Познавате ли си вкусовете за изкуство?

Филмите, които харесва тя, ги харесвам и аз. Защото аз съм по-големият киноман от двама ни. Дори преди коледната ваканция ми поиска списък с филми да си гледат. За музика също си съвпадаме. Хората трябва да си пасват и във вкусовете поне отчасти, за да могат да са добър тандем. За живота е по-задължително, за работа – не чак толкова, но все пак е важно.

Аз имам приятели, които слушат чалга, ама са ми приятели.

И аз имам. Те ми се обаждат и викат: що не ни се обаждаш? Викам им: има защо, повярвайте ми. (Смее се)

Кой цвят й отива най-много на Деси?

Червено, но и лилаво, тъмнозелено също. Цветно. Вятър се създава около нея така. Извън работата тя се носи семпло, което е хубаво – и аз съм консервативен, но тя е по-консервативна от мен.

Ти ли си консервативен? Имаме новина.

Да, вече дори пуритан започвам да ставам. Това с възрастта. Бях краен либерал, но откакто имам дъщеря (дъщерята на Сашо Катерина, кръстена на баба си Катерина Евро, е на 7 години и е от връзката на Кадиев с танцьорката на латино танци Таня Тончева – б.р.). Дано не съм досаден баща, макар че сигурно ще бъда.

Случвало ли се е да сте на диаметрално противоположни мнения по някои от „горещите“ новини?

Често сме на различни мнения и съвсем естествено прехвърляме тези разногласия и в предаването. Ние просто сме много различни хора.

Според теб талант ли е да можеш да работиш в екип, или се учи с времето?

Живеем във времена, в които индивидуализмът се уважава и подкрепя. Искаш - не искаш обаче, трябва да се научиш да работиш в екип. На мен ми е трудно това нещо, Деси е по-екипен играч, макар че и тя е индивидуалист, и дори бих казал  егоцентрична в някакъв смисъл.

Защо пък да е егоцентрична?

Ами всички сме егоцентрични – въртим нещата около себе си. Ние да се чувстваме комфортно, ние да сме спокойни… Но тя е по-търпелива и по-готова да направи компромис. Аз не съм така. По-скоро бих направил компромис с цялото, за да може аз да съм добре. Имам късмет обаче. Знаеш ли защо? Защото всички ме търпят. За което искам да благодаря на хората, които през годините ме приеха такъв, какъвто съм. Това са истински толерантни хора и им благодаря.

Е, сигурно и ти си правил компромиси понякога и затова те търпят.

Не, това е интересното. Аз не правя, а те ме търпят. Не мога да разбера на какво се дължи. Просто не съм така съобразителен. И това сигурно може да се научи, но аз не искам да го науча.

Имали ли сте сериозни конфликти през годините?

Няколко пъти, в началото. Случвало се е да не си говорим в продължение на дни. Сърдити сме си. Най-вероятно тя ми е опявала на главата за нещо, свързано с дисциплина и не знам си какво, аз съм й обяснил, че това няма да стане, защото просто не работя по този начин и си имам мои неща. И никой не е съгласен с другия. И двамата сме горделиви.

Ти си Дева, тя – Лъв. Силни характери. А има ли Деси някакъв скрит талант, за които ние, аудиторията на „Преди обед“, не подозираме?

Какво например?

Ами например да е страхотна готвачка?

А, не!

Скрит талант да пее?

А това пък в никакъв случай.

Да танцува?

Не! Няма данни за шоубизнес, не. Но това, че менажира целия си живот май й е достатъчен талант.

А ти имаш ли такъв?

За секса щях да кажа нещо, ама... Търговец съм. Мога да продам всичко на всеки.

Кой издържа повече на стрес?

Аз повече.

Най-дразнещото в нея?

Ще ти кажа веднага. Много е обстоятелствена. Иска да е суперточна и изрядна и затова е направо педантична в подробностите. Аз също съм обстоятелствен и понякога изпадам в подробности, обаче... Абе аз поне го правя интересно!

Какво ще кажеш за филма Don’t Look Up? Нали си киноман, трябва да си го гледал.

Киноман съм и ще ти кажа, че сега дори пускам на гаджето ми класически филми, които тя не е гледала, защото е малка (гаджето на Сашо е моделът Ивелина Чоева, двамата вече живеят заедно – б.р.). Наскоро например й пуснах „Мълчанието на агнетата“. Гледах Don’t Look Up. Показва как ние, хората, се занимаваме с всичко, само не и с най-важното. Ето например учените от години ни казват, че безчинстваме с екосистемите и че след 20 години ще останем без нищо. Ние обаче продължаваме да безчинстваме. Ето аз например – вкъщи се къпя по половин час, всичките ми крушки светят, карам дизелов автомобил... Купуваме толкова неща, за производството на които се изразходват ресурси. И политиците нехаят, и бизнесът нехае, но и ние. Ние сме съучастници. Не предприемаме нищо, казваме си: има време. Сякаш никога не сме достатъчно мобилизирани, за да извършим нещо, което има краен срок. Чистотата на взаимоотношенията ни е нарушена. Отношението ни към планетата е безотговорно. Непрекъснато проявяваме суетата си. Трябва да сме по-скромни, по-нормални и да престанем да се доказваме през т.нар. маркери за цивилизация – коли, къщи, дрехи, храни, пътувания, целия този начин на живот... Според мен всичко това вече е фатално нарушено.