Ако си спомняш с умиление „Сам вкъщи“, коледните реклами на „Кока-Кола“ и Световното от 94-та, ако на старите ти дискове се е чувало „рафтер дата бе ге“ и изобщо си бил притежател на дискове, ако имаш мнение по въпроса дали Рос и Рейчъл действително бяха скъсали, и ако помниш времето, в което думата „топ“ не е имала нищо общо със Златка, а предимно с учебниците по история, то две неща са сигурни. Първо, че преди около 20 и кусур години неминуемо си се сблъскал с гурме коктейла „водка с кола“, елегантно поднесен в пластмасова чаша. И второ, че водката със сигурност е била или „Флирт“, или „Селект“, червен етикет, просто защото синият често липсваше в клекшопа до вас.

Имаше някои особености при поднасянето на коктейла обаче, за които трябваше старателно да се следи. Първо, сервираше се на гладен стомах, защото, нека си го кажем, единствената му цел беше да те напие, а не да му се наслаждаваш. Нека се разберем, милениълите или пиехме, или ядяхме, не можеше двете накуп.  Още помниш недоумението, което изпитваше, докато гледаше на какви богати трапези вашите си пиеха виното с гостите си. Алкохолът не беше нещо, което консумираш бавно и с удоволствие, пък камо ли с храна!

И второ, трябваше много да внимаваш да се добереш до дискотеката в правилния момент, защото ситото пред „Алигатор“, особено на черно парти във вторник с DJ Станчо и Спенс, беше по-кораво и от това в „Игра на калмари“. Отпред жално се носеха сенките на тийнейджъри с кървясали очи и оповръщани фланелки, наивно опитали се да уверят фейсконтрола, че са пили „само една бира“. Оцелелите пък ги чакаше достойна награда – текила за 50 стотинки шота, при повечко късмет в чиста чаша. (Основна причина да не консумираш текила и до днес.)

Няколко години по-напред и незнайно колко галона водка по-късно вече си преминал на следващото ниво, а именно – ром с кола. Ще мине доста време, докато разбереш, че на етикета на бутилката всъщност е пишело „спиртна напитка с аромат на ром“. Но дори това няма да изтрие спомена за гордостта, с която произнасяше „Куба Либре“. По подобен начин хората днес информират другите, че са завършили Харвард, да речем. Правилата за консумация не се различаваха много от вече утвърдените от водката, с едно-единствено уточнение. Тук беше от изключителна важност майка ти да е завъртяла някоя мазна и питателна гозба за следващия ден, за предпочитане мусака.

Дано само Грета Тунберг или „Грийнпийс“ не ме четат, че ще разберат откъде тая планета го е закъсала така.
Някъде по това време сред познатите ти са се появили една-две клети душици, които са решили, че видиш ли – виното също ставало за пиене. И докато другите щедро пояхте телата си с високоградусови коктейли, усвоили правилата за консумация от по-горе до съвършенство, тези отцепници най-долно се опитваха да пробутат идеята, че можеш да пиеш бавно, и то нещо с алкохолно съдържание под 40%. Неслучайно ги гледахте горе-долу както Роналдо изгледа ония злочести бутилки кока-кола на Евро 2020. С презрение.

Но да се придвижим още по-напред, няколко години след последния епизод на „Приятели“. Не този, в който с умиление разбрахме, че Дейвид Шуимър си е харесвал Дженифър Анистън, а онзи с оставянето на ключовете, след който всички плакахме почти толкова, колкото когато разбрахме, че Нилс Лофгрен си изтегля музиката от „Спотифай“. Някъде тогава неусетно заменихме водката с уиски, а колата с вода. Действие, за което панкреасът ти ти е благодарен и до днес. Поне за водата де. Дори наруши собствените си принципи, градени с години, и включи в целия процес и малко храна – това, ако броим за такава нарязания морков в чаша, гарниран с нещо като лимон.

Усети ли се накъде вървим? Да ти припомня ли как ти, който не пропускаше петък и до когото Дан Билзериан би изглеждал като краен интроверт, лека-полека разреди излизанията, защото „вече са ми омръзнали, а и ще дават „Тетрадката“ от осем“? Така и уискито взе да се появява все по-рядко, докато посещенията ти в клубовете не се сведоха до три основни повода – рождения ден на най-добрия ти приятел, коледното парти на фирмата ти или онзи момент, в който просто изгледа „Последният ергенски запой“ и получи краткотрайно вдъхновение.

И ето че някъде между задръстванията в шест вечерта, неравната битка с „Ексел“ и опитите ти да ходиш на йога поне веднъж в месеца се появява един призрак от миналото ти. Виното. Началото ви е трудно, но хей на онези двамата от „Бриджъртън“ също не им беше лесно в първите серии, пък после виж какво стана. Така и ти. Докато се усетиш, вече уверено комбинираш суши с бяло вино, а не след дълго ставаш автор на изречението: „Имате ли Зинфандел от 2019-а, тоя концентриран плодов характер ще върви чудесно с телешкото ми „Строганов“?

А щом към алкохола се добави храна и наслада, можем уверено да заявим, че сме стъпили в света на ботокса, данъка сгради и радостта от закупуването на качествен незагарящ тиган с подвижна дръжка и 15% отстъпка.

А вашите тийнейджъри гледат ли с недоумение на какви богати трапези си пиете виното с гостите си?