Тази година излезе нова автобиографична книга на Антони Делон – Entre chien et loup. Заглавието й, преведено буквално от френски, означава „Между куче и вълк“, но изразът е алюзия за онази част от деня преди изгрев и преди залез, наричана от Джон Стайнбек „опаловият час“.

Това е времето, в което очертанията на видимото се размиват и не можеш да различиш дали срещу теб върви вълк или куче, приятел или заплаха. Това е и времето, в което сетивността се изостря и осезанието прониква по-дълбоко от зрението.

Книгата е започната преди две години с идеята да бъде сценарий за сериал, в който да се разказва за семейство Делон. Тогава актьорът минава през много тежък период. Баща му Ален Делон преживява двоен инфаркт, последван от инсулт и кома, по време на които Антони прекарва часове до леглото му в болницата. Половин година по-късно, през декември 2020 г., майка му Натали е диагностицирана с рак на панкреаса. И умира след месец. Последните й 37 дни синът й е с нея, снима я, за да направи филм – свидетелство за всички, които са я обичали.

86-годишният Ален Делон е впечатлен. Моли Антони да присъства в последните му часове и да го подкрепи, когато реши доброволно да приключи с живота си. „Остаряването е неприятно! – коментира френската легенда. – Не можем да направим нищо срещу старостта. Губиш лицето си, зрението. Събуждаш се от болки в глезена. От една възраст нататък човек има право да си тръгне спокойно, без да минава през болници, инжекции и апарати.“

В Швейцария, където Делон живее, асистирането на желаещ да си тръгне от живота е легално. То е различно от евтаназията на пациенти, за да бъдат облекчени страданията им. При асистираното самоубийство пациентът сам взима лекарствата в присъствие на някой, без това да е задължително медицинско лице. И не е необходимо пациентът да е терминално болен, за да избере тъй наречената смърт по собствено желание. Решението му обаче трябва да е взето с ясен ум.

В интервюта Антони признава, че е приел да бъде до баща си в последните му часове, така както е бил и до майка си, когато е пожелала евтаназия. До евтаназия не са стигнали, но всичко е било организирано да има такава, макар че във Франция не е разрешена.  

Диагнозата й става ясна около месец по-рано. Оказва се, че я очакват още няколко седмици или няколко месеца живот, ако приеме да бъде оперирана. „Но тя не пожела – обяснява Антони пред сп. „Пари Мач“. – Бяхме заедно, когато научи новината от лекуващия й лекар. Станахме и напуснахме кабинета. Беше жестока новина, а майка ми ми сподели, че първата й мисъл била: „Да му се не види, Антони е тук и чу всичко!“. Отново искаше да ме защити, все едно съм дете, чиито очи иска да закрие с ръка, за да го предпази от реалността.“

Натали предупредила сина си, че не иска да я съжаляват. Събрала сили да празнува последната Коледа в живота си семейно, но не искала да отбелязва Нова година, която нямало да изживее. Посветила времето си на сбогуване с приятели и близки. В началото на януари 2021 г. в профила на Антони в Инстаграм се появи нейна снимка с Ален Делон, с когото се бяха сближили отново през последните години. Последната й вечер, пак стана ясно от неговия Инстаграм, прекарала в гледане на встъпването в длъжност на американския президент Джо Байдън.

„Трябваше да започна монтажа на документалния филм за майка ми през януари – разказва актьорът, – но не е лесно.“ Би искал да представи лентата на фестивала в Кан и на този в Сънданс, където Натали е живяла в продължение на десет години.

„Искам да покажа не развитието на болестта й, а как тя мина през него. Майка ми беше лъвица в тяло на врабче – казва Антони, – реши да живее до последно.“ И преди смъртта си оставя съобщение за бившия си съпруг, документирано от камерата на Антони: „Ален, тръгвам си. Обичай сина ни така, както го обичах аз. Забрави разликите помежду ви!“.

В семейството ни винаги е имало сблъсък на характери, обяснява Антони. В книгата му има драматични за него епизоди от детството му, когато на 12 години баща му го е карал да обикаля посред нощ и през зимата езерото на 300 метра от къщата им, намиращо се насред гора от пет хектара – за да изпита смелостта му. Или когато на 15 г. след развода, на който Антони е избрал да живее при майка си, се е наложило тя да го спасява, докато баща му в амок го е сграбчил за врата и е започнал да го души.

Времето на конфликтите им е приключило. Ален Делон е прочел книгата преди печат и му казал: „Тонино, напиши всичко така, както го чувстваш! Бъди ти!“. „И двамата сме много далече от миналото – споделя Антони. – Но тази книга е разказ за раните, които пречат да живеем. И затова как да намерим път към мира със себе си. Раната от изоставянето „прецаква“ съществуването. Тя се случва в живота на много хора. Моят разказ как съм се справил с нея може да даде ключ и на други за техния собствен живот.“