Иван и Андрей - от Макс и Мориц до Чичовци

„Интересното при тях е, че нещата им се развиха наопаки: те живяха като рок звезди, преди да са станали такива. Сега са звезди, но живеят като пенсионери“

Адриана Попова 07 July 2022

Снимка: личен архив

ЕМАНУЕЛА ТОЛЕВА:
ИМЕТО БЕШЕ ИЗБРАНО, ПРЕДИ ДА СЕ ПОЯВЯ

Името на детето ни беше избрано още преди аз да се появя. Бяха минали дни от началото на връзката ни с Андрей, събудихме се една сутрин и той ми каза: „Да знаеш, че когато имам дете момче, то ще се казва Васил“. Андрей беше много щастлив, че ще кръстим сина ни с името на баща му, днес и аз мога да кажа същото. Васил Арнаудов е бил забележителен човек и много важна фигура в живота на Андрей, това е най-малкото, което можем да направим в негова памет.

Андрей се появи в живота ми, и аз в неговия, в момента, в който и двамата бяхме готови да ни се случи това, което ни предстоеше заедно. С Андрей живеехме на 30 метра един от друг. Той ме беше виждал пред входа, веднъж случайно се засякохме. Андрей не е човек, който ще дебне някого и ще форсира съдбата, просто така се случи. Веднага ми писа, а малко след това и ми се обади, беше се сдобил с телефонния ми номер за минути… и така започна всичко.

Още от първата ни среща знаех всичко за бащата на Андрей. Загубата му е оставила белег, който никога няма да изчезне, а и не е необходимо. Андрей се е научил да живее с тази липса. Такива загуби не се превъзмогват, човек се учи да живее с тях. Това, че Васко носи името на баща му, прави Андрей щастлив.

Шегувам се с Андрей, че в него няма чувство на емпатия, но наистина по-трудно му личи, когато изпитва състрадание. Аз съм чувствителна, ако видя или разбера нещо тъжно, е съвсем възможно после два дни да се чувствам отвратително заради хора, които не познавам, докато Андрей преминава през нещата, без емоционално да се обвързва с тях. Мисля, че това също е свързано с болката от загубата на родител, с която той много рано се е сблъскал.

Наскоро обаче беше починал родител на едно 11-годишно детенце и Андрей беше смазан, защото знаеше каква е загубата за него. Безкрайно чувствителен е на тази тема. Виждам колко силно иска да присъства в живота на Васко, да прекарват време заедно, винаги да го има, във всичко, и в далечното бъдеще.

Когато стане въпрос за баща му, Андрей не се натъжава, усмихва се. Научил се е да говори за него с хубава емоция, да усеща щастието, че именно Васил Арнаудов е бил неговият татко. Той се гордее с баща си и има за какво. Смятам, че това го е направило и по-амбициозен.