Назаре би било едно задрямало, макар и симпатично рибарско градче на португалския атлантически бряг, ако не бяха гигантските му, стигащи 30 метра вълни. Сравняват сърфирането по тях с екстремно спускане със сноуборд, само че вместо снежна тишина тук имаме могъщия рев на океана.

Сякаш дяволът вилнее из водите на Прая ду Норт, Северния плаж, стоварвайки огромни кипящи вълни върху пясъка. Местните винаги са избягвали това място, рибарите са го заобикаляли отдалече – обратното можело да струва живота им. Така било до появата на сърфистите.

Случило се някъде през 60-те. С дъските си те се опитали да обяздят гигантските, дяволски високи вълни на Назаре, всъщност най-големите в света. След сърфистите се появили туристите, зяпачите, феновете, за да гледат как тези безумци или смелчаци, зависи от гледната точка, се спускали по водния хребет и потъвали в пяната в гонене на върховното удоволствие. За да си представим колко високи могат да бъдат вълните в Назаре, ще ги сравним със 7–8-етажен блок. А каква е силата, с която се стоварват? Сметките показват, че колкото метра е висока вълната, толкова тона тежи. Неслучайно през столетията тукашните хора смятали Северния плаж за прокълнато място и да се разхождаш там означавало, че нещо с главата ти не е наред – дори някоя „по-лека“ разбиваща се директно върху пясъка вълна (сърфистите ги наричат шорбрейк) може да те прати завинаги при рибите и раците. И днес природният екшън се наблюдава не от пясъка, а от издигнатата нависоко каменна площадка до близкия фар.

Каква обаче е причината именно в Назаре да се раждат вълните убийци? Отговорът е скрит на океанското дъно, прорязано от огромен каньон, стигащ 5 километра в дълбочина. Водните маси, които навлизат в него, се надигат във височина с наближаването на брега.
Вълните убийци на Назаре не са целогодишно явление, сезонът им е от октомври до февруари, а дори и тогава истински големите измежду тях са между една и шест месечно. Някъде по това време там се провежда и шампионатът Nazare Challenge, на който се стичат наистина най-добрите сърфисти. Той продължава само един ден, а датата му зависи от прогнозата за вълнението на океана. Ето как описва надпреварата един от участниците: „Това, което последва след стартовия сигнал, беше главозамайваща, дива и безпрецедентна демонстрация на мъжество, глупост и майсторство“.

Има си трикове за оцеляване, разбира се. Много важно е, когато вълната те помете, да умееш да задържиш дъха си, докато гигантската центрофуга те премята. А също да имаш подходящата спасителна жилетка, която по подобие на лавинната раница се раздува и те изтласква на повърхността.

Слава на морските богове, досега на Назаре никой не е загинал, затова пък има поставени няколко рекорда на Гинес. Първия прави американецът Гарет Макнамара, който обяздва вълна, висока 24 метра. На 8 ноември 2017 година постижението му е подобрено от бразилеца Родриго Кокс, който се спуска по близо 25-метрова вълна. Разбира се, измерването на височината на водната маса е доста относително, някои ентусиасти и до днес твърдят, че вълната на Макнамара е била 34 метра.

Назаре е приятно място и извън сезона на големите вълни. Разположено на час път от столицата Лисабон, градчето ще ви посрещне с многобройни ресторантчета с пресни морски деликатеси във вид на супа (massa de peixe и açorda), яхния, както и т.нар. сладки сардини. Някак задължително е да опитате и назарените – украсени със сметана кексчета по името на градчето, кръстено на родното място на Исус Христос. Според легендата през 8. век двама отшелници донесли тук от Назарет в Светите земи малка дървена фигурка на Дева Мария, известна като Черната Мадона, която станала обект на поклонение.

Сред забележителностите са старинният, разположен на висок хълм квартал Ситиу (Sitio), до който може да се изкачите с фуникуляр, и параклисът Capela da Memória, който напомня случка от 12. век. Тогава по време на лов португалският крал за малко не паднал в пропаст, докато преследвал елен, но се спасил с помощта на явилата се пред него Богородица. Оттогава еленът е символ на Назаре, а отскоро в града, в близост до фара, има скулптура на човек с глава на елен, който държи в ръката си… дъска за сърф, разбира се. Много фотогенични са и традиционните седемслойни и избродирани с цветя поли над коляното, които местните жени носят с удоволствие дори в напреднала възраст.

През вековете назад тукашното крайбрежие често било плячкосвано от викинги, от алжирски, марокански и нормански пирати. Днес от пиратите няма и следа за сметка на туристите и сърфистите. Един от тях описва преживяването си така: „Сърфирах по голяма вълна – беше жестоко, тя ме събори – също беше жестоко, сега стоя на брега жив – и това е супер жестоко!“
А на въпроса откъде най-добре се наблюдават вълните в Назаре, правилният отговор е – от гребена им върху дъската за сърф.

P.S. У нас зимни сърфисти могат да се видят в Ахтопол, където на входа на пристанището се образуват подходящи вълни.