през пръските морска вода по слънчевите очила. Не ми се тръгва. Освобождаваме катамараните с цветни спомени, телефони пълни със снимки и видеоклипове, незабравими случки и много смях. Изваждаме последните бутилки просеко от хладилника и отпътуваме за България.

Наздраве за хубавите преживявания. Уморени, но обогатени от новите приятелства, поемаме към нови хоризонти, следващи залези и изгреви, с уговорката да се срещнем отново някъде, където музиката отново ще е силна и енергията обща.

Вижте снимки в галерията ни.