Когато войната свършва, Агата Кристи е на 55, косата й е посивяла и е напълняла. Заради промяната във външния си вид суетната писателка дори се страхува от срещата с Макс, но първото, което правят след 3-годишна раздяла, е да се посмеят на физическите промени, защото се оказва, че той също много е напълнял.

Двамата възобновяват пътуванията си. По време на престоя си в Нимруд в Северен Ирак шведи и финландци пътуват дотам само за да видят любимата си авторка. След края на тази експедиция заминават за Индия, Пакистан и Иран, като преди това спират за кратка ваканция с Розалинд на остров Цейлон.

На 60 г. Агата Кристи започва да пише автобиографията си. Приключва я 15 г. по-късно и поставя единствено условие на издателя си - книгата да бъде издадена след смъртта й. На 70 тя продължава да бълва романи, превърната вече в най-продаваната писателка на английски език в света. На подхвърлянията на медиите, че е най-четената писателка след Шекспир, тя винаги отвръща с лукава усмивка. През целия си живот, въпреки дисциплината и плодотворната си кариера, тя остава с идеята, че не е професионална писателка.

Сред негативните страни на славата е огромният интерес на медиите. Още през онези години се опитват да й направят папарашки снимки от въздуха. През 1949 г. решава, че никога повече няма да я снимат официално и договаря за последния си портрет известния фотограф Ангъс Макбийн. И до днес тази снимка се появява на кориците на повечето й книги. 60-годишната Агата Кристи заръчва бръчките да бъдат премахнати, за да изглежда по-млада. Въпреки възрастта си писателката продължава да публикува по един роман всяка Коледа. Агата и Макс не спират да пътуват - Кашмир, Иран, Карибите. През 1971 г. кралица Елизабет, голяма почитателка на романите на Агата Кристи, й присъжда титлата Дама на Британската империя. Двете вечерят заедно и това е "най-прекрасният ден в живота ми", спомня си авторката.

През 1975 г. здравето й се влошава, пада и си чупи таза. Макс, който тогава пише мемоарите си, се настанява във фотьойл до леглото й. "Кралицата на кримките", свикнала в своята широко тиражирана фикция да убива героите си, сама се грижи за детайлите по собственото си погребение - стиха, който да сложат на паметната плоча, музиката и мястото, където да бъде погребана.

Ненадминатата майсторка на криминални истории умира през януари 1976 г., докато Макс я разхожда из градината в инвалидната й количка. На последната страница на автобиографията си пише, че е била голяма късметлийка в живота.