За да се издържа, Кейт следва примера на родителите си и просто си намира работа – продавачка в гастроном. Чувства се нелепо, че на този „кастинг“ веднага получава „ролята“. Поне веднъж килограмите да са й от полза. Зарежда витрината, реже пастърми и шунки и прави сандвичи. От време на време снима малки роли в някой сериал. Докато един ден…

„Твърде дебела си за актриса“

Кейт толкова добре си спомня този ден! Тъкмо приготвяла апетитен двоен сандвич с пастърма и зелена салата за клиент и се чудела дали пък да не направи един и за себе си – да вървят по дяволите вечните диети!, – когато я извикали на телефона и агентът й й казал, че получава една от двете главни роли във филма „Небесни създания“ на Питър Джаксън.

Толкова ужасно много искала тази роля! На кастинга режисьорът – новозеландец, и той с немалко килограми отгоре  – й се видял интересен и различен от всички, с които била работила до този момент. Историята за две момичета, между които се поражда необикновено силна връзка, също нямала нищо общо с тривиалните сюжети на сериалите, до които успявала да се добере. Тогава, през 1994 г., нито Кейт, нито Джаксън подозирали, че само няколко години по-късно и двамата ще са на самия връх на холивудския Олимп. Тя – с „Титаник“, а той – с незабравимата трилогия „Властелинът на пръстените“. Били просто начинаещи, борещи се за мястото си под слънцето.

С „Небесни създания“ на Питър Джаксън започва всичко за Кейт Уинслет, но още тогава тя забелязва, че в живота й доброто и лошото винаги вървят ръка за ръка. Скоро след като получава ролята, на Стивън, на нейния Стивън, му поставят тежка и страшна диагноза – рак на костите. И започва мъчителен период, който тя никога няма да може нито да забрави, нито да преодолее психически.
Стивън е само на 31. Целият му свят рухва пред очите й. Нейният – също. Всичките им мечти и планове се изпаряват. Същевременно филмът на Джаксън е огромен шанс за нея и тя отлично го осъзнава. Затова – пък и за да оцелее – когато отива на снимки, просто издига стена между себе си и Стивън. Броени месеци след като му поставят диагнозата, Стивън заявява на Кейт, че се разделя с нея. Тя усеща, че той просто иска да я отблъсне, за да не страда и да не провали кариерата си. Просто иска да я освободи, да я спаси. Двамата остават изключително близки до смъртта му.

Филмът на Джаксън е номиниран за „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий (автори са самият Питър и съпругата му Фран Уолш) и така Кейт Уинслет за първи път стъпва в обетованата земя на кастата на божествените. Една след друга във филмографията й само за три години се подреждат единствено първокласни роли – в „Разум и чувства“ на тайванеца Анг Лий, където си партнира с Ема Томпсън и Хю Грант и за който филм получава БАФТА и номинация за „Оскар“, в „Джуд“ на Майкъл Уинтърботъм, в „Хамлет“ на Кенет Брана и накрая – в „Титаник“.

Междувременно всичко в живота й се променя, макар че тя дълго време не може да повярва, че това наистина се случва. Появяват се хвалебствени критики, получава награди, работи с някои от най-добрите актьори и определено вече може да си позволи да не реже пастърма в гастронома. Стига се и до момента, в който за първи път прочита заглавие в таблоид, коментиращо килограмите й. „Твърде дебела за актриса“ – това е присъдата. Скоро заглавията от подобен тип стават ежедневие за нея. Започва да се чувства обречена и увеличава цигарите двойно – вечната й реакция на стреса. „Не познавах нито една известна актриса и голяма звезда, която да е дебела. По-пълните актриси до една бяха избирани за епизодични роли. Дори когато започнах да получавам роли в големи филми, бях убедена, че е чиста случайност и скоро всичко ще приключи. Момиче с моята фигура сред всички онези високи, грацилни, божествени жени? Няма начин!“

Лео и любовта като приятелство

Кейт гледа Леонардо ди Каприо в „Баскетболни дневници“ и се заклева, че ще работи с него, та каквото ще да става. Моли се на агента си да се пребори тя да бъде Жулиета в „Ромео+Жулиета“ на Баз Лурман, но той й отказва с довода: „Кейт, Жулиета е на 14 и освен това ти си малко по-…е, сещаш се“. Сеща се, да – дебела! В крайна сметка се примирява, макар и да не навежда глава, както прави в училище, когато й се подиграват.