21-годишна жена. Заподозрян за убийството: партньорът на жертвата.
59-годишна жена. Заподозрян за убийството: съпругът на жертвата.

И така нататък. И така нататък. Статистика. 19 жени на година. 35 жени на година. Мъртви. Една от 4 жени е жертва на домашно насилие. Прочитаме и продължаваме. В едно атомизирано общество като нашето социалното съчувствие живее кратко. С ума си разбираме, че тази статистика би трябвало да ни плаши, но имаме толкова други проблеми и я отръскваме от себе си, както отръскваме водата от чадъра. Става дума за други жени, ние не сме такива.

Почакайте обаче: скъп фотоапарат, колекционерска монета, нишова парфюмерия, стилни сенки, копринен шал, филм на DVD, който харесваме и ние. Куклата на детето. Нейните вещи. Тя толкова прилича на нас, с тази разлика, че я няма.

Анна Стоева снима вещи, останали след жертви на насилие, и тези предметни биографии са толкова силни, че буквално те блъсват като внезапно изпречила се на улицата стена. Защото изложбата на Анна „Вещи безценност“ е на улицата, първоначално на оградата на Британския съвет в София, след това в парк „Гео Милев“, после на витрината на район Лозенец срещу „Старбъкс“. Точно за да ни пресрещне, да не трябва да я търсим в зала, да не трябва да прекрачваме праг. Търсят се още стени.

Анна прави 4 портрета като част от проекта на Българския хелзинкски комитет за борба срещу насилието. Сама издирва близки и приятели на убити жени, търси контакти в социалните мрежи, от журналисти, работили по случая. Повечето хора не искат да говорят, капсулирали са болката, има го и дълбоко стаения срам, че това се е случило в тяхното семейство, на тяхната близка. Срам, да, срам! Онези, които се съгласяват да говорят – сестри, приятелки, деца, успяват през разговорите да се върнат към образа на истинските жени, преди да станат жертви, спомнят си смешни случки, особености на характера. Махат лепенката на мълчанието от раната и така й дават шанса да заздравее. Да оздравее напълно не може, то е ясно.

Самата Анна пише за изложбата си: „…същите лични вещи следва да се унищожат като вещи без стойност“ – това е заключителната формулировка в съдебните документи по делата на десетки жени, убити в ситуация на домашно насилие в България всяка година. Историите на жените, откъслеци от които намирах пречупени през кривите огледала на вестникарските статии, ми говореха: „собственичка на фризьорски салон и погребална агенция“, „прекрасен кулинар“, „майстор шивач“, „песнопойният глас на компанията“. Моята задача да събера историите им, които да разкажа, и вещите им, които да заснема, се превърна в пътуване през страната на мълчанието. (…)

Докато с часове слушах историите на жените, чиито предмети се превърнаха в тази изложба, едно нещо ми направи силно впечатление. Тези жени не бяха описаните в медиите „жертви“. Борбени, идейни, забавни, с чувство за хумор, с интереси, любими професии, мечти. Жени, които не се примиряват, отказали да живеят с години в насилие зад затворени врати, да загубят вяра в това, че животът може да е прекрасен.“

Анна Стоева е завършила Американския университет в Благоевград, от десетина години има малка продуцентска компания заедно с Давид Джамбазов – „Тануки филмс“. Докато работи по проекта на БХК, мисли по въпроса към кого трябва да е обърната една кампания за превенция на насилието, основано на пола. И тогава като ключова дума излиза „приятел“.

В семействата често важи законът на омертата – не говори пред външни хора за насилието, трай си, какво ще стане с децата? Приятел(к)ите са тези, които могат по-свободно да задават въпроси. Дори да не сте сигурни, че приятелката ви е жертва на насилие, дори да имате слабо съмнение, питайте я. После питайте пак.  
Под домашно насилие трябва да разбираме не само побоища, но и изглеждащи по-безобидно неща като забрана за работа, следене на телефонни и интернет контакти и отнемане на телефон, ограничаване на достъп до пари, всичко това маскирано като чувства и загриженост за потърпевшата.

Кампанията за превенция на полово обусловено насилие на БХК и Алианса за защита от насилие, основано на пола, включва и сайта spasena.org в помощ на хора, страдащи от или свидетели на домашно насилие. Там ще намерите съвет какво може да предприемете, ако сте свидетел на домашно насилие, приятели или близки на потърпевшата жена. Ще срещнете и термина фемицид – убийство на жена заради това, че е жена. Също и разтърсващи конкретни истории. Както и карта за областите с най-много жертви. Посочена е и безплатна национална телефонна линия за съвет и връзка с терапевт, номерът е 0800 11 977. Може да се обади не само жертвата на тормоз, но и неин близък или приятел.

Попитайте, това може да спаси.