Ако все още не сте чували името Рада Ангелова, то е защото над 20 години тя живее и твори в Щатите, 17 от които в Ню Йорк. Рада заминава за Щатите, за да учи, влюбва се в духа и атмосферата на Голямата ябълка и остава. Допреди пандемията тя работи като театрален агент на Бродуей мюзикъли, освен това е и автор на песни, които издава под името Rada & Subject To Change. Когато всички събития са отменени, взима решението да се завърне в България. Сега Рада е тук, вече майка, прегърнала още едно ново начало. Все същото градско момиче, устремено към мечтите си. Реших да ви срещна с нея, защото новата й песен „Margarita“ е онова, което искаме да чуем. На 28 април ще имаме възможност да я чуем и на живо, отбележете си в календара това чудно градинско парти. Преди това обаче ви каня на Бродуей, после в нюйоркски руфтоп бар, откъдето след един край всъщност започва всичко...

В какво се състоеше работата ти като театрален агент на Бродуей? Кои известни имена си срещала лично? Нещо, което няма да забравиш никога?

Работата ми се състоеше в това да уреждам участия на големи спектакли като „Чикаго“, „Котките“, „Стомп“ и редица други и да договарям максимално добри условия за тях. Правех го от името на продуцентите на тези представления и говорех с ръководителите на театри и промоутъри от цялата страна.

Не обичам да споменавам имената на известни личности, които съм срещала. Бих наблегнала на „неизвестни“, но по-важни за мен хора, които ще помня цял живот. Такъв беше Гери Макавей, театралният агент, отъпкал пътя за мнозина в индустрията и следователно с голяма важност за нея. Той ми отвори вратата в бранша преди много години и работехме заедно дълго, но за жалост скоро го изгубихме. Няма да забравя етиката му, както и времето, прекарано в неговия екип.

20 години не са никак малко време. Най-ценното, на което те научи животът в Щатите?

Да запазя добрия поглед върху живота и в трудните моменти.

От Пловдив до Атланта и от Ню Йорк до София. Коя е Рада тук и сега?

Винаги ще бъда момичето от Пловдив (не къде да е, а „Тракия“), само че сега преоткривам родния си град, България, както и връзката ми с тези места.

Театърът е едната половина от артиста в теб, другата е музиката. В края на 2019 г. в Ню Йорк излезе твоят дебютен миниалбум „Експериментът“, част от проекта Rada & Subject To Change. Кога и как откри, че музиката е твоето нещо? С кого те срещна тя?

Музиката всъщност е моето нещо от много малка, но го бях забравила. Имам много силни и хубави спомени за нейното въздействие върху мен още като малко дете, а може да се каже, че ако не беше тя, едва ли щях да замина за Щатите. Като тийнейджър пеех в пловдивския хор „Детска китка“, с който обиколих Европа на многобройни турнета. Тези пътувания събудиха у мен жаждата да видя света и да кандидатствам като студент само в Щатите.

Срещите ми с интересни музиканти покрай „Експериментът“ са много. Включват талантливи млади продуценти и композитори, както и световноизвестни автори на песни с хитове на първо място в класациите. Може би най-важно е, че се срещнах с едно изгубено мое „Аз“, както и с част от мен, която ми беше непозната.

На 28 април в К.Е.В.А. ще представиш новото си парче „Margarita“. Как се роди песента и от къде дойде вдъхновението за нея?

Да, вълнувам се и благодаря за поканата на Арте Урбана Колектив. Вдъхновението за песента е случка отпреди няколко години, която „изплува“ в музиката ми миналата година.

Пея за един слънчев следобед, който прекарвам на руфтоп в Ню Йорк, след като си напускам работата (Истински случай! След това работих на по-благоприятно място!). Мечтая си за по-простичък живот на по-спокойно място, слушам чудна музика и си пия любимия коктейл „Маргарита“.

След официалното представяне къде ще можем да слушаме „Margarita“? Планираш ли да снимаш видеоклип?

Имам концепция за клип и набирам средства за финансирането му. Песента ще може да бъде слушана в по-големите онлайн музикални платформи в края на май, но всеки, който иска да я чуе преди това, може да се свърже с мен. Ще му изпратя личен линк, който може да ползва 24 часа, а ако стане фен на песента, и по-дълго. Всеки, който желае, може да допринесе за създаването на видеоклипа.

Какво е за теб музиката? Красив и личен начин да опитомиш промените по пътя си или нещо друго?

Мисля, че е начин на светоусещане, себеразбиране и себеизразяване.

Не си спряла да се занимаваш и с театър. Върху какви нови идеи и проекти работиш в момента?

С голям интерес наблюдавам какво се случва на българската сцена. Бих искала да предам част от знанията си на тези, които се интересуват от това как се случват нещата в един от най-влиятелните центрове на изпълнителските изкуства като Ню Йорк. Могат да почерпят от тамошните практики, да се вдъхновят и да ги пригодят за собствено ползване.

Предавам опита си чрез посещения в театрални школи и чрез моя авторски клас „Това е моето шоу“, който насърчава всеки да намери своя път в тази трудна професия, а и да си го направи забавен.

Къде е по-трудно да си независим артист жена – в Щатите или тук? Какво те кара да не се отказваш? За какво си благодарна?

Напоследък доста разсъждавам върху думата „независимост“ и май стигам до заключението, че все от нещо сме зависими. Например точно когато си мислим, че сме всемогъщи, едно природно бедствие може така да ни преобърне света, че да се почувстваме точно обратното.

Честно казано, не мога да отговоря на този въпрос, още не съм прекарала достатъчно време тук, за да направя преценка. Благодарна съм, че съм събрала куража да преследвам мечтите си и за възможностите дотук. Какво ме кара да не се отказвам? Мисля, че притежавам силно чувство за целеустременост, което ми помага да не се отказвам лесно.

Как минава един твой ден в България? Кога се чувстваш най-свободна и щастлива? На какво искаш да научиш дъщеря си?

Дните минават като миг. Имам чувството, че съм по-заета от преди. Сигурно е защото се грижа за друго човешко същество, работя върху творческите си проекти, а и попивам новата среда около мен.

Тези дни съм най-щастлива, като видя усмивката на моята дъщеричка – неподправена, искрена и толкова истинска. Искам да я науча преди всичко да вярва в себе си.

Какво от Ню Йорк ти липсва най-много? Би ли се върнала там?

Липсват ми уникалните местенца, изпълнени с неземно талантливи артисти, където за няколко часа се изгубваш в един чуден свят и излизаш отпочинал. Бих посетила Ню Йорк само за това преживяване, но за постоянно засега не планирам завръщане.

Ще ти призная, че слушах „Margarita“ сигурно над 20 пъти подред. Толкова лятна, усмихваща и зареждаща е. Наздраве за... (продължението оставям на теб)

Благодаря, много се радвам! Надявам се повече хора да споделят твоето усещане. Наздраве за лятото!