Владо Николов – търговски директор на Maxxium, eдна от най-авторитетните фирми, представители и вносители на висок клас алкохолни напитки у нас, влиза в елегантно софийско заведение в полите на Витоша – Cinecittà Osteria Italiana. Интериорът е в шоколадово кафяво с мебели от дърво и кожа, масите са с блестящо бели покривки, осветителните тела напомнят прожектори.
И в този момент слепият полковник Франк Слейд (Ал Пачино) от „Усещане за жена“ тропва с бастуна си, вторачен в нищото и ливва няколко глътки Jack Daniel’s в устата си. Нелепо изрусеният Раул Силва (Хавиер Бардем) бутва чаша с 50-годишен Macallan в ръцете на Джеймс Бонд (Даниел Крейг) в „007 Координати: Скайфол“, а в призрачен хотел в Токио Бил Мъри отпива от японското Suntory и се изгубва в превода със Скарлет Йохансон.
Докато тези кадри избледняват в ума ми, Владо позира, облечен в сако в пруско синьо. Изработено е по поръчка за ежегодния Уиски Фест, организиран от Maxxium. Обувките Camper и каишката на часовника му са в същия цвят. Носи дървена папийонка, подарък от съдружничката му Ралица Скорчева-Славова (носителка на шотландската титла Keeper of the Quaich за принос в уиски индустрията).
И на двама ни е ясно, че ще си говорим за уиски. Самият той е много запален, а наближават и празници, време за силно питие и уютни теми. Но все пак:
Трябва ли човек да е завършил НАТФИЗ, за да е успешен търговски директор?
Аз съм завършил и Седма гимназия. Класически софийски… „дришльо“. На 18 се изнесох под наем, за да съм независим. Винаги съм се стремял към самостоятелност и приключения и ми е харесвало да ми е трудно. Не се явих на изпитите по право, за които се бях готвил, защото с театралната студия на Бончо Урумов в „Сълза и смях“ заминахме на турне в Швейцария. Но пък кандидатствах в НАТФИЗ, където избрах класа на проф. Пламен Марков. Бяхме към трупата на Сатиричния театър. Участвахме в масовки на спектакли с Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Катя Паскалева, Георги Калоянчев, Никола Анастасов. Имахме шанса да се докоснем до таланта на тези колоси.
Това какво общо има с търговията?
Тя се появи в ШЗО в Плевен. Бяха бедни години – 1996-1997-ма, около скока на долара... И в казармата започнахме лека „търговийка“. Като те пуснат отпуска, купуваш ракия, после я продаваш в поделението. Опитахме се да внесем и машина за сладолед, намесихме и полковника... Когато се върнах в София, започнах да работя като барман – в „Мистър Пънч“, в първия ирландски пъб J J Murphy’s, „Бекстейдж“. Весели години. Снимах и в чужди продукции. Партнирал съм на Джон Рийс Дейвис, Вини Джоунс, Стивън Сегал. Даже имам сцена, в която се бием с Вини Джоунс, той победи, естествено. Суперготин тип. Слушаше реге, докато изчакваше в караваната си да му дойде ред за снимки.
Носят ни менюто.
Това заведение е любимото на съпругата ми – споделя Владо. – Идваме семейно по поводи.
Можеш ли да ми препоръчаш нещо?
Обичам прости неща. От девет години съм спрял месото, от известно време изключих и меките сирена – синьо сирене, горгонзола, въпреки че те са супер съчетание за уиски. Обожавам риба и съм маниак на италианската кухня и пиците. Двете ми най-любими са „Маргарита“ и „Наполитана“. По тях можеш да прецениш дали едно заведение е добро в правенето на пица.
Решаваме да опитаме маргаритата. Владо избира салата с мариновани печени чушки, рукола, маслинова паста, мариновано в зехтин и риган сирене и розови домати, аз – веган супа от селъри с чипс от пащърнак и пресни челядинки.
И за да ти отговоря на въпроса за търговския директор – продължава той, – при мен се получи естествено. Звучи неортодоксално, но не съм следвал бизнес. Раждането на първото ни дете – дъщеря ни, беше стимул да потърся по-сериозна професия и тогава се появи възможността за маркетинг отдела в Мaxxium. Покрай работата ми в барове познавах марките, категориите, някои заведения, някои бармани. След няколко години се прехвърлих и в продажбите. Сегашната ми работа беше мечта за мен и много я харесвам. Естествено, не всеки ден е лесно. Има хиляди нюанси в бизнеса, които усвояваш, понякога и с грешки.
