Дълбоки преспи покриват склоновете на Канбара привечер. Падащият сняг създава усещане за тишина, която е нарушена само от скърцането на стъпките на пътниците. Красота, която ще изчезне в края на зимата, за да бъде заменена през пролетта от розовите цветове на дърветата сакура.

Укийо-е – така наричаме тези гравюри от епохата Едо в Япония. Това са картини на „плаващия“ свят, на преходността на всички неща, на възхищението от тяхната красота и тъгата при отминаването им.
Пейзажът е рисуван през 1833 г. от един от най-ярките художници на Едо епохата – Андо Хирошиге, но зад него има история, която започва повече от 200 години по-рано. През 1543 г. трима португалски пътешественици пристигат на борда на китайски кораб на брега на Танигашима, малък остров близо до Кюшу (най-южния японски остров). Те са първите европейци, посетили Япония. Следва поток от португалски търговци и йезуитски мисионери. Японците са очаровани от европейските кораби и стоки. Но политиката се променя – през 1603 г. третият шогун от династията Токугава, Иемицу, информиран за завоеванията на Испания и Португалия в Югоизточна Азия, прилага самоизолация на страната.

Така колонизацията на Япония е предотвратена. През 1638 г. християнската религия е напълно забранена. Започва епохата Едо, за повече от 200 години Япония се откъсва от останалия свят. Под страх от смъртно наказание никой, освен малък брой холандски търговци, не може да влезе или да напусне страната.

Епохата Едо е време на мир и просперитет за Япония. През първия век на шогуната населението се удвоява, а градовете се разрастват. Столицата Едо (днешно Токио) придобива изцяло нова култура – безгрижният, търсещ удоволствия, жив и до днес стил на живот, известен като укийо.

В това ново общество йерархиите са променени. Ако преди търговците са били на най-ниското стъпало и често са смятани за паразити, сега те имат много повече възможности от бездействащите във време на мир самураи. Наред с новопридобитите си богатства търговци и предприемачи развиват и модерен градски вкус. Те са и основните купувачи на гравюри.

Една от най-забележимите социални промени от периода Едо е повишената грамотност – до 30% от населението е грамотно, може би най-високият процент в света по това време. Това води до процъфтяваща издателска индустрия. Така се ражда и прекрасното изкуство на укийо-е. Всяка от гравюрите на големите му майстори е картина на този бързо променящ се свят. Безценен документ на култура, която в края на 19. век изчезва с отварянето на границите на Япония, също като снега през пролетта. Отражението на укийо-е остава в картините на Едгар Дега, Клод Моне, Винсент ван Гог и много други европейски художници.