Сервират ни. Върху гъбите пред мен се разлива топла супа. Салатата на Владо Николов прилича на картина. И двамата сме съгласни, че пицата е фантастична. Виното, което избираме да пием – също.
Отношението към храната тук е супер – забелязва моят събеседник. – Ресторантьорството не е лесно. Свързано е с гостоприемството. Неслучайно го наричат hospitality business. Отношението към клиентите трябва да е като към твои гости. Тук то е много на ниво, както и атмосферата. За бизнеса е важно и умението да ръководиш. Не да очакваш, че хората ще са ти подчинени заради йерархията, а да ги мотивираш. Аз лично винаги съм бил дисциплиниран и изпълнителен и съм го очаквал и от другите. Не съм от най-подредените в офиса, но ръководителите ми са оценили креативността ми и готовността във всяка ситуация да се поставям на мястото на другия.
А как стана съсобственик на компанията?
Преди дванайсет години два от четиримата притежатели на Maxxium на световно ниво се оттеглиха от бизнеса и трябваше или да затворят представителството в България, или да потърсят друго бизнес решение. Преговаряхме в началото на кризата – от 2008-а до 2009-а, да откупим компанията в България. Така станах съсобственик на дялове. Беше риск, авантюра и шанс, но даде резултат.
Оттогава ли колекционираш уиски. Колко бутилки си събрал досега?
Горе-долу оттогава и са между 330 и 350. Имам комплект от две бутилки от 375 мл за 60-годишния юбилей от възкачването на трона на английската кралица. На едната има нейна снимка от коронясването й, на другата – от 2012 г., 60 години по-късно. Имам част от прочутата селекция „Констелейшън“ на дестилерията Dalmore с уискита от различни години в кристални декантери. От четири години имам и дял в бъчва в дестилерията The Maccallan. Ще бъде готова най-рано след осем, за да стане уискито поне 12-годишно.
Къде съхраняваш колекцията си?
В старинни дървени шкафове, които намерих преди няколко години. От време на време отваряме някоя хубава бутилка уиски по повод. Дори да е с висока стойност на пазара, за мен е по-важно да си направим кеф и да живеем този живот по най-хубавия начин. Аз много обичам празниците. Мисля, че ежедневието ни е такова, че трябва да си създаваме празници.
Иначе уискито трябва да се съхранява на стайна температура и не на пряка слънчева светлина. Ако бутилките са с тапа, трябва да ги обръщаш от време на време, за да може алкохолът да има досег с тапата и да не се разсъхне коркът.
А как се запали да колекционираш?
При първото ми пътуване в Шотландия попаднах в дестилерия и бях много впечатлен. Купих си бутилка уиски, не беше нещо особено, но е със сантиментална стойност за мен. И реших да колекционирам. Посещавам различни дестилерии, без значение дали работим с тях или не. За мен е важно изживяването.
През 2009–2010 г. на един уиски фестивал в Лондон се вдъхнових за първия Уиски Фест в България. Направихме го във Военния клуб само с марки, които ние представяме, после се включиха и останалите вносители. Развихме концепцията в София Ивент Център с идеята не само да популяризираме уиски културата сред тези 200–300 човека, които тогава се интересуваха от малцови уискита и колекциониране, а да стане част от градския живот. Посетителите харесват атмосферата и заряда на феста, идват и все повече млади хора. Получаваме висока оценка за организацията от изложителите на фестивала, включително и от представителите на дестилериите. Тази и миналата година са нулеви поради пика на пандемията, но пък успяхме да направим издание в Капана в Пловдив, насочено към уличното изкуство. С колегата, който е двигател на Уиски Фест София, обмисляме нов формат за следващата година.
Вярно ли е, че уискито има и инвестиционна стойност?
Да, някои го колекционират, за да го притежават, други – за да го пият, трети – за инвестиция. Най-добрият вариант е да си купиш две уискита. Едната да отвориш, другата да оставиш. Аз досега не съм продал нито една бутилка от колекцията си, но някой ден ще го направя, за да мога да платя образованието на децата си.
Уискито има ли трайност?
Всички отлежавали дълго време уискита са по-скъпи, защото всяка година от бъчвата изветрява определено количество, тъй нареченият „ангелски дял“. Даже има такъв филм, много готин, шотландски. Ако си затворил уиски в една бъчва преди 10 години, се предполага, че поне 30% от уискито вече го няма. Времето е фактор, който много вдига цената, а най-скъпият компонент в уискитата са бъчвите. Всички са дъбови, но някои използват бъчви, в които преди това е имало шери вино или някои по-редки вина.
